shareit

Филип К. Дик видя матрицата преди братя/сестри Уашовски, създаде фантастиката на новия век и взе повече наркотици, отколкото кон можеше да издържи

| от |

На 16 декември 1928 г. в Чикаго се ражда Филип К. Дик. Възможно е дори да не сте го чували, но днес се смята за един от малкото визионери на бъдещето. Някои критици смятат, че именно той успява да открие истинската матрица, в която видяхме как Киану Рийвс изиграва една съвършена роля. Семейството му напуска Чикаго, докато е още дете. Филип има сестра-близначка на име Джейн, която живее само няколко часа след раждането.

Филип завинаги ще промени гледната си точка за света и понякога ще се шегува, че Джейн е жива – това било възможно в някоя друга паралелна вселена. Дълго време дори ще твърди, че има вселени, в които той е починал, а тя е жива, както и още една, в която именно тя ще наследи майсторството на писането. Бъдещият автор посещава само една година университет и след това напуска, осъзнавайки, че преподавателите няма на какво да го научат.

Странният поглед към света ще го накара да се насочи към литературата, но и до днес няма много обяснение откъде точно се раждат идеите. Това може да ни притеснява и по-скоро трябва да ни притеснява, особено след като Филип е успял да познае как в един момент ще бъдем просто информация в няколко мегабайта. Как ще имаме машини за създаване на виртуална реалност и по един или друг начин ще зачеркнем собствената си свобода.

Авторът ще се старае да покаже какво точно ни очаква в бъдеще и в активния си период ще ни даде около 44 романа и безброй кратки истории, които по-късно ще се превърнат в истинска филмова адаптация – Ридли Скот ще създаде „Blade Runner“ от 1982 г. и ще използва историята на Дик – „Дали андроидите сънуват електрическа овца?“. Що се отнася до други филми, нека обърнем внимание на „Зов за завръщане“, създаден от Пол Верховен през 1990 г. Оригиналната идея на Дик ще се открие в кратката история „Можем да го запомним за вас на едро“. Да уточним, ако някога се сдобиете с милиони долари и разполагате с платформа като Amazon, спокойно може да създадете цял сериал, използвайки романа „The Man in the High Castle“ написан през далечната 1962 г. Не го правете, Безос вече е свършил тази работа.

Как обаче може да се достигне нивото, на което някога е бил Филип? Приемете, че всеки един автор, абсолютно всеки един, трябва да има малко по-различна гледна точка за света. Филип се позиционира в ятото на много странните птици. Влиза и в определението „Совите не са това, което са.“ и ни го доказва с всяка следваща страница.

Малкото близки, които го познават, спокойно биха заявили, че Филип може да създаде нещо невиждано като фантастика, но никога няма да намери място в реалния свят. През целият си живот ще бъде преследван от една или друга беда. Нека изброим и някои от негативите. Зад гърба си има 5 неуспешни брака, като от някои има деца – те дълго време не могат и не искат да виждат баща си.

Прави няколко опита за самоубийство, опитвайки се да се хвърли с автомобила си от скала, в 1-2 от връзките си прибягва към насилие. На фона на всичко това няма да спре да злоупотребява с наркотици като метамфетамини и други синтетики. Комбинацията от разбит брак, липса на всякаква близост, шансът да прогони всеки един човек от себе си, практически ни позволява да видим, че зад геният стои една развалина.

След един от поредните си разводи през 60-те години на миналия век, писателят ще изпитва финансови проблеми. Пари има, но той самият никога не е знаел как да оперира с тях. Комбинацията от наркотици и алкохол са достатъчни, за да продължи да храни фантазията си. След като няма никакви средства, за да плаща наем и да поддържа къщата си, предпочита да покани и други наркомани в дома си и така да бъде защитен от идеята, че може да извърши самоубийство. Следващият роман ще се роди чак през 1974 г. Първият опит за самоубийство ще дойде някъде през 1972 г. с инжектирането на оловен бромид.

По това време се намира в Канада и веднага е записан в програмата за борба със зависимости, където ще успее да улови демоните поне за известно време. През 1974 г. ще говори за изпитването на две парални вселени с еднакъв времеви период. През 1977 г. ще говори на конвенция във Франция и ще започне с думите:

„Ако си мислите, че този свят е жесток, почакайте да видите и някои от другите.“

На същата конференция ще обърне внимание и на много други теми като многопластовите вселени, значението на вечността, тиранията на Никсън, шансът да се срещнем с Бог и още много други. Споделя на гостите, че светът от „Flow My Tears, the Policeman Said“ е напълно реален и той го описва по памет:

„Не знам дали някой от вас го е посещавал. Може би всички вие сте били винаги тук, но не и аз. В роман след роман, история след история, в рамките на 25 години, аз писах постоянно за другите точки от пейзажа, за страховитите моменти. През март 1974 г. разбрах защо, имах добра причина да вникна в истината. Моите истории и романи бяха, при това без да го осъзнавам, личната ми автобиография. Ние живеем в компютърно-програмирана реалност и единствената следа идва с промяната на някои стойности на величините и тогава усещаме измененията на света ни.“

Не случайно много други критици ще продължат да смятат, че ако разгледаме ДНК-то на Дик, веднага ще видим, че то не е спирала, а вирус, който сякаш заразява с идеите си. Други почитатели посочват и още един специален елемент – фантастиката е ориентирана към начина ни на живот, позицията тук и сега. Филип не се интересува от настоящето, неговият поглед е ориентиран в най-изкривеното бъдеще. В съзнанието му се раждат летящите автомобили, виртуалната реалност, 3D принтерите, лицевото разпознаване и още много други. Замислете се, кое точно не е изобретено в момента, докато четете тези редове?

Откривате ли технология, която липсва? Освен поглед върху иновациите, Дик често говори и за страхът от бъдещият маркетинг. В един от всичките си разкази ще ни запознае с конценпцията за директен маркетинг – онзи момент, когато компанията-производител ще познава толкова добре потребителската аудитория, че ще знае на кого точно да предостави своя нов продукт. Ще го предлага така, че никой няма да се замисля дали изобщо има нужда от иновацията. Всичко това ще се случва, поне по мнението на Дик, директно в някакво онлайн пространство – интернет все още не съществува под формата, която познаваме днес.

И макар малцина вече да си спомнят ролята на Том Круз в „The Minorty Report“, където полицията трябва да предсказва престъпления и да ги предотвратява, адаптирана от Стивън Спилбърг и оценена доста скъпо за времето си (2002 г.), това е история на Филип от 1956 г. Помислете за всеки фантастичен филм, който някога сте виждали, макар и никога да не сте чели този автор, той винаги ще е бил вдъхновение за някой от популярните режисьори.

Неговият свят е засенчен от футуристичното бъдеще, което днес приемаме за даденост, но опитайте се да предскажете едно цяло ново хилядолетие, при това без да имате никаква представа от технологиите – по време на неговото творчество, компютрите все още работят с големите дискети, един гигабайт се смята за огромно дисково пространство, а що се отнася до фантазията, неговите читатели са искали да прочетат нещо абсурдно и нереално, което трудно би могло да се изпълни, поне тогава. Днес ситуацията е малко по-различна.

Имаме един продукт изпълнен с грешки, симулации на ментални карти, доближаваме се до мечтите на Филип и въпреки това никой не се притеснява. За разлика от Бредбери, робитите на Филип не бяха толкова добри, впрочем те изобщо не обичаха хората.

Не сме категорични, че Филип е можел да продължи с творчеството си, не сме сигурни и колко точно наркотици са били необходими, за да се изкриви до такава степен. Земният му път приключва на 3 март 1982 г. и все пак можем да се спокойни, от цялото му творчество има още много материал за създаването на футуристични филми и истории, които няма как да пропуснем и най-вероятно ще видим в близко бъдеще.

Историята в това отношение си знае работата, а и живеем във време, в което технологията лесно ще създаде всичко необходимо за следващия шедьовър, но имайте предвид, че бъдещето няма да ви хареса. Филип никога не е виждал дигиталната зелена трева от другата страна, той предпочита да се фокусира в сивото и тъмното, търсейки най-грозната страна на човека.

 
 
Коментарите са изключени за Филип К. Дик видя матрицата преди братя/сестри Уашовски, създаде фантастиката на новия век и взе повече наркотици, отколкото кон можеше да издържи

Повече информация Виж всички