Джозефин Бейкър: Една джаз икона, разцъфнала от нищото

„Влизалa съм в дворците на кралете и кралиците и в домовете на президентите. И още много. Но не можех да вляза в хотел в Америка и да си взема чаша кафе. Това ме вбеси! И когато се ядосам, знаете, че отварям голямата си уста. И след това внимавайте, защото когато Джозефин отвори уста, се чува по целия свят.“

Животът на Джозефин Бейкър е доста пъстър и й предоставя всякакви вълнения – от бедността и проблемите по време на детството й в Сейнт Луис, Мисури, до това да държи реч пред четвърт милион протестиращи на митинг във Вашингтон през 1963 г. Тя добива световна слава като танцьорка и актриса, отказва се от родината си и става френска гражданка, изиграва значителна и силно наградена роля във френската съпротива по време на Втората световна война и си тръгва демонстративно заедно с Грейс Кели от един от най-елитните заведения в САЩ.

По пътя си Бейкър разбива всяко табу, с което се сблъсква – расово, сексуално, културно, политическо – и остави парчетата да лежат на пода. И прави това от двете страни на Атлантическия океан.

На 13-годишна възраст Джозефин Макдоналд става сервитьорка в Old Chauffeur’s Club в Сейнт Луис и се запознава с първия си съпруг, Уили Уелс. Незаконният им брак не продължава дълго и на 14 тя вече е разведена. Година по-късно Макдоналд се омъжва за втори път. След като танцува по улиците за пари, Макдоналд – сега приемайки фамилията Бейкър на новия си съпруг – вече се насочва към кариера в развлекателния бизнес, въпреки че майка й я предупреждава за трудностите в този занаят. В Old Chauffeur’s Club тя успешно се свързва с водевили от родния си град, а оттам пътува до Ню Йорк, където прави наземни роли в шоутата на Бродуей Shuffle Along и The Chocolate Dandies.

Колкото и бурни да бяха нейните изпълнения на Бродуей, звездата на Бейкър наистина се издига в небето на друг континент. През 1925 г., на 19 години, тя е взета в нова, изцяло черна продукция – La Revue Nègre – която се снима в Париж. За млада жена, блъфирала и подправяла пътя си от бездомността до Бродуей, тя претърпява един от редките си момент на несигурност ден преди корабът й да отпътува за Франция. „Мога да си спомня само един-единствен ден на страх в живота ми“, казва тя по-късно. „Страхът обхвана мозъка ми, сърцето ми, червата ми с такава сила, че сякаш всичко спря. Беше 15 септември 1925 г.“

Но това е и възможностите за нов живот. Франция, която по това време все още управлява Западна Африка, федерация от осем колониални територии, е очарована от културата на „негрите“ и шоуто Revue Nègre се оказа огромен хит. Бейкър танцуваше „La Danse Sauvage“, еротично парче, в което тя носи само бикини, украсени с пера от фламинго.

Към средата на 30-те години тя се връща на Бродуей, но боксофисът не е впечатляващ и отзивите са хладни. Списание Time заявява, че нейното пеене и танци „могат да бъдат надхвърлени практически навсякъде извън Париж“. И така, обратно в лоното на любимата си френска столица, тя се оттегля, омъжва се за индустриалеца Жан Лайън и взема френско гражданство.

Когато Втората световна война избухва няколко години по-късно, Бейкър използва таланта си за по-голяма кауза – тя се възползва от контактите и връзките си на високо ниво и шпионира за френското военно разузнавателно бюро (Deuxième Bureau – от фр. „Второ бюро“).

По време на германската окупация на Франция пътува широко и работейки за съпротивата, предавайки информация в Испания и Северна Африка. В края на войната усилията й са възнаградени с някои от най-високите военни отличия на Франция.

The Stork Club след обвиненията на Бейкър в расизъм

The Stork Club е едно от най-елитните и популярни места в Манхатън в средата на 20 век. През 1951 г. Джозефин Бейкър и трима нейни спътници пристигат в клуба за вечеря. Час след като поръчва пържолата си обаче, ястието на Бейкър все още не е пристигнало, което кара артиста да твърди, че е расово дискриминирана. Друга вечер, актрисата Грейс Кели изразява възмущението си от очевидно лошото отношение на персонала към Бейкър и двете дами – които до този момент не се познават – излизат заедно от клуба.

Бейкър подава жалба в полицейското управление в Ню Йорк и нейните стигат до новините. ФБР отнема работната й виза, което я принуждава да отмени ангажиментите си и да се върне в Париж. Ще мине близо десетилетие, преди тя да бъде допусната обратно в родината си.

Но 5 години след изказването си във Вашингтон през март 1963 г., след убийството на Мартин Лутър Кинг младши, Бейкър е неофициално помолена да стане новия лидер на движението за правата на чернокожите от вдовицата му Корета Скот Кинг.