Дороти Килгалън: Репортерката, която знаеше твърде много

Родена на 3 юли 1913 г., Дороти Килгалън е закърмена с журналистиката още от малка. Баща й е „звезден репортер“ в организацията Hearst, според Los Angeles Times, и тя следва стъпките му.

Дороти научава занаята като отразява големи истории от своето време, включително първата президентска кампания на Франклин Рузвелт през 1932 г. и процеса през 1935 г. срещу Ричард Хауптман, дърводелецът, осъден за отвличането и убийството на бебето Линдберг. Но Килгалън наистина се издига през 1936 г., когато участва в околосветско състезание с двама други репортери.

Както отбелязва Smithsonian, 23-годишната получава специално внимание като единствената жена в надпреварата между тримата и въпреки че се класира на второ място, нейният работодател, New York Evening Journal, често пише за нея, а тя по-късно превръща преживяването си в книга, „Girl Around the World“ (1936).

Оттам нататък звездата на Килгалън вече е в небето. Тя започва да пише колона за New York Journal-American, наречена „Гласът на Бродуей“, води радио шоу, наречено „Закуска с Дороти и Дик“ заедно със съпруга си Ричард Колмар и става популярен панелист в телевизионното шоу „What’s My Line?“.

Все пак Дороти Килгалън остава репортер по душа. Тя често пише за най-големите новинарски истории в нацията, включително процеса през 1954 г. срещу Сам Шепърд, лекар от Охайо, обвинен в убийството на бременната си съпруга. (Килгалън по-късно дори успява да отмени присъдата на Шепърд, когато разкрива, че съдията й е казал, че лекарят е „адски виновен“, според Ranker.)

Но нищо в кариерата й няма да може да се сравни с убийството на президента Джон Ф. Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас, Тексас. От самото начало Дороти Килгалън е решена, че историята за смъртта на президента трябва да бъде разказана, каквото и да включва.

„Американският народ току-що загуби един любим президент“, пише тя седмица след убийството, според New York Post. „Това е тъмна глава в нашата история – но имаме право да прочетем всяка дума от нея.“

Кенеди малко преди да бъде убит

Разследването на Дороти Килгалън за смъртта на Джон Кенеди

В продължение на 18 месеца Дороти се опитва да научи всичко, което може за убийството. Както отбелязва New York Post, тя намира заключението на Комисията „Уорън“ от 1964 г., че Лий Харви Осуалд е извършил убийството сам, за „смешно“ и насочва погледа си към убиеца на самия Осуалд – Джак Руби, който го застрелва на живо по телевизията два дни след смъртта на президента.

По време на процеса срещу Руби през 1965 г. Килгалън постига нещо, което никой друг репортер не успява – интервю с убиеца на Осуалд.

„Очите на Джак Руби бяха лъскави, кафяво-бели, ярки като стъклените очи на кукла“, пише тя в колоната си. „Той се опита да се усмихне, но усмивката му беше неуспешна. Когато се ръкувахме, ръката му трепереше в моята толкова леко, като ударите на сърцето на птица.“

Според книгата „The Reporter Who Knew Too Much“ от Марк Шоу, Килгалън намира процеса на Руби за странен. Мъжът изглежда уплашен, но с всичкия си и Килгалън е изненадана, че адвоката му, Мелвин Бели, планира да пледира за невменяемост. Тя също се чуди защо Бели не се бори повече, за да спаси живота на клиента си и е шокирана, когато Руби е осъден на смърт.

Както отбелязва Шоу, след обявяването на присъдата Килгалън напуска съдебната зала по-убедена отвсякога, че Кенеди е убит със заговор. В колонката си на 20 март 1965 г., около седмица след присъдата, тя пише: „В този исторически случай трябва да се помни, че не е казана цялата истина. Нито щатът Тексас, нито защитата представиха всичките си доказателства пред журито. Може би не беше необходимо, но беше желателно от гледна точка на целия американски народ.“

Килгалън не само продължава публично да изразява съмненията си относно убийството, но също така продължава и да разследва. Както съобщава New York Post, тя събира доказателства, провежда интервюта и пътува до Далас и Ню Орлиънс, за да разузнава различни следи.

Така до есента на 1965 г. Дороти Килгалън сякаш е на ръба на голям пробив. Тя планирала второ пътуване до Ню Орлиънс, където възнамерява да се срещне с анонимен източник на „много тайна“ среща, според Шоу.

„Тази история няма да умре, докато има жив истински репортер – а те са много“, пише Килгалън на 3 септември. Но само два месеца по-късно тази упорита репортерка ще бъде намерена мъртва в дома си в Манхатън.

Джак Руби убива Лий Харви Осуалд, докато го извеждат от полицейското управление

Мистериозната смърт на Дороти Килгалън

На 8 ноември 1965 г., почти две години след убийството на Джон Кенеди в Далас, Дороти е намерена мъртва в къщата си на 68-ма улица. Тя е открита да лежи в леглото, облечена само в син халат, с изкуствени мигли и флорален аксесоар в коса, според New York Post.

Седмица по-късно The New York Times съобщава, че 52-годишният журналистката е починала след предозиране с алкохол и барбитурати (успокоителни), а полицейско разследване не открива „никакви признаци за насилие или самоубийство“.

„Можеше просто да е взела едно хапче в повече“, казва Джеймс Л. Люк, помощник-медицински лекар, пред The New York Times. Признавайки, че обстоятелствата около смъртта й са „неустановени“, той добавя: „Но всъщност нямаме представа.“

Повече от 50 години по-късно Марк Шоу изразява сериозни подозрения относно смъртта на Килгалън и изтъква, че тя е била убита, за да спре разследването си за убийството на Кенеди.

След като подава иск по Закона за свобода на информацията, Шоу научава, че в кръвта на Дороти са открити два допълнителни барбитурата в допълнение към Seconal, за които тя има рецепта. Той също така открива, че в чашата до леглото й има остатъци от прах, което предполага, че някой е стрил капсулите вътре.

Нещо повече, в петицията, която Шоу подава за ексхумиране на тялото й, се обяснява, че тя е била намерена мъртва в легло, в което никога не е спала, в дрехи за спане, които не е носила, до книга, която е казала на хората, че вече е завършила.

Последно е била видяна с „мистериозен мъж“, когото Шоу идентифицира като Рон Патаки, според New York Post. Той вярва, че Патаки и Килгален са имали връзка и че Патаки по-късно пише подозрителни стихотворения, в които се намеква, че той я е убил.

В крайна сметка Шоу предполага, че Дороти Килгалън е заглеждала теорията, че мафията има нещо общо със смъртта на Кенеди. Той вярва, че тя е установила, че мафиотът от Ню Орлиънс Карлос Марчело е организирал убийството.

Но заключенията на Килгалън никога няма да станат известни, защото нейното щателно проучване изчезва след смъртта й.

„Вярвам, че който и да е решил да накара Дороти да млъкне, е взел информацията й и я е изгорил“, казва Шоу пред New York Post.

Освен това той обяснява, че е започнал да разследва смъртта на Килгалън, докато е правил проучване за друга книга – за адвоката на Джак Руби, Мелвин Бели. По време на проучването си той открива, че Бели е отбелязал след смъртта на Килгален: „Те убиха Дороти; сега те ще тръгнат след Руби.“

Джак Руби почива на 3 януари 1967 г., малко преди да се изправи пред съдията, след като Апелативният съд в Тексас отменя смъртната му присъда. Официалната причина за смъртта му е белодробна емболия, свързана с рак на белия дроб.