Дате Масамуне – едноокият дракон на Япония
Докато Европа прави своите първи стъпки към барока през XVI век, Япония продължава смело своята традиция и самураите владеят страната на изгряващото слънце с един особен престиж. Никой не може да каже с точност колко пъти катаните са вадени от ножниците и как се е променяла политиката на страната, но архивите ще ни запознаят с някои особени герои. Един такъв е Дате Масамуне. Титулуват го за господар на самураите и един от най-добрите пълководци на Япония. Като много други свои колеги, той избира катаната като средство за решаване на всички потенциални проблеми. Типично за японската история, Дате влиза в първата си битка на 15 години и никога не губи двубой. Познава се много лесно на бойното поле, едното му око е покрито с дръжка от самурайски меч.
Роден е през 1566 г. в северните части на Япония. Потомък е на легендарният клан Дате и израства в богато семейство, към което всички имат огромно страхопочитание. Трябва да разберем, че в този период, Япония уважавала само хората, които могат да подпишат думите с катаната си, следователно фамилията на Масамуне е била известна с кървавото си красноречие. Бъдещият самурай губи окото си на 12-годишна възраст и една година след това се жени. На 14 години печели своята първа битка и това поставя тона на целия му живот. В следващите 3 години Масамуне осакатява противниковия клан и изпраща някои от крайниците на враговете си, за да напомня за себе си. На 17-годишна възраст неговия баща е спокоен, че може да даде клана в сигурни ръце.
Дате има правото да командва полева армия от самураи и да продължава да разширява славата и честта на семейството си – задача, която определя целия му живот. Това има и добра страна. Япония през 1583 г. му позволява не само да бъде генерал, но и да има официално няколко съпруги, семейство и безгрижие, докато обаче пролива кръвта на противника. За средностатистическия японец в този период е много справедлива сделка. Масамуне е известен с това, че никога не взима пленници, неговата първа задача е да ги осакати, след като не са достойни да умрат от меча му, като армията опитомява същата идея. Осъзнавайки това, неговите противници само се подготвяли за битка на живот и смърт, което затруднявало задачата му, но Дате изобщо не искал да има лесни опоненти- само трудната битка носила наслада. А такива винаги имало, в историята този период се нарича „Времето на воюващите провинции“ и докато има шогун и император, тяхната роля е практически да стоят и да мълчат, докато самураите сами разпределят силите.
В тяхна защита, самите кланове също не ги въвличали в отношенията и дежурно заплащали своите данъци. По този начин нито една висша власт не се намесвала в заграбването на земи. Има само една разлика между Дате и неговите опоненти – този самурай имал за цел да спечели територия с възможно най-малко жертви, а това изисквало стратегия и наблюдения. Битката можела да се спечели с далеч по-малко усилия и при правилното разпределяне на силите, противникът сам ще наведе глава. Преди да размаха своята катана, първо се опитва да подходи дипломатично, ако това не помогне, преминава на саботажи, а след това и на подкупи. За да получи възможно най-точната информация, той нарушава японския кодекс и наема нинджи, които да играят ролята на шпиони. Нинджите – известни като съвършените наемници на Япония – изпълняват всичко с голямо удоволствие. Дате разполагал с доста богата каса и плащал двойно и тройно за информацията.
С нея можел да блъфира, особено след като познавал възможностите на враждуващите кланове. Винаги напомнял на опонентите си, че на финалът ще бъдат победени, но те могат да изберат дали да се предадат навреме или да проверят колко точно агресивен може да е младият генерал. И докато е повече от баща за своите самураи, Масамуне е безпощаден към предателите си, както показват архивите относно конфликта с клана Ашина. Въпросните заплатили прескъпо на един от приближените му за извършването на предателство. Дате разбрал това, но преди да успее да го накаже, същият вече се намирал в замъка на Ашина – бил приет като приятел, но това скоро нямало да остане безнаказано. Дате събрал цялата си армия и тръгнал към територията на Ашина, като по пътя ликвидирал всеки един представител. В самия замък, самураите му успяват да изколят около 800 души, включително и предателя. Междувременно останалите оцелели от Ашина решили, че могат да запалят сами своите крепости и да избягат, само и само да не се срещнат с Дате.
Развивайки своята малка империя, владетелят започнал да излиза от рамките на малък регионален клан. Продължавал да подчинява село след село, докато не стига до следващия по-голям противник – Хатакеяма. Те имат основателна причина да не са щастливи от експанзията на Дате. Година по-рано, той е изпратил толкова много нинджи, че в последствия двореца им бил изгорен. Някои биха го нарекли лош късмет, други – много добре заплатени нинджи с картбланш да правят каквото си изберат, за да отслабят противника.
Докато Масамуне се намира все още далече от тяхната територия, нинджите очевидно са изпреварили събитията и са дали малко повече време на Хатакеяма Йошитсуго – лидерът. След като нямал необходимата армия, за да се изправи в директен сблъсък, Хатакеяма решава да отвлече бащата на своя противник и да го държи като откуп и гаранция, че няма да бъде нападнат. Разбирайки новините, че бащата на Масамуне е отвлечен, цялото самурайско войнство започва преследване, като целта е да не позволят на Йошитсуго да стигне до своята територия. При една засада, противникът се редуцира до няколко души и самият Йошитсуго, заедно със своя заложник, използван във въпросния момент като жив щит. Помолен е многократно да се предаде, но нито един нормален човек не би направил това, въпреки обещанията, че няма да бъде наранен – в този момент Дате вече имал свалата на човек, който не спазва обещанията си. В конфликтната ситуация, Дате призовава всички бойци с аркебузи, но все още се колебае да даде заповед за стрелба.
Архивите разказват, че разрешението е било дадено от неговия баща, но стрелците чакат господаря си, Хатакеяма прерязва гърлото на заложника си, хуква да бяга и за негово още по-голямо щастие, нито един мерник не е точен, за да го свали. Въпреки преследването, успява да избяга и да изчезна за известно време. Очаквано, гневът на Масамуне клана се изразил в следващата епична битка. Този път самураят изпратил покана за чиста среща на бойното поле, където се постарал да не остави един противник на крака. Излиза на бойното поле със 7000 самурая, докато неговият противник събира около 30 000. Според информацията, загубите в битката за Хитоторибаши е 380 убити от армията на Дате и около 963 от противника – останалите бягат. Когато сражението приключило, кланът Дате се насочил към единствената здрава крепост. Всичко е изгорено до земята, а семейството на Хатакеяма е измъчвано и убивано по един от най-жестоките начини.
Няколко седмици главата на убиеца стояла на портите на двореца Масамуне, като никой не посмявал да я пипа. Не е сигурно какво се е случило с нея, но има легенда, че диво животно я отнася, защото започнала да ухае доста приятно. Самураят решил да остави меча за момент и да скърби за баща си, но истината била, че нинджите не спирали да използват двореца му като спирка за изпълнение на поръчки. Те успели да уредят среща с някои от най-важните командири на Ашина, като са оговорени в открита битка да предадат своя господар. Историята се повтаря за пореден път.
Последната армия на Сатаке Йошинобу наброява 16 000 души, които искали много да отмъстят за изгубения дворец Курокава. Проблемът е, че Дате пристигнал с армия от 23 000 войника – повечето ветерани, а и Сатаке не подозирал, че сам влиза в капана. Срещата се случва близо до река Нипаши и след около 1800 посечени самурая, останалите започват да скачат в реката, вместо да се изправят срещу противника си. Победител в тази битка остава така нареченият „Едноок дракон“.
Масамуне губи окото си в ранна възраст, когато се разболява от дребна шарка. Разпространяване на заразата е безмилостно и един ден окото му изпаднало от очната ябълка. Без колебание, младежът взел катаната на баща си и го отрязал. До края на живота си, този самурай успява да превземе 1/3 от северните територии на Япония. Избира за столица Сендай – по това време е дори по-развита от Токио. Избраната територия също не е случайна, там има златни мини и е повече от удобна за правенето на пристанища, като някои от тях се използват и до днес. Добиваното златото най-често се използва за покупка на оръжия, куршуми и друга военна техника, с която да си гарантира сигурност.
Част от него на бронята на Дате и ще открием, че той е един от малкото бойци със златни полумесеци на каската си, за да бъде по-лесно разпознат в битката. При създаването на своята броня, той изрично наредил да е една от най-тежките и да остане непробиваема за куршуми. И определено се справяла при изстрелите от аркебуза. Каква е цената за постигането на толкова сериозен престиж?
Дате не позволявал на никого да свали гарда или да не подобрява уменията си в бой. При обсадата на замъка Осака, забелязал, че събраните селяни на първа линия не се биели толкова страстно, колкото се изисквало. Точно по тази причина наредил на стрелците да снижат мерника си и да стрелят по тях, докато не започнат да показват мотивация за победа. Въпреки кръвожадната си душа, този самурай разбира, че времето винаги побеждава. Воденето на битки е изтощително и когато на вратата чука Тойотоми – владетелят на 2/3 от южните части на Япония – единственото мъдро решение е да се използва дипломация.
Двамата се разбират, че ако Тойотоми не дойде с армия и остави владенията на Дате, няма да имат никакви проблеми. Вместо нови кръвопролития, Тойотоми става шогун, а Дате – васал. Неговата задача е да поведе армии за инвазията в Корея през 90-те години на XV век. Справя се завидно добре с тази задача и след смъртта на Тойотоми, за шогун се издига Токугава Иеясу. Сценарият се повтаря, но този път боецът е призован, за да изкове най-голямата победа в японската история – битката при Секигахара. В това сражение се срещат Източната и Западната армия на Япония. Макар и западът да разполага с около 120 000 войника, при воденето на битката успяват да разгърнат около 81 890 души, докато силите на Дате, заедно с още много други кланове, наброява числена стойност от 88 888 души. Западът губи, като дава между 8 и 32 хиляди жертви и около 23 хиляди души дезертират.
Загубите на Източната армия са между 4 и 10 хиляди души. Самураят се прибира у дома като победител, но освен с някои от своите велики победи, той проправя път на влияние и в Европа. Легендата разказва, че подарява чифт самурайски мечове на папата. Около 1613 година е приел католицизма, след като мисионери успяват да излекуват някои от съпругите му. През същата година идва още една брилянтна идея – да се изградят търговски пътища с Европа. Изпраща японски благородници в Европа, заедно с писмо до папата. След това неговите хора пътуват до Акапулко, пресичат Атлантическия океан, успяват да вземат още един кораб и да се върнат отново в Япония.
Писмото на самурая до папата
Минават през Мадрид, запознават се с крал Филип III и след това са на посещение в Рим, за да срещнат папа Пол V. Цялото пътешествие отнема около 7 години, но японците се прибират и носят със себе си разрешение от Католическата църква да започнат мисия в земите на самурая. Има само един недостатък, настоящият шогун е забранил разпространяването на християнството няколко години по-рано. Легендата за един от най-съвършените японски самураи достига своето заключение през 1636 г. Дате умира на 69-годишна възраст. Редица историци смятат, че с неговата смърт приключва и периода на войни, като след него идва време за период на мир, който ще продължи около 200 години.
Закупеният кораб от японските самураи при завръщането им в страната.
