Чарл Мейсън прекара живота си в търсенето на наследството на Александър Македонски и намери нещо повече

| от |

На 4 юли редник Джеймс Луис успява да избяга от своя пост в Британската Източноиндийска компания. Той по-точно бяга от военната база в Агра, Индия. Веднага след информацията за бягството е обявен за издирване. Като беглец, който обикаля региона, решава да смени и името си на Чарлз Менсън, представяйки се за учител, лекар и приключенец. В последствие ще стигне до Афганистан. Негово вдъхновение ще е да върви по стъпките на Александър Македонски.

Преди обаче да стигне до там, неговият дълъг път е наистина впечатляващ. След като не е в безопасност и все още нито един човек от запад не е успял да пътува през Афганистан без пари, слуги или някаква протекция. Ден след ден, месец след месец, Джеймс ще продължава да отстъпва мястото си на Чарлз Менсън.

Приемането на новата самоличност не е лесна работа. По пътя си ще срещне много страдащи и след като има някакви базови познания за третиране на рами, веднага ще приеме идеята на лекар. Прекарва дъждовния сезон в столицата Лахоре и ще бъде приютен при един от по-известните европейски наемници – Жан Франсоа Алард.

Той е късметлия, защото онези, които са приютени и не са европейци, трябва да работят един много по-зловещ и сериозен физически труд. Това го кара да се замисли и колко точно истории може да предостави, преди да бъде разкрит.

Само няколко седмици са били необходими, за да може майор Дейвид Уилсън най-накрая да разбере, че има странен американски пътешественик в Лахоре. Според Уилсън, американецът не е успял да промени своя акцент много. Интересен факт е, че гостът не спира да разказва истории за Санкт Петербург, Техеран и други, които между другото никога не е посещавал.

Интересното в този случай, е че ако домакините са знаели, че отварят някои от най-скъпите си вина за редник Джеймс Луис, то шансовете неговата глава да бъде окичена на оградата, стават изключително високи. Когато тръгва свободно, Чарлз Мейсън ще обиколи големите градове на някогашната Персийска империя, след това ще продължи към Багдад, където ще се запознае с друг интересен оратор. В селото Сох ще се запознае и с други интересни личности. Един от тях е хаким баши или личният лекар на шаха на Персия. Вторият вълнуващ човек в това отношение е именно сеньор Туркони от Милано.

Италианецът се опитвал да избяга от своята арменска съпруга и точно по тази причина също решил да пътешества. Докато Мейсън е в Багдад ще разбере и историята на за италианския сеньор . Той идва от Константинопол и именно там един католически свещеник му казал, че ако остане без пари, Туркони може да напълни няколко празни бурканчета с цветни течности и да ги продава скъпо като лекарства. Толкова добра е била медицината тогава. Това вече обяснявало и защо бившият войник толкова често е бил смятан за лекар – очевидно има причина.

Във всеки един свободен момент, Мейсън ще чете и ще се опитва да разбере повече за Александър Македонски, Плутарх и всички останали велики личности. Пътува сам и се губи толкова често в страниците, че най-накрая започва да измисля нови истории. По това време ще разбере, че наученото до този момент за Александър Македонски е просто върха на един огромен айсберг. Владетелят е роден през 356 г. пр. Хр. и е обучаван лично от Аристотел.

На възраст от 20 години, той ще се изкачи на трона и ще започне да управлява. Само две години след това ще се справи с Персийската империя. По това време Персия е супер сила на света, но това няма никакво значение. Знаем, че приказката приключва някъде на изток в Афганистан и Индия, където се изправя срещу слонове и други непознати крале. Войниците му се предават и не могат да продължат напред. Александър ще умре на 32 години във Вавилон.

Империята му ще се разкъса преди тялото му да изстине. По това време, британският/американски пътешественик започва да търси най-различни отговори относно бойната кариера на Александър Македонски. Защо е предприел тази кампания, какво е търсил, какво е искал да постигне. Един от историците, който трябвало да разкаже цялата история, в последствие е екзекутиран от Александър Македонски.

След като няма много истории, а легенди, след една година никой не може да бъде сигурен какво наистина се е случило с този владетел. Евреите смятат, че Александър се е пренесъл в жертва на Бог в Йерусалим – това е лъжа, защото той никога не е стъпвал там. В Египет се смята, че един от прогонените фараони е успял да се срещне с майката на Александър и да се представи за истинския баща на владетеля – също измама.

Има случаи, в които се твърди, че Александър е заминал към Райските градини, макар и никой да не знае къде са. Чарлз много иска да последва неговите стъпки и затова се насочва около легендите за неговите изгубени градове. Те са описани като мистериозни, точно както Платон описва историята на Атлантида. През XIX век Атлантида ще бъде изместен от градовете на Александър Македонски.

След като през 1831 г. никой не е открил следите, то това ще е голям успех за историята. Насочва се към днешен Пакистан, където се твърди, че има град на име Буцефалус – така се казва конят на Александър. Създаден е през 326 г. пр. Хр. и това е всичко известно. Не е ясно дали Чарлз изобщо някога е стигнал до там, но след като се завръща обратно в Индия ще започне да разказва как е открил тази изгубен Александрия. В едно малко село, местните жители разказвали как някога тук е имало два велики града.

Лутайки се покрай развалините, Чарлз ще разказва как е успял да забележи надписа Буцефалия. След това ще допълни историята си с коня. Той бил ранен на брега на река Хифасис и точно там е умрял. Съкрушеният собственик решава да създаде град. Записките на Чарлз подсказвали, че самият Плутарх е разказал за разгръщащата се цивилизация. Докато неговите приятели продължават да слушат тази легенда, Мейсън продължава историята и разказва как е успял да открие древни монети.

За съжаление е бил обран от бандити и вече няма никакви доказателства, че го е открил. Покрай тях е изгубена и картата, както и записките и разкритията. Майор Уилсън бързо съобщава на британците да тръгнат към Персия, защото един човек е успял да направи историческо събитие. Това, което лъжливият пътешественик ще получи, са пари, които ще помогнат за експедицията и ще позволят неговата пълна защита. До този момент самият измамник дори не е подозирал, че ще успее да постигне нещо толкова голямо.

И за още по-голяма изненада, дългите разходки ще доведат до ново откритие. Не си мислете, че дезертьорът е открил легендарен град на Александър Македонски, открива нещо още по-голямо. Насочвайки се в посока Бушехр, той ще заведе мераклиите за съкровища на място, което още никога не е достигнато от нито една западна цивилизация – Пънджаб. Без дори да подозира къде се намират, той успява да заведе своите хора до руините на Харапа. Старите разбити сгради там са се пречупили пред силата на времето.

През цялото време Мейсън продължава да търси, дори вярва, че е по следите на Александър Македонски. Преди повече от 4000 години ще се окаже, че Харапа е бил един огромен метрополис , къпан в злато и бронз, като местните са правили и скулптури от еднорози. Нито един европеец не е стъпвал там. По това време се пази тишина и никой не може да каже какво точно е открил Мейсън.

Междувременно сега трябва да помисли какво да прави. Ако се върне в Лондон, няма да има никакви успехи и няма да бъде признат. Всички тези месеци в Афганистан и Индия ще го оставят далече от армията. Единствената дестинация сега е да се насочи към Афганистан. През април 1831 г. ще тръгне към Кабул, като този път ще използва финансовата подкрепа на своите приятели.

След като историята за първите открития вече го преследва, Чарлз използва протекцията на армията. Войници товарят неговия кораб. Няколко седмици покрай Персийския залив ще позволят на Мейсън да хвърли котва близо до Карачи. Местните искат подкуп за влизане в пристанището, но след като никой няма средства, пътешественикът вкарва друг план в действие.

Веднага слиза на брега с два войника, разглежда началника на пристанището, който вече е маркиран с рана на гърдите си и използва съвета на Константинопол – цветни течности като лекарства.

Раната трябвало да се маже с екстракт от Джалап – силно разхлабително. Логично е, че по-късно някои от войниците на пристанището наистина усещат силния ефект. Това, което Мейсън не разбира е, че още е преследван от армията.

От Карачи, Мейсън заминава за Сонмиани и след това се надява да стигне с още търговия на лекарства до Афганистан. Именно на пазара ще започне да продава най-различни стоки, с които да финансира своето пътешествие. Оказва се, че съветът наистина е изключително специален, защото лекарствата се мерят в злато и сребро.

Пащунците казват, че когато Бог създава света, успял да даде земя на всеки един народ. На финала обаче останала само една скала за Афганистан. Дори тогава преминаването на границата е приключение. Мейсън обаче не се притеснява, за него всичко е красиво и диво, както е и сега. По-късно ще напише в дневниците си, че е бил в някаква приказка, която просто не може да се обясни. Достигайки до древния град Калат, той вече ще се е слял с местните, неговата коса е пораснала, пуснал е брада и вече има повече червено в очите, отколкото местните афганистанци.

Там се запознава с Дин Мохамед Кхан – един от местните благородници и специален алхимик. Чарлз ще напише, че Дин поискал от чужденеца да му направи син и също така да го научи да прави злато. Първото определено е по-лесно. Дин следи всички чужденци и знае, че най-вероятно златото може да се направи от лайм. Приютява го в дома си и кара слугите да донесат всички запаси от плода, за да може след това да се направи златото.

В земята на илюзиите, дезертьорът се превръща във виртуоз. Не успяват да направят злато, но правят оцет, който към този момент ще започне да струва колкото злато. На прага на Кабул, Мейсън кани наемниците да изпушат заедно лула и да получат дарове от далечни страни – разбирайте, че това са мистични лекарства.

След няколко минути всички са прегазени от силата на хашиша. В далечината се крият стените на крепостта на Дост Мохамед. Зад Бала Хисар се крият планинските ледени шапки, които подмамват пътешествениците. Кабул се превръща в най-желаният дом. С последното сребро ще си наеме стая и ще прекарва дните си в пиене на студено ледено мляко. Той няма да е част от старата Афганска поговорка:

„Първият англичанин дойде като пътешественик, после дойдоха двама и направиха карта, след това дойде армия и превзе страната. Ето защо е по-добре да убиете първия англичанин.“

Макар и Мейсън да не го подозира, скоро той ще е основната причина за създаването на тази поговорка. Никога няма да намери мистичните градове на Александър Македонски, но ще приеме тази съдба.

 
 
Коментарите са изключени за Чарл Мейсън прекара живота си в търсенето на наследството на Александър Македонски и намери нещо повече

Повече информация Виж всички