Бункерът като културен елемент в последните десетилетия

| от |

След като Украйна беше нападната от Русия, човечеството за пореден път си спомни, че бункерът може да бъде единственото защитено място. Днес също може да открием наличието на редица кадри на тема „Животът на бункера“ и още много други вълнуващи преживявания. За първи път от много години виждаме и деца от Европа, които прекарват дните си в последното укритие.

Благодарение на Starlink, човек може да следи военните действия с особена близост. Бункерите наистина са интересно инженерно творение, но за съжаление се налага да ги използваме, при това във време, в което мнозина смятаха, че светът върви към забравянето на оръжието и търсенето на нов вид цивилизация. За съжаление се оказва, че сме сгрешили.

Един от най-търсените бункери в последните няколко години се оказва именно ядреният, а неговата история е повече от логична. Албания превръща строенето и спринтирането до укритието в национален спорт – това е и страната с най-много бункери от глава на населението.

Бункерите, които могат да издържат силата на ядрен удар, могат да бъдат открити още през 40-те години на миналия век. Те се раждат в Япония, след като именно тази страна усеща силата на атомната бомба. С тях се ражда и цяла една култура, Япония създава чудовища като Годзила, цял тон анимета, които показват ефекта от удара и дори комикси.

Всяка една страна има различна представа за атомната бомба, но Япония носи медала за най-точно репрезентиране. През  1951 г. в САЩ се ражда и гражданската отбрана, която трябва да докаже, че човек може да преживее ядрената зима и да не се притеснява много от щетите. През едно цяло десетилетие ще има всякакви опити за успокояване нна напрежението, както и да се докаже, че няма да има война с подобна сила. Въпреки това в училищата се провеждат най-различни образователни кампании, както и евакуация за време.

Почти половин милиард книги с препоръки са пуснати за американското семейство, което трябва да бъде защитено по време на ядрена зима. След това започват да се дават и инструкции за строенето на бункери. Препоръките са за поставянето на консервирана храна, препоръчва се да имат радио приемници и светлина.

Едно семейство, казват записките, не трябва да се разделя и винаги може да преживее войната. Всички препоръки са предимно към главата на семейството и доста умело прехвърлят отговорността за оцеляване от страната, армията и политиците. През 60-те години на миналия век има доказателства, че подобна война най-вероятно няма да има продължение и Айнщайн може би е прав.

По същото време започва и движението за ядрено разоръжаване. Тя приключва доста бързо, след като Кубинската криза започва да притеснява жителите. Така наречените ядрени бункери продължават да се представят на различни семейства, а щом и войната във Виетнам не носи някакви успехи, светът става доста труден и сложен. Отношенията се затоплят за кратко, докато на сцената не излиза Роналд Рейган. С него напрежението не само расте, но и ни показва, че сме изключително близо до нападение.

Една стока също се връща на пазара, заедно с цялата литература за защита. През 80-те години броят на ядрени бойни глави е над 50 000 и вече няма значение кой ще изстреля първата – никой няма да бъде жив, за да разказва. По-важното е, че телевизията започва да ни разказва най-различни истории относно живота в бункер. Във Великобритания се раждат цели два апокалиптични филма, които показват как ще изглежда страната след ядрена зима. През 1999 г. Холивуд вижда възможност да направи комедия от всичката атомна паника и ни предоставя „Blast From the Past“.

История за семейство, което е сигурно, че е ударено от ядрена бомба и преживява повече от 40 години в бункер, за да се установи, че е живяло в заблуда. Не е ясно колко точно американски къщи разполагат с индивидуални бункери днес. За мнозина, тази функция се пое и от така наречените паник стаи, които трябва да предоставят чист въздух и да защитават семейството от всякакви възможни атаки.

В началото на конфликта разбрахме, че и в България има подобни укрития, които трябва да защитават населението от най-различни атаки. Имайки предвид времето, в което са строени, най-вероятно са все още годни за употреба. В последствие в началото на новото хилядолетие, този спомен за едно агресивното и опасна минало беше на път да се забрави. Бункерът изгуби своя чар и отстъпи своето място за други природни катаклизми.

До началото на тази година, когато се оказа, че бункер е една от най-търсените думи в мрежата. Причините са логични, но по-забавното е, че никъде няма да откриете цена. Ядрените бункери могат да се построят от частни компании, които предварително искат среща с купувача и разбира се, трябва да бъдат сигурни, че същият може да заплати за проектирането и построяването.

 
 
Коментарите са изключени за Бункерът като културен елемент в последните десетилетия

Повече информация Виж всички