През първите години на Втората световна война Обединеното кралство е под постоянна заплаха от германски бомбардировки. Особено популярна цел е Лондон, който търпи атаки почти всяка нощ между 1940 и 1941 г. Докато болшинството от гражданите се скриват, един член на Кралските военновъздушни сили използва тези въздушните нападения като прикритие за своите отвратителни престъпления.
Гордън Каминс
Гордън Каминс е роден в Ню Ърсуик, Северен Йоркшир в семейството на държавен служител и домакиня. Той се премества в Лондон през 1934 г., където развива желание да живее пищния живот на аристократ. Така той започва лъжливо да твърди, че е извънбрачно дете на аристократ, от когото сега получава издръжка, и започва да говори с оксфордски акцент.
За да поддържа тази фасада обаче, той се занимава с кражби.
Каминс става доброволец в Кралските военновъздушни сили през 1935 г. и първоначално се обучава за монтажник, който трябва да проверява самолетите преди полет. След това е разпределен в Експерименталната база във Феликстоу, Съфолк, и се премества в Шотландия от 1936 до 1939 г.
След избухването на Втората световна война се мести отново – в Хелънсбърг, Дубартъншир, след което е разпределен в Колърн, Уилтшир. Именно на този пост той достига мадшия ранг на самолетен майстор.
През януари 1942 г., след като натрупва над 1000 полетно време, Каминс отива пред селекционната комисия на КВС за изпита си по авиация. След като го покрива се премества в Центъра за приемане на авиационни екипажи в Риджънтс Парк, където е разположен заедно с 300 други летци.
Блицът
Между 1940 и 1941 г. германската армия нанася масирани въздушни бомбардировки над Лондон. Наречени с общото название „Блицкриг“ от британската преса, те започват към края на Битката за Британия и са основната сила в опита за покоряване на Острова. По това време Хитлер е насочил погледа си към Източна Европа и не иска британската армия да се намесва в плановете му.
Бомбардировките започват на 7 септември 1940 г. и продължават 57 последователни нощи, след което се започват да се случват по-рядко. Големи части от Лондон са разрушени и мнозина губят живота си. Разпоредени са задължителни затъмнения, при които уличните лампи остават загасени, колите не могат да се движат с включени фарове, а прозорците на магазините и домовете трябва да бъдат плътно покрити.
За да се намали броят на жертвите, градът отваря обществени бункери и насърчава хората да се събират и в подземните гари. Много жители се скриват и в мазетата си, а някои имат и лични бомбоубежища.
Убийствата на Каминс
Първата жертва на Каминс е открита сутринта на 9 февруари 1942 г. Тялото на учителката Евелин Хамилтън е намерено във противовъздушно убежище в Уест Енд; има шал, натъпкан в устата й, от който се е удушила до смърт. Дамската й чанта, която съдържаше 80 лири, липсва.
Втората жертва, проститутка и бивша певица на име Евелин Оутли, е открита на следващия ден в апартамента си. Убийството е много подобно на това на Хамилтън, с изключение на факта, че коремът й е разрязан с отварачка за консерви, която е оставена на местопроизшествието. А без да знае, убиецът оставя в кръвта върху нея отпечатъците си.
След кратко прекъсване на 13 февруари 1942 г. са открити жертви номер 3 и 4. И двете са проститутки. Маргарет Лоу, в неизвестност от 10 февруари, е удушена и осакатена. Тялото на Дорис Жуане е открито от полицията, след като съпругът й не успява да влезе през вратата на апартамента, в който живеят.
Последните две жертви на Каминс се отървават благодарение на късмета. Атаката срещу Грета Хейууд е прекъсната от пощальон, който кара пилота от КВС да избяга от местопроизшествието. Докато си тръгва, хвърля противогаза и раницата си. По-късно същата нощ опита нова атака, срещу жена на име Катлийн Мълкахи. Тя се влиза в борба с него и успява да вдигне достатъчно шум, за да го накара да избяга, преди да о хванат.
Говорейки за извършените престъпления, детектив от столичната полиция на Лондон нарече убийствата „със сигурност най-злобните“, които е разследвал през цялата си кариера.
„Изкормвача в затъмненията“
Поради военните ограничения за вестникарска хартия и фокуса върху войната в Европа, убийствата не получават много внимание в медиите. Въпреки това вестта за тях успява да достигне до проститутките, които работят в Уест Енд, които изглежда са основни мишени на Каминс. В опит да се защитят, мнозина от тях спират да приемат клиенти, които не смятат за редовни.
Въпреки че престъпленията не са много известни, медиите успяват да дадат прякор на убиеца. Всъщност той има дори три: „Изкормвача в затъмненията“, „Военновременният изкормвач“ и „Убиеца в затъмненията“ (буквален превод, бел. ред.). Те се позовават на факта, че убийствата се случват по време на войната, напомнят за убийствата, извършени от Джак Изкормвача и са извършени, докато Лондон търпи някое от поредните въздушни нападения.
Арест и присъда
Противогазът на Гордън Каминс се оказва ключът към свързването му с убийствата. След като записват серийния му номер, следователите от столичната полиция говорят с полицията на КВС, която от своя страна се сигнализира на полка на Каминс в Риджентс Парк.
Докато той отрича да има каквото и да е общо с убийствата, доказателствата са подредени пред него. Освен противогаза и отпечатъците от пръсти, оставени върху отварачката за консерви, при претърсването на вещите на Каминс се откриват множество сувенири, взети от неговите жертви. Те включват чорапи от всяка жертва, както и часовник и табакера, които принадлежат на Евелин Оутли.
Хейууд също така положително го идентифицира като мъжа, който я напада.
Вместо да бъде съден за всички убийства, прокурорите решават първо да го съдят за убийството на Евелин Оутли. По този начин, ако журито го оправдае, те ще могат да продължат с други обвинения. На 27 април 1942 г., след само един ден в съда, Каминс е признат за виновен за убийството на Оутли и осъден на смърт.
По странна ирония на съдбата екзекуцията на Джордж Къминс се случва по време на германско въздушно нападение срещу Лондон. На 25 юни 1942 г. той е отведен до бесилката на затвора Уандсуърт, където е обесен.