Български летци свалят личния пилот на Уинстън Чърчил над небето на България

Малцина знаят историята на полет Ел Ал 402. На 27 юли 1955 г. въпросният самолет Lockheed L-049 Constellation изпълнява своя курс от Лондон до Тел Авив през Виена и Истанбул. Пилотът Стенли Хикс има опит във ВВС на Великобритания и многократно е предупреждаван да избягва територията на България, като трябва да лети над Югославия и приятелска Гърция. Въздушният коридор носи името Амбър 10 и не трябва да се нарушава по никакъв начин.

Не е ясно какво е объркал Стенли Хинкс, но се отклонява от курса в посока към Истанбул. Полетът се отклонява и навлиза в Западна България, като според изчисления е бил на около 130 километра от посочената точка. На около 40 километра навътре в българската граница, самолетът е засечен от родните ВВС и следвайки протокола, веднага са изпратени бойни самолети, които да посрещнат врага. Изпратени са два MiG-15, които имат задачата да ескортират непознатия самолет до близко летище.

Международната етика изисква от бойните пилоти да заходят близо до кабината и да се опитат да установят контакт с пилота. Необходимо е да има комуникация, преди да се предприемат следващи мерки. Веднъж след комуникация, навлезлият в чужда територия е принуден да изпълнява изискванията на бойните пилоти. Родните пилоти са Петров и Санкийски, които получават нарежданията директно от генерал Величко Георгиев – по това време командир на Противовъздушната отбрана.

Самолетите са изпратени да бранят въздушното пространство над София, но след като въпросният самолет подминава локацията, Санкийски е направил опит да предупреди летеца, че е направил грешка. Предупреждението е стрелба пред носа на самолета, особено дружелюбен поглед над нещата, особено след като говорим за пътнически самолет, който очевидно няма как да отвърне на удара, но няма и как да бъде заплаха. След направено първо предупреждение, Петров захожда и повтаря маневрата, за да покаже, че ситуацията е наистина сериозна.

Не е установено дали е имало радио контакт. Стенли Хикс показва, че е разбрал сигнала и спуска предкрилниците и колесниците, за да покаже, че е разбрал изискването. В последствие ги вдига обратно и се насочва към Гърция. За родните пилоти това е опит за бягство. Интересен факт е, че пилотите следват самолета до границата с Гърция, когато получават ново нареждане от генерал Георгиев да свалят пътническия самолет. По негови думи:

„Ако самолетът напуска нашата територия, не се подчинява на команди и няма никакво време за повече предупреждения, той трябва да бъде свален.“

Миговете се изтеглят на разстояние за стрелба и използват своите картечници, за да открият огън. След няколко точни откоса става ясно, че щетите са фатални и на височина от 610 метра, птицата се разбива и оставя ясна огнена диря над небето на Петрич – близо до гръцката граница. На борда присъстват 7 души екипаж и още 51 пътника. В началото се спекулира, че самолетът е свален от ПВО система.

Всичко това  се случва на 27 юли, но българските жители разбират за инцидента около 7-8 август, след като дълго време се смята какво да се представи. Правителството признава пред Израел, че родни самолети са свалили навлезлия Lockheed. Оказва се съдействие за идентифициране на телата, както и изпращането им до Израел, но България не позволява на 6 души да влязат в страната и да вземат участие в разследването. Има много теории за маневрите на пътническия самолет.

Една е, че е използвана специална НБД навигация, която трябва да посочва къде има гръмотевични бури и след като е отчетена активност, пилотът се е опитал да заобиколи. Има и друга теория, че има проблеми в навигацията и пилотите са смятали, че се намират над радио предавателя на Скопие. Използвайки го като навигация, те предприемат нов завой и вярват, че остават по курса. Подобни инциденти не са изненада за никого.

СССР също сваля пътнически самолети, след като са категорични, че въпросната грешка може да бъде опасност за родината. По това време вече е активен Варшавският договор за защита на новия режим, като е посочен и основният враг – НАТО. Не трябва да забравяме, че редовно се провеждат учения и учебни тревоги за противовъздушна отбрана. Смъртта на Сталин все още държи в желязна хватка политиката на цяла Източна Европа. Никой не може да обясни и поведението на пилота Стенли Хинкс.

През Втората Световна война той е личен пилот на Чърчил и при навлизането в чуждо пространство може да разбере много ясно какви са инструкциите на бойни самолети около него. Никой не може да потвърди каква е истината. На този етап има най-различни версии. Една от тях е, че на борда има ценни метали, които са пренасяни контрабандно. Има версия, че пилотите са били съсипани от дългия полет и над небето над Югославия са били стреснати от кулата, която им дава следващия маршрут. За мнозина се твърди, че е възможно дори на борда да е имало агент на Мосад.

Версиите са много и най-различни, но каквато и да е била причината, крайното решение води до смъртта на 55 души. Все пак оставаме с впечатлението, че когато един пилот не може да изпълнява команди, особено след като е в нарушение, на неговата съвест тежат твърде много хора. България се извинява за тази грешка, но реално съдът ще докаже, че законово няма никакви нарушения, след като през 1950 г. излиза от конвенцията за споделено въздушно пространство, приета през 1921 г.

Дали напрежението и силата на желязната завеса успяват да доведат до крайните мерки, отново може само да спекулираме. От сваления самолет са открити само писма, които трябва да стигнат до Израел. Двамата пилоти са наказани и дори се говори за потенциална присъда и затвор, но в последствие се оправдават, че са следвали заповедите, които са получили. Интересен факт е, че последните думи на Хинкс са:

„Падаме в огън. Опитвам се да кацна.“

Малко след това радио София съобщава за свален самолет на българска територия, като обаче са използвани ПВО системи. Когато пристигат трима души делегация от Израел, повечето отломки вече са разчистени и практически няма какво да се открие от останките. Всякакви други опити за санкции така и не могат да се наложат, особено след като западът не може да контактува толкова свободно с изтока.