Алверо Обрегон искаше да бъде фермер, но стана един от най-добрите президенти на Мексико
Алваро Обрегон се ражда в малко селце на име Сикуисива, в щата Сонора през февруари 1880 г. Израства в абсолютна мизерия, отгледан е от майка си и трите сестри. В момента, в който може да работи, веднага му е намерена работа. Работи във ферма, произвежда захар, пасе добитък, в някакъв момент продава обувки от врата на врата, за да има някакви пари и да изкарва ден за ден. Никой няма и представа как Алваро е успял да събере достатъчно пари, за да успее да закупи малка ферма за пилета в Сонора. Мести цялото си семейство там и продължава същата мизерия – ден след ден ще има само работа и нищо повече.
Това би трябвало да е краят на живота му, но неговата съдба ще се обърне с главата нагоре. Фермата му започва да се модернизира, той създава механична линия, с която да направи процеса на работа много по-лек, а след това започва да продава техниката в цялата долина. За миг има шанс да излезе от мизерията, но Мексико има други планове.
Избухва война и той е един от първите, които се записват за доброволци. За близо 31 години Алваро ще живее под управлението на Вида Порифиро Диаз. Президентът на Мексико е известен като абсолютен диктатор, способен да смачка всякаква съпротива. През ноември 1911 г. е свален от своите генерали и г-н Мадеро, който води един от най-кървавите преврати в историята на Мексико. Веднага след победата става ясно, че генералите се нареждат в позиция за управление и правят същия план и срещу Мадеро.
Обрегон никога не участва в революцията на Мадеро, но през 1912 г. се записва в редиците за неговата защита. Включва се в четвърти нередовен батальон на Сонора. Нарича се нередовен, защото е изцяло разработен от партизани, включващи индианци от племената Якуи и Майо. Фермерът знае местния език и бързо получава пушка и кон, с който да се разправи срещу генералите и техните поддръжници.
Изковавайки желязна воля в производството, мексиканският фермер започва да предлага и интересни военни тактики. Предлагайки традиционните атаки, редувани с отстъпление, водещи до пълното смазване на противника. В рамките на 8 месеца ще е автор на редица изненадващи атаки, водене на противника в засади и елиминирането на редовната мексиканска войска, която разполага с по-добро оръжие.
При всяка следваща битка към него се присъединяват нови и още по-кръвожадни доброволци. До април 1912 г. войната е приключила и Мадеро запазва своя президентски пост. Алваро се прибира у дома и разпуска своите сили. Мексико се отблагодарява и всеки войник взима малко парче земя, което може да отработи. Обрегон се завръща обратно в своята ферми и продължава да работи.
Само два месеца след края на войната има нов трус в правителството. Мадеро е убит след преврат и отново генералите правят своето чудо да превземат Мексико. За пореден път фермера на пилета взима пушката и започва добрата стара работа. Селото на стария мексикански войвода не признава новия президент и следва примера му. Този път генералите изпреварват събитията и изпращат редовната армия в Сонара, като има само едно нареждане – да се донесе главата на фермера.
Нито един командир не е очаквал да види Сонара в статус на крепост. Фермерът е успял да опаше цялото село с бодлива тел, а на най-важните позиции са поставени картечници. За пореден път фермерите и войниците влизат в отворена война и въпреки численото превъзходство, успяват да запазят и отблъснат противника. След още една седмица в сражения ще стане и чудото, мексиканските фермери отблъскват нападателите и тръгват в настъпление.
По целия път събират още повече почитатели. Нещо още по-интересно е, че армията изведнъж е обкръжена, защото няма бесен мексиканец, който да не е решил да раздаде правосъдие. Стига се до там, че гражданската война открива три фронта и Алверо командва движението към град Мексико, където триумфално ще прегази последната съпротива. Улиците на града се превръщат в бойно поле, но скоро войниците се отказват от сражението – първо не искат да се бият срещу своите съграждани и второ – шансовете им стават все по-малки.
След победата на новата официална власт идва и следващата задача. Панчо Вила, Запата и Каранза – лидерите на трите армии – не могат да стигнат до консенсус относно изграждането на нова държава и продължават своята частна война. Обрегон никога не разбира защо войната трябва да продължи, но изтегля своите сили.
Мнозина го питат защо подхожда по този начин и той отговаря, че има достатъчно приятели и в другите вражески армии. Опитва се да говори с всички останали сили, обикаляйки лагерите, но никой не иска да чуе за мир. Обрегон дори говори с Панчо Вила и го кара да се върне обратно на масата за преговори, но Вила вади оръжие и го заплашва с куршум в лицето. Очевидно е, че преговорите пропадат безславно.
Съществува едно много важно правило във войната – никога не подценявай противника. Обрегон напуска преговорите, но има няколко коза, останали неизвестни за неговите опоненти. Той е изключително умен и разполага с фотографска памет и невероятни рефлекси и второ – това е един от най-жестоките играчи на покер, който никога не може да се разчете от опонентите си. Умението му да разчита тактиките на противника е успяло да спечели войната срещу генералите, а сега ще трябва да се изправи срещу аматьори.
Той продължава да е притежател на възможно най-модерната военна техника. Прочел е всички книги за модерното военно дело и е смятал, че Мексико трябва да продължи да следва стъпките на Европа при разработката на оръжие. Мексиканският фермер следял предвоенна Европа и началото на Първата Световна война. След като Обрегон може да създаде трактор в бараката си, а след това и картечници, артилерия, бодлива тел и дори мини, очевидно не е най-добрият противник. Опонентите му в това време предпочитат да залагат на старите каубойски тактики.
Обрегон прави заходи на юг към позициите на Запата, неговите бойци успяват да прегазят съпротивата в битката за Пуебла през 1915 г. Запата е убит малко след това. След няколко седмици армията му се насочва на север към Панчо Вила, който ще трябва да се изправи срещу Обрегон в битката за Целая през април 1915 г. Там трябва да се изправи срещу кавалерия, но дисциплината отново печели. Основен проблем на Вила и Запата е, че те винаги залагали на героичните кавалерийски нападения, докато Обрегон използвал по-сериозна стратегия, наблюдавайки сраженията на Франция и Германия. След наблюдаване на техните сражения, осъзнава, че времето на Дивия запад е минало отдавна.
Било достатъчно да разгърне своите войници и да им предостави оръжие, с което да се отбраняват. В последната битка в Целая, Обрегон трябва да наблюдава лично редиците на защитата и да пази позиция на фронта. Граната пада до него и фермерът се опитва да я хвърли обратно, но експлозията откъсва ръката му. Опитва се да се самоубие на фронта, за да спре болката, докато неговият адютант спира самоубийството и го изтегля на безопасно място. Войниците забелязват, че той обикаля по фронтовата линия и не разбират какво търси, докато по-късно не им отговаря:
„Не е лесно да изоставиш нещо толкова важно като ръка.“
Обрегон открива ръката си я поставя в буркан с надеждата, че ще може да я зашие обратно. Ръката остава в музей до 1980 г.
Мексиканският фермер остава герой за революцията, като накрая войниците на противника решават да се присъединят към него. Обрегон става официален президент на Мексико през 1920 г. Започва да строи училища и библиотеки, започва да дава пенсии на пострадалите войници и е домакин на най-различни творци. Създава военна академия и е причината за съществуването на мексиканските ВВС, военно-медицинска академия и други.
С напускането на позицията, Обрегон успява да се срещне с един от старите генерали, който за пореден път се опитвал да подготви поредния преврат. Това принуждава президента да подготви сам атаката и да преследва всеки един от участниците в заговора. Заловените минават през военен трибунал, макар и да протестират, че не са военни.
За да се реши проблема, Обрегон дава на всички военен чин и пост като генерал в армията, а на следващия ден ги застрелва. След края на мандата си, фермерът се връща обратно у дома и живее още 4 години. Успява да спечели изборите през 1928 г. и за съжаление е убит от лунатик в офиса си. Алваро Обрегон умира на 48 години, а до днес в град Мексико има поставена статуя на един от най-великите мексикански президенти.
