Защо с напредването на възрастта времето сякаш тече по-бързо?

Има няколко идеи, които могат да обяснят този феномен. Първата е свързана с това колко нова информация поглъщаме.

В поредица от експерименти през 60-те години на миналия век, описани в книгата му „За преживяването на времето“, психологът Робърт Орнщайн показва как темпоралното чувство може да се формира от това колко нова информация обработва съзнанието ни.

В един от експериментите си той показва на доброволци диаграми с различни степени на интерес, след което ги моли да преценят колко време са наблюдавали всяка от тях. Въпреки че диаграмите са показвани за едно и също време, те съобщават, че тези с по-интересни дизайни са оставали изложени по-дълго от другите.

В отделен експеримент субектите са помолени да слушат аудиозаписи с различно количество информация в тях, под формата на щракащи звуци и битови шумове, преди отново да бъдат помолени да оценят колко време са ги слушали. В случаите, когато информацията е била повече, субектите пак съобщават, че звукът е продължил по-дълго.

Как това се онася до забързването на времето с възрастта?

„Теорията гласи, че колкото повече остаряваме, толкова по-запознати ставаме със заобикалящата ни среда: вече не забелязваме детайлите в нашите домове и работни места“, обяснява д-р Кристиан Йейтс, старши преподавател по математическа биология в Университета в Бат.

За децата обаче всичко е ново. Помислете си колко развълнувани са те, когато се качват в градския транспорт или отиват в парка, в сравнение с това колко малко внимание отделяме ние на подобни неща.

„Това означава, че децата трябва да отделят значително повече мозъчна енергия, за да преконфигурират умствените си представи за външния свят“, добавя Йейтс. „Теорията предполага, че това изглежда кара времето да тече по-бавно за тях, отколкото за нас, които сме затънали в рутина.“

Подобна идея, изложена в статия от 2019 г., хвърля вината върху това колко бързо умът ни обработва образи с напредването на възрастта.

„Хората често се учудват колко много неща помнят от дните в младостта им, които са им изглеждали вечни“, обяснява в изявление Адриан Бежан, професор по машинно инженерство в университета Дюк. „Не става дума за това, че преживяванията им са били много по-дълбоки или по-значими, а просто, че са обработвани на бързи обороти.“

Тъй като нервите и невроните стареят и стават по-сложни, на сигналите им отнема повече време да поемат по своя път, отколкото когато сте млади.

„Човешкият ум усеща промяната на времето, когато се променят възприеманите образи“, добавя Бежан. „Настоящето се различава от миналото, защото се е променило мисленото възприемане, а не защото нечий часовник звъни. Дните изглеждат по-дълги в младостта ви, защото младият ум получава повече образи през един ден, отколкото същият ум в напреднала възраст.“

Друга идея е, че даден период от време (напр. месец) ни се струва по-кратък, тъй като сме преживели повече време, с което да го сравним.

„Теорията на пропорциите има интуитивен смисъл, ако разгледаме как една година от живота на човек, който е на 75 години, може да се усеща, че минава много по-бързо, например, в сравнение с една година от живота на 10-годишно дете“, обясняват изследователите в областта на неврологията Мюиран Айриш и Клер О’Калахан.

„Паметта може да е ключът към възприемането на времето, тъй като се смята, че яснотата на спомените ни формира усещането ни за време. Ние мислено размишляваме върху миналото си и използваме историческите събития, за да постигнем усещане за собственото си аз във времето.“

Въпреки че феноменът все още се изследва от различни екипи, има предположение, че темпоралното възприатие се променя от количеството нови и интересни преживявания, които имаме с напредването на възрастта. Явно, че е най-добре да се опитаме да имаме колкото се може повече такива, преди да е станало твърде късно.