Защо провинциалистката буржоа Владимир Илич Ленин мечтаеше за революция

Историята не обича да чака, макар и често да се губим в годините и датите, често събитията и хората в тях ще усещат това време като динамично и бързо – случващо се сега. И пример за това време е именно Ленин. Неговите опити за революция през 1905 г. и в последствие през 1917 г., започват в етап, когато той самият не се намира в родината си. Първоначално обитава Женева, когато първата революция става неуспешна, а по време на втората може да се открие в Цюрих.

Историята показва, че ако събитията в Русия не се бяха случили, шансовете да познаваме днес тази личност, биха били нулеви. В този период една от водещите фигури за промяна ще потъне в забрава и ще прекарва времето си в писането на най-различни материали за революцията, някои остават лично за него и никога не получават възможност да се видят на бял свят. Самият той осъзнава, че ще минат много години, преди да се стигне до следващото узряване на руския народ. Често се чуди дали ще успее да я види, защото дори един живот може да не бъде достатъчен.

През февруари е много приятно изненадан и дори не вярва, че бунтът на новата идеология отново се е разпалил. Обикаля Цюрих и търси други руснаци, от които да натрупа достатъчно информация за случващото се. В последствие решава да се върне в родината и да поведе болшевиките в една свещена битка, както той самият би се изразил.

Съдбата обича смелите, а историята винаги има две страни. В тази революция има двама основни играча – Владимир Ленин и Александър Керински. Преди да влязат в тази битка, двамата се познават много добре, бихме казали до болка. Израстват в един и същи град – Симбирск близо до Волга. Двамата учат в едно и също училище, бащата на Александър е учител, семействата и на двамата са приятелски.

Тук идва голямата изненада. Семейството на Владимир Илич е консервативно и насочено изцяло към монархията. Владимир е покръстен в Руската Православна църква, но през следващите години ще продължи да се представя за съвършен атеист. Никога не използва първото си име, неговите приятели го наричат Илич.

Получава юридическо образование от университета в Санкт Петербург, а там му намират работа като адвокат. Въпреки добрите възможности за живот и по-сериозните успехи, Илич продължава да прекарва ранните си години в създаването на пропаганда за руската Социалдемократична работническа партия. Именно там се зараждат марксистите, които искат обединяването на страната и партиите под един основен чадър, а това може да стане само с революция.

Има и още един основен проблем. Илич не идва от прословутите бедни семейства, които вярват, че с вземането на властта ще успеят да разпределят благата сред всички граждани. Семейството му притежава ферма, и за него често се говори, че е от висшата класа. Може би е странно за какво точно се е борил човекът, след като е имал добър старт в живота, но по-интересното тук е, какво точно е искал?

Мнозина са го виждали като провинциалното буржоа, борещо се да организира болшевиките. Друга интересна черта е, че винаги изразявал особена ненавист към селяните, в чието име „подготвя“ следващите промени. Едва ли има друг човек, който по това време може да се разхожда из планината, освободен от всички ангажименти, да кара кънки, да плува и да почива в свободното си време, а такова имал предостатъчно.

Друго любимо занимание и ловът на зайци, а често се споделя, че когато остава без патрони, убивал животните с приклада на пушката си. Междувременно бил винаги прилично облечен, възпитан и резервиран към околните. Отказвал да се облича с военната униформа, ботушите и други основни елементи за представянето на средностатистическия революционер. Вместо това ходил с костюм.

Биографът му ще го опише като монголец, защото има светли очи и здрава челюст. Към леките психологични отклонения и жаждата за насилие, Илич може да се похвали с буден и бистър ум, често играел по няколко партии шах едновременно. Арогантността и липсата на толерантност го завършват като необходимото звено за преобръщането на една страна с краката нагоре. Към това са необходими и поддръжници, които да повярват на харизматичната личност и никога да не се съмняват в думите му.

Омразата му към политическия елит е подчертана, а средната класа била повече от опасна. Либералите, за него, се превръщат в причината за толерантност и умереност, което предава старите революционни принципи. Според легендата, някои от по-старите роднини са били слуги. Майката на Ленин е дъщеря на еврейски доктор и в последствие сменя религията си с православна.

Много по-късно сестрата на Илич ще разкаже на Сталин, че Ленин идва от бедно еврейско семейство, но пази жестоко тази тайна. Потеклото на революционерът е също толкова интересно, колкото неговите тайни. Може да бъдат открити немски, шведски, монголски и руски корени. Като отличник на класа, както и любимец в семейството, засилването на усещането за огромен скок напред и преимущество започва да носи усещането за по-висша класа сред околните.

Според различни съветски биографи, желанието за активна публична борба е особено слабо. Всичко се променя на 18-годишна възраст, когато се заражда омразата и желанието за радикални проблеми. По-големият брат Александър, който бил моделът за подражание, е арестуван като участник в плановете за покушение на цар Александър III.

В този момент владетелят успял да задържи Русия извън въоръжения конфликт. Мирът винаги се гарантира с кръвта на онези революционери и политически противници. Приятелите на Саша го запознават с литературата на Маркс и Енгелс. Доказват му, че няма никакъв друг вариант за свобода, освен убийството на Александър III. През март 1887 г. същите другари поставят бомба в каретата на руския цар.

Полицията успява да прихване писмо от организаторите и бързо предприема мерки, с които приключва атентата, преди да се стигне до жертви. В съда се предлага на господата да се признаят за виновни и като такива да получат присъда за тежък труд в каторга. Отказват и са обесени. Унижението продължава с факта, че цялата фамилия изпада в немилост и мнозина ги отбягват, наричайки ги предатели, врагове и още много други.

Владимир остава без приятели, но пък може да се храни с огромната злоба на всички, за да изпълни своето най-велико отмъщение в последствие. След като постъпва в работническата партия, следват няколко ареста. През 1903 г. това ще го отведе при болшевиките. Една от причината да напусне социалдемократите е фактът, че Ленин настоява всички руски банки да бъдат обрани, защото вярвал, че така народът получава това, което вече е заграбено от царя.

Болшевиките са съгласни на тази идея, докато при един обир не са застреляни трима пазача. Откраднатите 340 хиляди не могат да се изхарчат. От 1905 до 1917 г. Владимир и съпругата му Надежда живеят в различни градове в централна Европа. Наемът им е около 20 долара на месец. В Цюрих живеят до местна фабрика за месо и вонята била толкова жестока, че трудно можели да отворят прозорците. След неуспешната революция през 1905 г. Ленин прекарвал дните си в подготовка. Често го виждали да се разхожда по стълбището, цитирайки своите речи, а през останалото време бил в библиотеката.

Никога не се сприятелявал със селяни и работници, но пък чел книги и опознавал достатъчно бита им, за да може по-късно да ги събере и обедини. Ленин живее изцяло с парите на майка си, както и дарения от Болшевишката партия. Храни се в евтини заведения и за голяма беда, може да си позволи нов костюм един път на четири години. Още по-големият кошмар на революционерът е фактът, че неговата съпруга е далеч по-интелигентна, по-добра писателка и много по-независима, макар и до края да оставя вярна на Илич.

Същият я принуждава да публикува своите трудове под фалшиво име, за да не го представи като по-слаб. Макар и жената да може да се справи много по-добре от него, в последствие се превръща в основен машинописец, редактор и личен асистент. Това било напълно достатъчно за нея. Дори и след като се разболява, Ленин продължава да бъде с нея. Нещо повече, мнозина го смятат за човек, който просто не обича жените, но никой не осъзнава истината – фанатикът толкова много желаел да отмъсти, че се заравял в библиотеката, оформяйки своята харизматична визия за народа, който щял да поведе много по-късно.

Очевидно това е всичко, което трябва за една революция – фанатизъм, божествена правота и жажда за мъст, както и хиляди хора, които да повярват на новия месия. В това отношение, Ленин се справил повече от бляскаво, както можем да забележим в тази история.