Запознайте се с Камазоц – богът, известен като „Прилепът на смъртта“

Древните маи са имали стотици божества, за които са вярвали, че пазят човечеството, поддържат обществения ред и дори контролират живота след смъртта. Много от тях са доста ужасяващи, но едно от най-страшните е Камазоц.

Изобразяван като антропоморфен прилеп с характерен нос, Камазоц е бог на смъртта, нощта и жертвоприношенията. Предполага се, че се храни с кръв, а според легендата дори е играл роля в произхода на жертвените ритуали, с които маите са известни.

Експертите смятат, че божеството е вдъхновено от гигантските прилепи вампири, които гъмжат в небето над Централна Америка. Един от тези видове, Desmodus draculae, вече е изчезнал, но неговият над половинметров размах на крилете и склонността му да лови животни, големи колкото елени, вероятно са допринесли за образа на порочния бог.

Докато цивилизацията на маите бързо запада до 11-ти век от н. е., митологията около Камацоц продължава и до днес – и е също толкова ужасяваща сега, колкото и преди близо 2000 години.

Сеноте

Произходът на бога прилеп

За подобно на прилеп божество се споменава за първи път от местното население сапотеки в Мексико около 100 г. от н. е. Според Historical Mexico, сапотеките са вярвали, че прилепите символизират смъртта, защото често са ги виждали да излитат от свещените сеноти или пещери, за които са вярвали, че са портали към подземния свят.

Маите киче от съвременна Гватемала вероятно са възприели това божество и са го комбинирали със собствения си бог на огъня, за да създадат ужаса, който е Камазоц.

Дори името на Камазоц е плашещо. От думите на езика на киче“каме“, което означава „смърт“ и „соц“, което означава „прилеп“, думата се превежда буквално на „смъртоносен прилеп“ – и той със сигурност отговаря на името си.

Камазоц беше голям прилеп с нос с листо и приличаше на човек. Обикновено е изобразяван с жертвен нож в едната ръка и човешко сърце в другата.

Според Ancient Origins се казва, че Камазоц излита от пещерите, хваща жертвите си за шията и ги обезглавява. Тази идея вероятно идва от един от най-известните митове за бога.

Зловещата история за Камазоц и героите близнаци Хунахпу и Шбаланке може да бъде прочетена в Попол Вух – свещен разказ на маите, който съдържа цялата местна митология на цивилизацията, включително мита за сътворението на народа и хроника на хора киче, според Енциклопедията на световната история.

Попол Вух се превежда буквално като „Книгата на рогозката“, защото много хора от маите са чували историите, докато са седели на рогозки пред старейшините, които са ги са ги разказвали. Но по същество това е един вид „архив на общността“, тъй като запазва историята и културата на цивилизацията киче. Историите съществуват от хилядолетия, но не са били записани на хартия до 16 век.

В рамките на Попол Вух има многобройни истории за Хунахпу и Шбаланке, полубоговете герои близнаци, които играят голяма роля в митологията на маите. В една от приказките те са били предизвикани да прекарат нощта в Зоцилаха или Къщата на прилепите.

Мъж с духовка

Както гласи легендата, Хунахпу и Шбаланке се приютяват в духовките си, за да се скрият от прилепите. Но когато нощта утихва и прилепите спират да пляскат с криле, Хунахпу подава глава от скривалището си, за да види дали е настъпила сутринта. За съжаление това решение се оказва фатално, защото навън Камазоц чака мълчаливо.

В миг той се спуска надолу и сграбчва главата на Хунахпу, обезглавявайки го. След това богът прилеп отнася главата до игрището за ритане в подземния свят, за да го използват другите божества като топка в следващата си игра.

Попол Вух споменава Камазоц още веднъж, когато разказва подробно как човечеството се е научило да създава огън. В мита подобно на прилеп същество, за което експертите смятат, че е въпросния Камазоц, е изпратено като посредник между Шибалба – или подземния свят – и първите племена на човечеството. Лорд Тохил, богът-покровител на киче, помолил божеството да сключи сделка с хората, които искат огън.

Човечеството от своя страна предлага на Камазоц подмишниците и кръста си в замяна на огъня. Твърди се, че именно така се появява ритуалът на човешки жертвоприношения, при който жертвите се разрязват от горната до долната част на торса.

Лесно е да се разбере защо Камазоц е толкова страховито божество – вдъхновението за него от реалния живот е също толкова смразяващо.

Същински кръвосмучещ вампир

Легендата продължава

Прилепите вампири все още изпълват небето над Мексико и Централна Америка днес, но същинския кръвосмучещ вампир няма нищо общо с вида, който е съществувал заедно с маите.

Desmodus draculae изчезва през 1800 г., но докато е съществувал, е бил гледка за гледане. С размах на крилете от 50 сантиметра, създанието е по-голямо от компютърна клавиатура и смуче кръвта на животни като елени и лами.

Тези гигантски прилепи са изчезнали преди стотици години, но странните спорадични появи на огромни, подобни на прилепи същества продължават и през 20-ти век. Blue Roadrunner разказва история, в която през 50-те години на миналия век след разхожда в Пелотас, Бразилия, двойка съобщава, че е видяла два големи екземпляра да висят от дърво. Властите решават, че просто са ги сбъркали с големи птици… но наблюденията продължават.

През 1976 г. две момичета забелязват голяма, подобна на птица фигура, която описват с лице като на горила. На следващия ден е установено, че съществото е оставило след себе си няколко трипръсти следи.

Наблюденията на тази птица или прилеп с лице на горила се случват чак на север до Тексас, където няколко фермери твърдят, че са я срещали в полетата си. С толкова много регистрирани срещи е трудно да се отпише съществуването на някакъв хуманоиден прилеп, който лети наоколо и яде добитък.

Може би е дори самият Камазоц.