За какво служи и наистина ли съществува Тайният съвет на краля

Какво представлява Тайният съвет?
Исторически в Обединеното кралство Тайният съвет е официален съвет на британския суверен, който ръководи монарха при изпълнението на неговите кралски задължения. Членовете се назначават от самия монарх; днес той се състои главно от висши политици, а архиепископите на Йорк и Кентърбъри, както и епископът на Лондон, стават членове автоматично след назначаването им.

Какъв е произходът на Тайния съвет?
Първата политическа институция, за която е известно, че съветва британски монарх, е Witenaġemot („среща на мъдреци“), която е съставена от англосаксонски благородници и съществува от 7 до 11 век. Те имат за задача да предлагат съвети на англосаксонските крале като Алфред Велики.

След Норманското нашествие в Англия (водено от Уилям Завоевателя) през 1066 г. съвет, известен като curia regis – „кралски съвет“ или „кралски двор“ – провежда голяма част от държавния бизнес на Англия, замествайки бившия Witenaġemot. Курията се събира по специални поводи или когато е свиквана от краля и се състои от високопоставени служители и земевладелци. Терминът „таен“ всъщност се прилага към съвета едва през 15 век.

Кралица Виктория с първия си Таен съвет, 1837

Има ли церемония по посвещение в Съвета?
Новите членове на Тайния съвет все още полагат клетва. Преди 1998 г., когато официално той става публично достояние, се смята за престъпно и евентуално за предателство да се разкрива споменатата клетва. Една форма на днешната клетва датира от 1570 г. и според нея новият член се кълне да бъде „истински и верен слуга“ на Короната, да „носи вяра и преданост“ на „величието“ на монарха и „да пазят в тайна всички дела, извършени и разкрити на тях…“

Важен ли е Тайният съвет и част ли е той от Парламента?
Тайният съвет вероятно достига върха на своето влияние през 16 и 17 век, когато в неговите редици могат да се броят до 40 мъже, които съветват Хенри VIII по въпросите на войната и мира. Те са ползвани от монарха и като начин за заобикаляне на парламента и съдилищата. През 1540 г. Тайният съвет на Хенри VIII включва мъже като Томас Кранмър, архиепископ на Кентърбъри, Чарлз Брандън, херцог на Съфолк и президент на Тайния съвет, Томас Одли, лорд-канцлер и сър Ричард Рич, адвокат на краля.

Докато Парламентът по време на Тюдор и Елизабет е периодичен орган, Тайният съвет си се събира всеки ден до края на управлението на Елизабет I. Всъщност Тайният съвет управлява самия парламент, като често го използва като оръжие, за да помогне за влиянието върху решенията на суверена. По време на така нареченото „лично управление“ на Карл I – 11-годишният период между 1629 и 1640 г., когато монархът управлява, без да свиква нито веднъж Парламента – Тайният съвет, в отсъствие на парламент, има правомощието да издава и прилага законите и реда.

Как се променят ролята и правомощията на Тайния съвет?
По време на британските граждански войни Тайният съвет (заедно с монархията и Камарата на лордовете) е премахнат от Оливър Кромуел. Вместо това той назначава Държавен съвет, който по-късно е известен като Тайният съвет на протектора, през 1649 г., след екзекуцията на Чарлз I. Състои се от 13-21 мъже, избрани от парламента да съветват Кромуел, Съветът заседава до 1660 г., когато Чарлз II е възстановен на трона. Той възстановява и  Тайния съвет, макар и в много по-малък размер от неговия братовчед от Тюдорите.

При създаването на конституционната монархия през 18 и 19 век (т.е. монархия, ограничена от закони и която споделя властта си с правителството) ролята на Тайния съвет се променя в административна връзка между монарха и правителството с ограничени функции.

Днес около 650 души членуват в Тайния съвет, включително настоящи и бивши министър-председатели, принц Чарлз и принц Филип. Вместо да заседава ежедневно, той се събира около веднъж месечно като се председателства от кралицата.

Някой монарх някога пренебрегва ли съветите на Тайния си съвет?
Последният монарх, който отказва съвет на Тайния съвет, е кралица Ан през март 1708 г. Тя отказва кралското съгласие за законопроекта на шотландското опълчение, страхувайки се, че предложените й шотландски войски няма да й бъдат лоялни.