Всички серийни убийци са изключително умни – грешно
Медиите често представят серийните убийци като зли гении, които хитро подлъгват жертвите си и успяват да се изплъзнат на полицията в продължение на години, без да предизвикват подозрения у никого. Но колко умен трябва да си в действителност, за да ти се размине убийство? Наистина ли коефициентът на интелигентност на средния сериен убиец е по-висок от този на останалата част от населението?
Тестовете за интелигентност всъщност показват, че извършителите на тези престъпления не са по-умни от общото население. Средното им IQ е около 95, докато за средностатистически се смята коефициентът между 90 и 110. Убийците, които успяват да прикрият престъпленията си, обикновено са просто по-всеотдайни и съсредоточени в пъкленото си занятие, но това не е непременно показател за интелигентност. Този мит може да допринася и за идеята, че те са залавяни само „защото искат“. Но и това вероятно не е съвсем вярно. Според уебсайта на ФБР: „Тъй като серийните убийци извършват редица престъпления, без да бъдат заловени, това може да ги накара да решат, че никога няма да бъдат заловени. Така в бъдеще могат да започнат да проявяват известно безхаберие в престъпленията си и да поемат повече рискове – което вече води до идентифицирането им от правоприлагащите органи. Не става въпрос за това, че серийните убийци искат да бъдат заловени; те чувстват, че не могат да бъдат заловени.“
Някои серийни убийци действително са по-умни от други. Според един анализ тези, които са използвали експлозиви, са имали среден коефициент на интелигентност 140, което се счита за превъзходен интелект. Извършителите, които са използвали по-директния подход на намушкване, са се оказали доста под средното ниво със 79 точки.
Серийните убийци имат десетки жертви – грешно
Когато чуете термина сериен убиец, вероятно си представяте минимум двуцифрен брой жертви. Но макар убийците, които отговарят на тези критерии, да привличат най-много внимание, те далеч не са стандарта за „бранша“. Според определението на ФБР престъпниците трябва да убият минимум двама души, за да се считат за серийни убийци. Няма значение дали жертвите са били нещастни стопаджии или членове на конкурентна улична банда – убийствата просто трябва да са два отделни инцидента, между които минава период от време. Според тази дефиниция има много повече серийни убийци, отколкото хората предполагат – те просто не са достатъчно плодовити, за да си заслужат страшен прякор или собствена документалка в Netflix.
Всички серийни убийци са психично болни – грешно
Когато широката общественост чуе за човек, който извършва многобройни убийства, тя е склонна да реши, че той е с психични отклонения. Това може и да е вярно в разговорния смисъл на израза, но не е същото като юридически обявеното за клинично невменяемо лице. Освен това създава риск хората, които страдат от психични заболявания, да бъдат сметнати по асоциация несправедливо за агресивни и опасни.
Съществуват няколко различни теста, за да се установи съдебно валидна невменяемост, като най-известният е да се докаже, че обвиняемият е бил психически неспособен да разбира тежестта на действията си, когато е извършвал престъплението. По тази дефиниция много малко убийци могат да бъдат квалифицирани като невменяеми от правна гледна точка. Но дори когато имат психични разстройства, те рядко страдат от психотични състояния, които обществото най-често свързва с насилственото поведение, като шизофренията, например. Както обяснява Scientific American, „Серийните убийци много по-често проявяват антисоциални личностни разстройства като социопатия или психопатия, които не се считат за психични заболявания от Американската психиатрична асоциация.“ Хората с тези състояния могат да проявяват липса на емпатия или разкаяние, но все пак са интелектуално способни да разграничават доброто от злото. Тези разстройства могат да бъдат трудни за забелязване и от външни наблюдатели, тъй като много хора, които страдат от тях, са напълно функционални в ежедневието си и умеят да изпълняват социално приети поведения.
И, разбира се, не всеки, диагностициран с тежко психично заболяване, извършва насилствени престъпления. Проучванията са установили, че пациентите с такива заболявания показват значително по-високи нива на насилие само във връзка със злоупотребата с наркотични вещества. Това предполага, че коморбидността на наркотиците и алкохола с психичното заболяване е по-добър предиктор за насилствени престъпления, отколкото самите състояния. Факт, който може би не сте чували, е, че хората с шизофрения са много по-склонни да станат жертва на насилие, отколкото общото население, и стигмата около това разстройство може да допринесе за тази тревожна тенденция.
Серийните убийци не могат да спрат да убиват – грешно
В популярните медии серийните убийства често се представят като пристрастяване. След като извършителят веднъж „вкуси кръвта“, той вече едва ли не не може да се запре. В действителност обаче за някои серийни убийци се знае, че се отказват от престъпните си навици. ФБР дава за пример Денис Радър, който след като убива 10 души между 1974 и 1991 г., изглежда спира. Радър е арестуван през 2005 г., 14 години след последното си убийство. Понякога промяна в обстоятелствата, като преместване или брак, може да прекъсне престъпния живот на серийния убиец. В други случаи те успяват да намерят отдушник за потенциално насилствените си натрапчиви желания в доброволни или самотни сексуални дейности.
Серийните убийци са мотивирани само от секс – грешно
Така стигаме до следващата заблуда: Всички серийни убийци действат от сексуални нагони. Тази идея идва от факта, че много от най-известните серийни убийци са злоупотребявали сексуално с жертвите си, включително Алберт Фиш, Тед Бънди и Джефри Дамър. Действително в много серийни убийства има сексуален компонент, но сексът не е единствената причина за извършването на престъпленията. Друг често срещан мотив е алчността. Х. Х. Холмс, сериен убиец, който действа в Чикаго в края на XIX в., натрупва богатство чрез убийствата си, като осребрява застрахователните полици на жертвите си и краде имуществото им.
Някои убийци просто търсят вълнение или отдушник за гнева си. Това вероятно е фактора за Джон Алън Мохамед и Лий Бойд Малво, които застрелват със снайпер 13 души и убиват 10 от тях във Вашингтон през 2002 г.
Всички серийни убийци са самотници – грешно
Лесно е да се разбере защо серийните убийци толкова често са представяни като социални аутсайдери. Ако някой е способен да извърши толкова сериозно табу като убийството, трудно е да си представим, че той функционира като нормален член на обществото. Но много серийни убийци водят привидно нормален живот, преди да бъдат заловени – ключовата дума е „привидно“. В доклад ФБР пише, че „мнозинството серийни убийци не са единаци, които живеят сами“. Много от тях имат семейства, съседи и колеги, които никога не биха ги заподозрели в насилие. Способността на много от тях да водят привидно нормален живот понякога обяснява как те успяват да избегнат наказание достатъчно дълго, за да убият многократно.
Серийните убийци представляват сериозна заплаха за обикновения човек – грешно
Гледайте достатъчно документални филми за истински престъпления и ще ви хване параноя, че серийните убийци ви дебнат зад всеки ъгъл. Истината е, че те са много по-малка заплаха за обикновения човек, отколкото култура ни кара да вярваме. По данни на ФБР серийните убийци са отговорни за по-малко от 1% от всички убийства в САЩ; през 2015 г. например само 30 души са станали жертва на серийни убийци. Реалността е такава, че 24 576-те жертви на убийства в САЩ през 2020 г. е много по-вероятно да са станали мишена на някой, когото са познавали, отколкото на случаен човек, който е искал кръв – но тези случаи невинаги са вълнуващ материал за видео продукции.