Войната между Коза Ностра и Камора
Има малко организирани престъпни групи, които са толкова легендарни и прословути, колкото сицилианската Мафия. През 20 век тази скандална престъпна организация набира огромно влияние и дори до днес семействата на Коза Ностра контролират значителни криминални империи.
Но има моменти, в които това господство е било на ръба да се срине. В най-ранните години на организирана престъпност в Съединените щати многобройни италиански банди се борят за власт. В Ню Йорк най-силният съперник на Коза Ностра е Камората, значително по-малка група, чиито корени се простират до Неапол.
Между 1880 и 1924 г. в САЩ пристигат над 4 милиона италиански имигранти. В десетки градове италианските общности са домакин на семействата от новосъздадените Мафия и Камора, които печелят пари чрез изнудване и ракети като основно предлагат „защита“ на различни бизнеса в замяна на определена сума.
В Ню Йорк най-голямата банда е семейство Морело от Източен Харлем, ръководено от Джузепе Морело, заедно с неговите полубратя Ник, Винченцо и Чиро Теранова. Срещу тях бяха две банди от Камора, едната водена от Пелегрино Марано от остров Кони, а другата, водена от Алесандро Волеро, в кафене на улица Бруклински флот. Членовете и семействата от Камората може и да имат общ произход, но те са много по-малко сплотени от Мафията, чиито близки семейни и регионални връзки са почти неразривни.
В продължение на почти десетилетие тези конкурентни фракции не си пречеха една на друга да вършат черните си сделки. Мафията „пазеше“ хранителните стоки, леда и въглищата, от които се нуждаеше всеки италиански квартал като по този начин генерираше огромни печалби при десетки хиляди клиенти.
На улица Мълбъри в Манхатън, център на италианската общност в Ню Йорк дълго време, много от задните алеи и жилища бяха терен за хазарт, наркотици и други престъпни начинания. Хазартът, проституцията и наркотиците бяха оставени за бандите от Камора. Те бяха ограничени до задните помещения на къщите и по-закътаните алеи, където може да се вкара малко количество клиентела. Но до 1915 г. вече се има осезаемо напрежението за това кой ще контролира този бизнес.
Проблемът започва през 1913 г., когато Ник Теранова, който е шеф на семейство Морело, откакто Джузепе попада в затвора през 1910 г., се опитва да вземе контрола върху хазарта в Манхатън от Джоузеф ДиМарко. ДиМарко от своя страна се опитва, но не успява да убие Ник в опит за отмъщение, а на свой ред Ник прострелва ДиМарко във врата. Животът му е спасен след часове интензивна операция. Мафиотският дон изпраща хората си да опитат отново, този път стреляйки по ДиМарко с пушки, докато той лежи в бръснарски стол. Джоузеф обаче отново оцелява.
Обидени и отчаяни да запазят репутацията си на опасни хора, братята Теранова се обръщат към Камората. Най-накрая, през лятото на 1916 г. оръжейниците, наети от Волеро и семейството от улица Бруклински флот, разстрелват ДиМарко 10 пъти, докато играе покер в една от задните стаички, и така циментират контрола на Морело над хазарта.
Пелегрино Марано се надява да създаде синдикат на италианските престъпни групи в Ню Йорк, който да сподели богатството и да намали напрежението между тях. Както казва дясната му ръка Тони „Обущарят“ Парети: „Ако всички успеем да се съберем и да постигнем някакво съгласие, след като тази работа е свършена, всички ще носим диамантени пръстени и ще получаваме всичките рушвети.“
Морело обаче няма намерение да споделя каквото и да било с Камората. Вместо това те се радваха на новата си доминираща позиция, докато шефовете в Камората се ядосват тихичко заради пренебрежението.
Марано удариха първи. Братята Теранова и трима други главни от Мафията са поканени на улица Военноморски флот под фалшивия претекст да обсъдят удачен начин да разделят ракетите. При подготовката за срещата мъжете на Марано приготвяха куршуми, намазани с чесън и черен пипер, защото смятат, че така раните на съперниците им ще се инфектират и ще осигури смъртта им дори да оцелеят в евентуалната престрелка.
Когато само Ник и още един от шефовете се появяват, Марано все пак изпълнява плана, убивайки и двамата. Изненадана, Мафията все още е в объркана, когато Марано последва тази засада с бързо премахване на още шестима от хората на Морело.
Камората, едва около 40 човека, успява да изтласка Мафията от най-големите рекети, въпреки численото превъзходство и средствата на Мафията. Но когато се опитват да принудят комарджиите и другите търговци да им плащат, те се натъкват на неочаквана съпротива от тяхна страна, защото те подозират, че Теранова ще се върнат. Камората трябваше да приеме или нищо, или каквото търговците решат да им плащат. Междувременно Волеро и Марано отчаяно ловуваха мафиотските босове, осъзнавайки, че ако не ги убият, ще загубят всичко.
Но именно свидетелството на един озлобен член на Камора ще доведе до края на войната и разпадането на фамилията.
Ралф „Бръснарят“ Даниело, малък член на бандата от улица Бруклински флот, бяга в Рено заедно с 16-годишната си приятелка след като е оправдан по обвинения в грабеж и отвличане.
Когато Волеро отказа да му плати, след като парите му свършват, той написва гневно писмо до полицията в Ню Йорк и им предлага да им продаде информация. В период от близо два месеца Даниело разказва на полицията всичко, което знае, разрешавайки почти 20 убийства и предоставяйки доказателства за стотици открити дела. До този момент това е най-голямото издаване на мафията в историята и ефектът е незабавен. В рамките на седмици десетки членове на Камора са арестувани.
Войната свърши. Съперниците им са унищожени, а за семейство Морело остава да затвърди мястото си като управляващия престъпен синдикат в Ню Йорк.
Войната между Мафията и Камората е преломен момент в историята на организираната престъпност. След няколко години мафията ще се превърне в най-значимата американска престъпна група – ужасно, но романтично тайно общество с ясно изразена митология.
Семейство Морело в крайна сметка ще се превърне в една от легендарните пет престъпни фамилии на Ню Йорк и до днес една от най-значимите италиано-американски престъпни организации.
Лоялността, бързият и кървав характер на мафиотската война и колоритните прякори на хората в банди създават жива картина в съзнанието на обикновените граждани. Така по-късно се появяват филми като „The Godfather“ и „Goodfellas“ и телевизионни сериали като „The Sopranos“.
