Властта ли покваря човека или покварените хора търсят властта повече

Въпросът дали властта развращава човека или пък морално покварените човек е по-склонен да се стреми към властова позиция, отдавна е предмет на дискусия в научната общност.

Вземете например Станфордския затворнически експеримент от 1971 г. – едно извънредно неморално изследване, прекратено след 6 дни след началото заради тежките злоупотреби, извършени от една група студенти, на които е възложена ролята да бъдат „надзиратели“ на друга група техни колеги, които играят „затворници“.

Лорд Актън, известен английски историк и политик от XIX в., заявява: „Властта покваря човека, а тоталната власт покваря тотално“.

Може би обаче възгледът на Актън е твърде абсолютен. Рядко науката за социалните взаимоотношения е толкова черно-бяла, колкото неговото твърдение внушава. Просто казано, нещата не са толкова прости.

Дали покварените лидери се раждат такива, или обществото ги създава до някаква степен? Вярно е, че хората с определени личностни характеристики, като психопатия или нарцисизъм, са по-склонни да се стремят към властови позиции. От друга страна, също така е вярно, че властта пък може да извади на показ тези основни личностни характеристики.

„Не единствено личността и не единствено властта покварят хората, а може би комбинация от двете“, пише изследователката Ирис Кранефелд в изследване от 2023 г. в списание Personality and Individual Differences.

Кои типове личности са по-склонни да се стремят към власт и дали веднъж придобита, властта променя поведението на човека? Изследванията не стигат до консенсус…

Властта влияе на хората, но не е задължително да тика към поквара

Властта не влияе на всички еднакво. Както пише Парул Верма за Американската философска асоциация: „Властта усилва и разкрива когнитивните и поведенческите предразположения, които вече съществуват във вас. Тя просто разкрива вродените ни наклонности, но не ни покварява“.

Американският клиничен психолог д-р Рамани Дурвсалу, професор в Калифорнийския държавен университет в Лос Анджелис, казва, че макар хората да се влияят от властта, има и други фактори, които определят дали тя ще ги поквари.

„Властта влияе на хората – както и всеки социален стимул – но тя невинаги изважда на показ най-лошото у човек. Съществуват защитни черти, като например сътрудничество или добросъвестност, които биха били предпазна мярка срещу покварата, която властта може да донесе“, казва д-р Дурвсалу. „Въпреки това може да се каже и, че човек с тези черти може да се чувства донякъде некомфортно с твърде много власт.“

Властта е общата способност на човека да влияе на другите, независимо дали чрез пряк контрол или по друг начин. Нарцисизмът и психопатията са типични черти сред световните лидери – от президенти до изпълнителни директори. Всъщност броят на хората с нарцистични личностни черти в корпоративните бордове е почти три пъти по-голям от този в общото население.

Нарцисизмът е „двуяка“ черта. Нарцистичните хора са по-склонни „да търсят власт и лидерски позиции и да проявят по-проблемно поведение, докато заемат тези позиции“, добава докторът. Това е така, защото нарцистичните лидери се стремят да извлекат полза за себе си и по този начин могат косвено да облагодетелстват организацията или институцията, към която принадлежат.

Но какво в тази черта прави човека по-склонен да се стреми към властова позиция? От една страна, хората с нарцистични наклонности традиционно са прекалено самоуверени, което означава, че може да правят повече грешки, защото смятат, че са специални и уникални, имат право на по-положителни резултати и са по-интелигентни или привлекателни. Проучване от 2016 г., което изследва връзката между нарцисизма и свръхсамоувереността, установи, че властта дава на нарцисиста „особено повишена свръхсамоувереност“.

Средно мъжете са склонни да бъдат по-нарцистични от жените, което може да помогне да се обясни защо никога не е имало жена президент на САЩ и защо Harvard Business View съобщава, че 95% от изпълнителните директори на компании са мъже.

Изследванията показват, че грандиозните нарцисисти често се издигат до властови позиции, въпреки че има малко доказателства за връзката ,ежду нарцисизма и по-доброто представяне на работа. Вземете например едно проучване от 2022 г., което установява, че войните, в които участва САЩ, са продължили по-дълго при президенти с по-високи нарцистични наклонности. От 19 президента между 1897 г. и 2009 г. тези с по-високи нарцистични показатели прекарват във война средно 613 дни, а тези с по-ниски показатели – 136 дни. Освен това при най-нарцистичните президенти вероятността да започнат международен спор е 6 пъти по-голяма, отколкото при президенти със средни нива на нарцисизъм.

Точно както хората с нарцистични личностни черти са склонни да имат грандиозно самочувствие, хората с психопатични наклонности често проявяват черти, свързани с властта, като харизма, убедителност и креативност, отбелязва Саймън Крум, професор по управление на веригата за доставки в бизнес училището на Университета в Сан Диего.

„Нашата култура също така възхвалява и възнаграждава успешни лидери, които може да се намират някъде в спектъра на психопатията или които, ако не са действително психопати, все пак проявяват черти, които психопатичните индивиди често притежават. Проблемът, разбира се, е, че макар психопатите да имат много харизма и креативност, те могат също така да нямат, както вече споменахме, социално важни качества като емпатия и морал“, казва Кром.

Според триархичния модел на психопатията, който се използва за дефиниране на личностното разстройство, тя се състои от: дързост, подлост и дезинхибиране (да реагираме първосигнално, вместо да контролираме реакциите си). Други черти включват арогантност, самовглъбяване, бездушие, експлоатация и импулсивност.

Заедно тези характеристики се свързват с желанието за власт и господство, като и двете могат да подтикнат човека да се стреми към властова позиция.

Вечното дерби: ген или възпитание

Определени хора, които са постигнали ниво на власт, могат да изпитат загуба на емпатия, да се насочат към задоволяване на личния си интерес, и да нормализират неетично поведение. Но дали човек ще стане покварен, така да се каже, зависи от неговия индивидуален характер. Положителната промяна чрез образование, култура и възпитаване на морални ценности може да помогне на човека да избегне такова падение.

„Част от ситуацията задсяга фактори, които наистина не можем да променим, като например личността ни; приятните скромни емпатични хора имат тези вградени защити. При липса на такива обаче се нуждаете от системи, които държат покварата под контрол“, обяснява д-р Дурвсалу. И добавя: „Да искаш от влиятелните хора да се саморегулират, когато нямат личностните качества за това, е все едно да държиш лисици в кокошарник.“

Как да не позволим на властта да ни поквари

Експертите съветват да избягваме покварата на власста като практикваме съпричастност, благодарност и щедрост.

Дахер Келтнер, професор по психология в Калифорнийския университет в Бъркли, пише в Harvard Business Review, че развиването на по-задълбочено самосъзнание и практикуването на милосърдие са два начина да не позволим на властта да ни засегне негативно. Келтнер допълва, че изброените по-долу действия са отправна точка за поддържане на самочувствието ни при придвижване към властови позиции.

Практикуване на съпричастност:

• Задавайте един или два важни въпроса при всеки разговор и перифразирайте казаното от другите.
• Слушайте. Обърнете тялото и очите си към говорещия човек и изразете интереса и ангажираността си с глас.
• Когато някой дойде при вас с проблем, покажете загриженост с фрази като „Съжалявам“ и „Разбирам трудността ти“. Избягвайте да прибързвате с осъждането и даването на съвети.
• Преди срещи отделете малко време, за да помислите за човека, с когото ще срещате, и за това, което се случва в живота му.

Практикуване на благодарност:

• Направете благодарността част от начина, по който общувате с другите, като благодарите на колегите си, когато го заслужават.
• Публично признавайте стойността, която всеки човек допринася за вашия екип, включително помощния персонал.

Практикуване на щедрост:

• Търсете възможности да прекарате малко време насаме с хората, които ръководите.
• Делегирайте им и важни отговорности.
• Хвалете ги щедро.
• Споделете светлината на прожекторите. Отдавайте дължимото на всички, които допринасят за успеха на екипа и организацията.