Върколакът срещу Джеймс Бонд – как ФБР откри най-голямата къртица на КГБ след 20 години в системата

Ерик О’Нийл е още нов във ФБР и се ориентира в обстановката, когато неговият началник му нарежда да дойде у дома му в 8 часа сутринта в събота, за да поговорят. Подобни покани никога не приключват добре, но Ерик е решил, че нещо ще се случва. През цялото пътуване скърца със зъби, защото работата в подобна агенция е свързана с най-различни променливи. В агенцията има заловени двойни агенти и всеки нов служител се гледа подозрително. Ерик е успял да премине редица тестове, но оценките не се съобщават и няма бележници, следователно подобна покана може да завърши със закопчване на белезници. С влизането в дома на своя началник има само един въпрос:

„Познаваш ли човек на име Робърт Хансен?“

ФБР ще предложи официална задача на О’Нийл, която ще изкове успешна кариера, но всичко това идва с един много сериозен риск. Директорът предлага на Ерик да се внедри в нова организация, където трябва да следи движенията на заподозрения Робърт Хансен, смятан за двоен агент на КГБ. Докладите посочват, че същият е изключително рисков кадър, заплашващ американската сигурност.

Мнозина по-късно ще го наричат „най-големият предател на САЩ“. О’Нийл няма никаква представа срещу кого трябва да се изправи, но и няма много време за мислене. Съгласява се и не осъзнава, че единствената причина за поканата е, че ФБР не иска да жертва никой друг. За по-старшите агенти, той може да е просто агнето, което се изпраща на заколение.

Робърт Хансен е отговорен за предоставянето на най-ценните материали от американското разузнаване. През далечната 1985 г. е успял да спечели вниманието на ФБР като успява да разкрие трима души, за които се вярва, че работят за КГБ. Въпросните хора са задържани и след това са депортирани обратно в САЩ, като двама от тях са екзекутирани.

В момента, в който О’Нийл се качва обратно в автомобила си, ФБР вече са започнали следенето на заподозрения. Въпреки добрата им работа, бюрото има нужда от човек, който да бъде близо и да следи подробно всяка една стъпка. Необходимо е солидно доказателство, американците го наричат „димящ пистолет“, който да гарантира, че Хансен наистина е обвързан с шпионски игри, вредящи изцяло на разузнаването. При откриването на такива доказателства, присъдата ще бъде доживотен затвор в един от най-строго охраняваните затвори, при това без право на помилване.

Операцията е и много технична, защото темата на разследване е обвързана с кибер сигурност. Имат нужда и от някой непознат, който Хансен да не подозира и да маскира цялата представа, че е под постоянно наблюдение. Ерик О’Нийл е само на 27 години и има сериозни познания в IT сферата, следователно е най-подходящ за тази работа. Никой не подозира, че 27-годишният мъж може да постигне толкова сериозни успехи.

За операцията се използват псевдоними и ФБР избира на О’Нийл интересен такъв – „Върколакът“. Прякорът не е толкова зловещ, когато е бил в академията, някои от преподавателите си спомнят, че една вечер в близкия бар, Патрик се качва на бара и започва да вие като вълк срещу пълнолунието. След тази случка е лесно да се намери и правилният прякор.

Ролята на О’Нийл е да работи в нов център за компютърна сигурност и проверка на данните. Там е изпратен и Хансен. Върколакът трябва да се преструва, че върши своята работа и криптира перфектно данните си, докато под прикритие трябва да разглежда какво точно прави неговият колега.

Преди това няма особен поглед над този метод на работа и генерално няма никаква представа как ще се справи с тази задача. Обикновено се използва фалшива самоличност, но тук няма да се наложи, О’Нийл трябва да играе ролята на себе си. Отделно от това, трябва да запази хладнокръвие и да не се издава. Неговата съпруга също ще бъде разкрита пред Хенсен и КГБ, което не е най-доброто решение, но в критични моменти няма как да се действа по друг начин.

О’Нийл прекарва почти всеки ден с подслушвателно устройство, докато е на 9-я етаж в щаба на ФБР. По това време вече е успял да се срещне с параноята и подозренията. Назначен е втори агент, на когото трябва да предава информацията, но през цялото време работи с Хансен, споделяйки две съседни стаи с обща връзка. Основен интерес са компютрите, които Ерик използва – задължително трябва да поддържа връзка между двете системи. Години по-късно ще се шегува, че с егото на Хансен, няма място за никой друг.

Що за птица е потенциалният двоен агент? Точно тук идва забавната страна, Патрик е луд фен на агент Бонд. Разполага с личен пистолет Валтер и винаги ходи с костюми, някои са копирани директно от филма. Стреми се да изглежда изключително елегантно и нахакано за външния свят, но на работното си място е съвсем различен човек. Всеки път има проблеми и не може да се справи с поставените задачи. Единственото спасение е, че е брилянтен анализатор, победен от нарцисизма в себе си. Хансен вярвал, че изобщо не е за тази позиция и заслужава много повече.

Лабилността и липсата на оценка, карат един агент да премине на вражеския лагер. Обещанието за повече пари ще допълни цялата картина. През последните 20 години, неговият лайфстайл се захранва именно от руснаците. А тяхната школа е просто съвършена в създаването на един особено добър и дори перфектен агент.

За да успее да се разкрие тайната на Патрик, той трябва да започне да говори и да се отпуска. О’Нийл не спира да разказва вицове, кани го у дома си, излизат на по бира. Връзката им става по-стабилна във времето. Това дава възможност на Ерик да се промъква до бюрото на своя колега и да проверява какво точно е оставено.

Един от най-интересните инструменти за връзка е преносимият джобен компютър PalmPilot. За него говори повече, отколкото за собствената си жена, а точно това се превръща в необходимата цел. ФБР има едно оригинално решение, просто да изкара Хансен от офиса и да го накара да остави телефона си.

За целта е извикан един от асистент директорите, избран е точно този, с когото Хансен не иска да разговаря и избягва. Директорът ще хвърли ръкавицата и ще предизвика своя колега на стрелбището срещу 20 долара. Нарцисистът поискал да се докаже и слиза до стрелбището, където двамата ще прекарат известно време. Веднага след като играта започва, О’Нийл взима джобният компютър, неговото флопи устройство, карта с памет от чантата на своя колега и тича три етажа по-надолу, където техническият отдел на ФБР го очаква, за да направи едно от най-бързите копия в историята. Криптирането на данните ще се случи малко по-късно, но засега е важно да се открие необходимата информация.

За съжаление Хансен приключва своето състезание малко по-рано, докато техникът връща устройствата, дава само една команда „ТИЧАЙ!“. О’Нийл прави най-бързия спринт до офиса си, но изведнъж осъзнава, че чантата на неговия колега има четири джоба и никой не може да потвърди какво наистина има вътре.

Осъзнавайки, че няма време и адреналинът в тялото му е на път да го убие, О’Нийл решава, че просто ще научква и няма да се опитва да повтаря грешките си. В този момент мисли, че е възможно да се превърне в мишена на КГБ и най-вероятно ще пострада и съпругата му. Мисли си, че ако КГБ разбере за някакви подозрения, неговата съпруга ще прочете в новините, че се е случил нещастен инцидент.

Нищо от това не се случва, Хенсен влиза, не обръща никакво внимание на чантата си, пуска няколко заповеди и след това си тръгва. Причината? Изгубил е 20-те долара и не иска да говори. Няколко дни след това, последното предаване на информация ще се случи. ФБР успява да го арестува по време на самото предаване.

През март 2002 г. Хенсен се признава за виновен по 15 обвинения, включително шпиониране и предаване на информация. Съгласен е да съдейства на ФБР, за да избегне смъртната присъда. Най-странното е, че никога няма отговор защо е продължил да изнася информация, когато вече е имал необходимите пари, за да живее охолно и без никакви проблеми. О’Нийл дава този отговор, макар и да не е сигурен:

„Това е нещото, което го кара да се чувства стойностен във всекидневието. Никой не може да се справи по-добре от него, поне така мисли той, а най-трагичното е, че вярвал как всичко това ще го превърне в безсмъртен. Реално се случи точно това.“