Уилям Кемлър – първият човек, който седна на електрически стол
Уилям Франсис Кемлър е роден в Бъфало, Ню Йорк. Родителите му са немски имигиранти и сериозни алкохолици. Малкият Уилям не получава най-доброто възможно детство и възпитание, изгонен от училище на 10-годишна възраст, без да успее да се научи да чете или пише. Работи известно време в месарницат ана баща си.
Малко след това остава сирак, защото баща му влиза в пиянска свада и умира от раните си, докато майка му издъхва от цироза. Останал без никакво препитание, започва да работи каквото му попадне. След време успява да задели пари, за да си купи каруца и кон. За съжаление семейното алкохолно наследство продължава да го преследва и Уилям също започва да пие, при това още по-тежко от своите родители. Докато все още притежава тези две придобивки в живота си, младежът изкарва някакво препитание, но много скоро получава прякора „Филаделфия Били“ за всички пияни облози, които прави.
Една вечер заявява, че може да прескочи висока ограда и каруцата си до нея. Събраната тълпа очаква да види чудото, но пияният собственик не оправдава очакванията. Почупва собствените си вещи и бизнесът му рязко пропада. В последствие и връзката му с Тилие Зиглер не върви гладко. Една вечер двамата се карат и поредната пияна свада преминава в насилие. Кемлър убива своята половинка и след 3 дена получава смъртна присъда. Единственият му голям успех да влезе в историята идва с тази присъда, защото е и първият човек, който ще бъде поставен на електрически стол според новото законодателство на Ню Йорк. По това време властите търсят по-хуманен метод за екзекуция от евентуалното обесване. Един от активните участници в електрифицирането на града – Джордж Уестингхаус е против употребата на пoдобно откритие за отнемането на човешки живот. Дори наема адвокат, който да докаже, че електрическият стол нарушава 8-мата поправка, чиято основна роля е да забрани жестокото и необичайно наказание.
На 1 януари 1888 г. в Ню Йорк се провежда първата екзекуция с електричество. След като Кемлър е първи в листата за изпълнение, негова е и честта да седне на стола. Създателите са прекарали около 9 години в разработка и легализация на това средство за смърт. Получават лиценз за употреба, докато адвокатите на подсъдимия продължават да спорят и да смятат, че това ще е необичайно жестока смърт. Дори и в тази битка можем да открием присъствието на Томас Едисън, който искал да предложи прав ток за изпълнението на присъдата. Сутринта на 6 август 1890 г. Кемлър е събуден в 5 часа сутринта, облича се бързо, слага вратовръзка и бяла риза, закусва и се бръсне. В 6 часа и 38 минути сутринта влиза в стаята за екзекуции пред погледите на още 17 свидетеля. Осъденият на смърт пожелава успех на всички и смята, че отива на едно по-добро място. Нещо повече, той е готов да тръгне. Веднъж щом е обвързан с всички кабели, тялото на Уилям става проводник на електричество. Генераторът е нагласен да пусне 1000 волта, които според лекарите били достатъчни, за да спрат сърцето на първич човек. Само ден по-рано със същото напрежение е тестван кон. 17 секунди в гърчове и надзирателите спират подаването на електричество.
Обявяват го за мъртъв, когато един от свидетелите вижда как Уилям все още диша. Малко по-обстойният преглед разкрива болезнената истина – 1000 волта не са достатъчни. Вторият заряд е двойно по-мощен и помага за пръскането на кръвоносните съдове, разкъсване на кожата, фонтани от кръв се леят по земята и публиката, трупът се запалва и мнозина предпочитат да избягат колкото се може по-бързо. Най-вероятно голяма част от свидетелите ще сънуват тази гледка до края на живота си. Покрай целия този ужас един от свидетелите си спомня как косата под електродите – единственото пощадено място – започва да настръхва при всяка следваща електрическа вълна, докато гръбнакът на жертвата остава рязко изпънат. Патолозите по-късно ще установят, че кръвоносните съдове в тялото са изгорели, а горната част на мозъка се е втърдила.
Цялата екзекуция отнема около 8 минути. В заключение всички са повече от съгласни, че обесването е много по-хуманно и нормално от убийството с електричество. Някои дори смятат, че обезглавяването е по-малко болезнено. Мнозина биха помислили, че това ще е краят на електрическият стол, но в следващите години ще има допълнителни промени, които да помогнат за изчистването на всички основни грешки. Едва през 2008 г. щатът Небразка ще се откаже от тази практика и ще спре да използва услугите на въпросната дяволска мебел.
Заглавна снимка: By Unknown author – Le Petit Parisien – Supplément littéraire illustré, 17 août 1890., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21371182
