Тони Акардо – мафиотът, който надживя всички и лежа само един ден в затвора
Организираната престъпност винаги може да изненада преследвачите с нови и по-качествени идеи за противодействие. Вечният танц между властта и престъпността ще се забележи във всяка една страна, но в САЩ говорим за холивудска атракция, в която всеки режисьор може да открие вдъхновение за награда Оскар. Малко е комично, че светът помни Ал Капоне, но не обръща никакво внимание на неговият наследник.
Тони Акардо владее Чикаго около 40 години, като в този период прекарва само една вечер в затвора. Това е не само похвално, но и демонстрация на сила, която на този етап мафията в Чикаго не е виждала. Каква е историята. След като един от най-свирепите босове приключва своята кариера през далечната 1931 г. и то за данъци, подземният свят има нужда от нов лидер, който не само трябва да поеме ръководството, но и да задвижи цялата тази скрита индустрия напред.
Никой не посмява да номинира Тони Акардо, а и той самият не е очаквал тази чест. Като един от ниските рангове в армията на Капоне, той бавно и тихо продължава да изпълнява най-различни поръчки. Доказва се доста често като лоялен член и рядко обръща внимание на вътрешните конфликти. Изпълнява безусловно всяко едно нареждане. Най-накрая е дори шофьор на Капоне, както и негов личен бодигард. За разлика от своя началник, Тони има други планове и идеи. Неговото желание не е да става звезда, това дори го отвращава.
Познат е на цялата организация и когато получава властта, предпочита да остане зад завесите и да използва куклите, с които да поддържа властта си и поставените лица веднага започват да достигат нови върхове и рекорди, защото неговата власт носи приходи, които никой до този момент не е генерирал. Най-важното е, че за разлика от Капоне, този човек остава мистерия и много малко хора изобщо се интересуват от него, а това е майсторство.
Тони има едно качество, което никой друг не притежава – интелигентен е, при това много повече от всеки друг бабун, който е заемал позицията. Мускулите на този пост наистина са нещо важно, но не са достатъчно, когато говорим за власт и за оцеляване. Ето защо често се шегуват, че Тони има повече мозък на закуска, отколкото Ал Капоне изобщо е имал през целия си живот. Нека започнем от самото начало. Антонио Ленардо Акардо е роден на 28 април 1906 г. Бъдещият крал на мафията ще проплаче в „Малката Сицилия“ в зоната на Чикаго. Неговият баща е скромен обущар и неговата майка често помага в работата на баща си. Освен това ще забележим, че той е второто от шест деца. По правило, както се случва с всички деца, напуска гимназията и започва да расте на улицата.
По това време търси емоцията и страстта от престъпленията, като има и на кого да подражава. Започва с малки и дребни обири, след това краде коли, но не за някаква печалба, а за разходка. Тони има и още една тъмна страна, изглеждайки малко по-невинен, мнозина го подценяват, но не подозират каква агресия се крие в него и го разбирали по трудния начин. През 20-те години на миналия век, Тони среща Ал. Двамата започват да споделят идеи и Капоне намира приложение на интелигентния и лоялен партньор, за когото мнозина смятат, че е глупав и дори малоумен. Никой не помислил, че Тони искал да покаже своята лоялност и нямал нищо против да я заслужи. А подобна възможност вече имало, Тони просто получавал поръчката за нечия глава, която трябва да се отвори и за отрицателно време новините съобщавали скръбната вест за нечий изветрял мозък.
Капоне го наричал Джо Батата, но реално само той можел да си позволи подобно изказване. От друга страна, когато Акардо не работи, той бил толкова спокоен, тих и дори невидим човек, че може да се разминете по улицата и дори да не заподозрете кой точно е той. Ако има възможност да не придружава началството по заведения, би го направил с голямо удоволствие. Лоялността му наистина го качва много напред в йерархията и след като няколко пъти успява да го спаси от похищения и нападения, Тони е повече от бетониран. Капоне толкова много се доверявал, че дори го поканил да участва в Клането на Свети Валентин от 1929 г. Никой не знае със сигурност дали Тони е работил на този светъл празник, но фактът е, че един от враговете на Капоне получава много сериозно послание.
След като този случай кара обществото да изиска по-сериозни мерки, полицията се взима в ръце, очевидно и данъчните заработват, за да може скоро да изпратят Капоне в затвора. През 1933 г. сухият режим е премахнат, което поставя под въпрос всичките напъни на полицията. Зелената алкохолна светлина позволява на организациите да не се притесняват за своите действия, а директно да се хванат за гушите, което се случва. Организацията на Капоне има нужда от ново лице и само една личност може да се справи с тежката задача. За известно време Франк Нити се опитва да запълни обувките на Капоне, но като поредният алчен лидер, бързо навлича гнева на властите и се самоубива, защото не иска да стигне до затвора. Пол Рика също се опитва, но след време е затворен.
Акардо има правото да опита да започне работа и след като получава поста директно от затвора, неговата дейност стартира през 40-те години на миналия век. Промените на Тони са логични, от хазарта, започва да развива веднага нелегалните спортни залози и разбира се, бързо успява да поеме контрол над конните надбягвания. Не е убивал коне по примера на „Кръстника“, но пък може да се смята, че е знаел как да обясни кой трябва да спечели и кой не. Избирайки онези мимолетни бизнес задачи, той бързо започва да оперира в някои нови ниши и това носи приходи, за които никой дори не е мечтал. Тони обяснявал, че е търговец на бира, живеел със съпругата си, двете дъщери и два осиновени сина. Никога не се опитвал да бъде играч или плейбой, това, което притежавал, му стигало напълно.
И дискретният му стил се оказва едно от най-добрите решения. Организираната престъпност се развила до степен, че дори ФБР не можели да разберат кой точно е лидер на организацията. Най-накрая някои агенти наричат Тони – истинският кръстник. В края на 50-те години на миналия век, кръстникът напуска поста и оставя само някои отговорници на различни позиции. За разлика от всички предшественици, той не отстъпва поста, просто се измества в страни от линията. Използвайки дистанцията, той вече използва ресурсите за свои собствени облаги. Прави невероятна сватба за своята дъщеря, взима съпругата си на дълга почивка в Европа и започва да се гмурка дълбоко в океана, което до края на живота му остава едно от най-приятните хобита.
Не си мислете, че е имунизиран от властта, той продължава да е много внимателен с полицията, няма никакви връзки в съда и няколко пъти е заподозрян, но това не му пречи да прекара само един ден в затвора, след като е привикан за разпит. През 60-те години на миналия век, макар и да се кълне, че няма да повтори грешките на Капоне, той също е в подозрение за данъчни измами. Макар и да е признат за виновен, той обжалва и е освободен. Другото главоболие идва директно с помощта на Сам Джинкана. Макар и Тони да му подсказва, че трябва да бъде по-нисък от тревата, Сам мечтае да е Ал Капоне. Необходима е една година и полицията го затваря. През 1966 г. Сам е освободен, заминава за Мексико и отново прави същите издънки. През 1974 г. отново е арестуван от мексиканските власти и върнат обратно в САЩ.
Този път му е предложена защита, за да свидетелства, но така и не успява да стигне до залата, някой успява да го почисти много по-рано. Няма никаква информация кой е направил поръчката, но единственият човек е Тони. И всеки път, когато е викан в съда, отрича всички възможни обвинения, твърди, че е търговец на бира и нищо повече. Често пъти се смее на обвиненията в създаването на престъпна организация и отрича – нямал контрол над никого и не можел да се занимава с подобни дейности. Колкото и проверки да се правят по негов адрес, полицията и всяка друга институция не могат да стигнат до него.
Тони Акардо умира на 22 май 1992 г. след инфаркт. На 86-годишна възраст успява да постигне това, което никой друг не успява – пенсионира се и не влиза нито един път в затвора. Според някои анализатори, успехът идва с още един много важен факт – Тони стои далече от трафика с наркотици и това му носи много сериозни позитиви. Неговата смърт се смята и за края на епохата на Капоне, която успява да продължи благодарение на Тони и огромният демонстриран разум.
Снимки: GettyImages
