Тестостеронът няма нищо общо с агресията

По време на военния трибунал във Форт Бенинг, Джорджия на 15-ти март 1971 г. прокурорите правят тяхното последно и финално изказване срещу лейтенант Уилям Л. Кали за извършването на клане по време на Виетнамската война. Само 3 години по-рано, дузина американски войници убиват, изнасилват и осакатяват невъоръжени цивилни на всякаква възраст в малкото градче Ми Лая. По данни на самият военен трибунал, повече от 100 души са замесени и свързани пряко с конфликта, но само Кали е извикан да отговаря за действията си.

Бруталността и агресията към тези хора е достигнал най-високото възможно ниво. Мнозина дори не могат да повярват, когато медиите гръмват с този случай, следователно е необходимо за американската армия бързо да накаже и да покаже, че подобни инциденти не могат да се случват повече. Това ще е началото на едно цяло интересно движение, което трябва да открие защо войниците в един момент решават да преминат границите на военната етика.

По време на делото срещу Кали, Washington Post официално посочва, че военни психиатри изследват връзките между мъжкия пол и хормоните, както и агресията, за да открият дали всички тези следи могат да посочат нерационалните убийци на армията и с това да бъдат премахнати от редиците, след като именно техните действия ги поставят в една особено неприятна позиция.

Леополд Розицка – откривателят на тестостерона

Никой не казва директно, че това е военно престъпление, което се заражда с високи дози на тестостеронно отравяне, но повечето вестници допускат именно това и често цитират различни психиатри, които виждат някаква корелация между двете променливи. Опитът да се изведат хората, които не могат да контролират своята агресия, често идва и с още едно предложение – да се научат да бъдат далеч по-дисциплинарните войници, каквито се очаква да бъдат. Д-р Робърт Роуз е един от учените, които вярват, че точно това трябва да бъде работата на капитаните в армията.

Една от най-често повтаряните версии е, че тестостеронът е причината за събуждането на агресията. И асоциацията изобщо не е обвързана с клането в Ми Лай. При изследване на целия концепт на расата в американските научни журнали и медицински изследвания, изследователи като Евелин Хамънд и Ребека Херциг показват, че в средата на XX век именно ендокринните болести, познати още като „ендокринофати“, могат да се обвържат с високия рейтинг на престъпления.

Washington Post бързат да обединят случаите на Кали и изследването на Роуз, но не за науката и показването на фактите, а по-скоро за създаването на един по-хармоничен материал. И няма нищо по-прекрасно от добре хармонизирани научни факти, които трудно биха могли по-късно да се откъснат и анализират далеч по-свободно.

Тестостеронът, поне по онова време, започва да се разглежда като подбудител за най-различни агресивни престъпления, сякаш човек се превръща в зомби и твърдението е направено толкова добре, че никой не би могъл с нови факти и научни открития, както и публикации, да промени вече наложения факт. Така наречените зомби факти продължават да властват върху обществото и да показват, че престъпленията и агресията се раждат именно от нивата на тестостерона в човешкото тяло.

Клането в Ми Лай

И от самото начало се наблюдава един интересен факт: мъжете винаги са много по-агресивни от жените. Следва и по-важният въпрос: как да контролираме нашият твърде агресивен войник? Как можем да предвидим безкрайната крива на насилието и да разделяме онези войници, които могат да бъдат реабилитирани? И това не остава само въпрос за науката, но и въпрос за политиците, които много често са и доста далече от научните сфери.

Нашумяването на скандала хвърля много светлина върху Роуз, който по това време работи като млад психиатър във военна болница Уолтър Рийд. Той е на път да се превърне в звезда в полето си, правейки открития в психоматичната медицина – онази посока на науката, където се прави връзка между физиологията и психологията.

Роуз прави редица изследвания с майор Лео Круз – психиатър в същата болница. Роуз се е занимавал и преди с тестостеронни изследвания, като първите му обекти са били именно приматите, а когато предоставя тази информация, същият решава да обърне внимание и на хората. Работата с войници и затворници ще му позволи да изрази мнението си и да установи, че хората с по-високи нива на тестостерон могат да се смятат за по-агресивни.

Проверката на Washington Post и разглеждането на това изследване ще покаже, че проблемите с въпросният елемент в мъжкото тяло, могат да бъдат адекватни дори за затворите. С публикуването на изследването за затворниците, New York Times също започва да се занимава с измерването на центъра на агресията. Единственият проблем е, че все още няма дори адекватна скала, която да покаже и точните данни.

По това време има учени, които могат да опишат поне 9 вида агресивно поведение. Това може да бъде битка за територия, агресия на база страх, атака между половете и още много други. И докато науката се стреми да открие самата методология, човекът ще остане на заден план. Логично е, че цялото изследване ще се провали, но нека започнем от самото начало.

Погледнато в днешно време, изследването на Круз и Роуз е наистина добро – все пак в затвора има достатъчно агресивни престъпници. Изследването на затворници в институция с максимална охрана ще даде точно това изображение.

Двамата ще изследват 21 затворника, които се разделят на бойци и такива, които са по-миролюбиви. Онези, които предпочитат да избягват конфликтите, са участвали в 1-2 битки, докато агресорите са били в повече от 2. В тяхното изследване се изчисляват до три различни вида агресия върху всеки един затворник.

Първият източник на информация идва от досието в затвора. Там са записани всички битки, заплахи, унищожаването на собственост и липсата на всякакво подчинение към офицерите. Втората информация идва от три стандартизирани теста на субекти, които са се чувствали агресивно. На последно място ще се разгледат и престъпленията, които са извършени, честотата на извършването им, както и възрастта, на която е направено първото престъпление. Общият брой на всички престъпления минава броят на две дузини, при това само върху 21 души.

Тестостеронът идва на последно място. Неговото количество се установява чрез многобройни кръвни проби, както сутрин, така и вечер. И по онова време, науката не е виждала по-добро изследване, а както може да се досетите, Роуз и Круз са очаквали да постигнат невероятни успехи в бъдеще.

И точно тук идва голямата изненада. Събраните проби, изследването на затворниците и количеството тестостерон, не могат да бъдат обвързани с агресията в човек. Изненадата наистина е огромна, защото всички хора, които са подложени на това изследване, продължават да бъдат агресивни, както по време на самото изследване, така и преди него, докато нивото им на тестостерон продължава да стои едно и също. Тестостеронът просто няма нищо общо.

Когато Круз и Роуз откриват, че няма да имат много сериозни възможности за успех, решават да погледнат в миналото и да проверят какви точно са били тестостеронните нива на затворниците по време на самото престъпление. Повечето от задържаните са с присъда за убийство или нападение. Въпреки широкият спектър от проверки, отново няма връзка с този специален елемент в мъжкото тяло.

Единствената много сериозна корелация, която откриват в хода на изследването си е, че повечето затворници с присъди в юношеството, разполагат с по-високи нива, за разлика от мъжете, които просто не са били регистрирани по това време. Единственото доказателство за рехавата теория идва от факта, че 5-ма души без провинения в детството, имат по-ниски нива, за разлика от регистрираните престъпници в изследването по същото време.

И накрая, за да има някаква форма на доказателство, учените просто заявяват, че има връзка между високите нива на тестостерон в юношеството, които принуждават мъжа да прави агресивни престъпления. Доказателството идва с това, че останалите с малко по-ниски нива, поне в онзи момент, са били осъждани за кражби и влизане с взлом. Истината е, че и двамата учени ще се опитат да масажират данните така, че накрая да получат някакъв резултат, в който искат сляпо да се вярва.

Още по-странното е, че науката има много добро обяснение за точно този вид открития – „Ефектът на Мълдър“. Ако сте гледали сериала „Досиетата Х“, то най-вероятно знаете, че агент Фокс Мълдър много искаше да вярва в извънземните. Проблемът е, че докато двамата герои от малкия екран трябва да проверяват и изследват всички видове паранормални явления и са задължени да търсят доказателства, Круз и Роуз не правят точно това.

Когато нямат необходимите резултати и доказателства, изследователите просто се хващат за единствената връзка с тестостерона и юношеството. Добрата новина е, че науката отказва да приеме този вид изследвания, но поне в днешно време, в миналото е било доста по-лесно да се превърнете във фалшив пророк. Washington Post също добавят повече сол в раната и цитират изследването, показвайки, че младите престъпници имат по-високи нива на тестостерон и са склонни да бъдат агресивни, за разлика от останалите такива. С подобно обяснение, медиите бързат да обяснят и проблема с Ми Лай и обвинението на лейтенант Уилям Кали.

По думите на същия вестник, армията вече използва доказаните методи, за да знае как да рекрутира своите войници.

Вярването в онзи момент е, че войниците трябва да бъдат агресивни, но не твърде агресивни. Роуз дори ще бъде потърсен за мнение и ще обясни, че армията трябва да избира добрия войник, който инвестира енергията си и агресията си в изпълнението на мисията, но никой не иска млади престъпници. Войникът трябвало да служи в група, а не да бъде самостоятелно агресивен.

И след като казахме още в началото, че политиката няма нищо общо с науката, а би трябвало да бъде обратното, Никсън и Министерството на отбраната ще класифицират този акт не като провал на въоръжените сили, а просто като провал на един индивид, който има сериозни нива на агресия в себе си.

И за да има още по-висока стабилност на изследването и подплатяването на данните, Роуз ще започне да показва, че повечето войници във Виетнам имат досие и са били малолетни престъпници. След това ще проверява данни в поправителните училища, пансионите и всички други наказателни институции за малолетни. Неговата теория ще бъде отхвърлена години по-късно, но за зла беда ще се окаже, че повтарянето на една лъжа може да бъде достатъчно, за да стане истина.