Теорията на лудостта от Макиавели – най-добрият инструмент на Никсън за Трета Световна война
След като се намираме в една доста вълнуваща политическа картина, която не се е случвала от доста време, най-вероятно трябва да потърсим и отговори в миналото, все пак трябва да признаем, че притежаваме инструмента на демокрацията за много кратко време, за да можем да стигнем до каквото и да било заключение. Това обаче не означава, че няма да открием интересни примери от миналото, които по един или друг начин се отразяват върху събитията днес. Въпросът е колко сериозна трябва да е регресията? За целта се връщаме около 1517 г. и се запознаваме с изкуството на Николо Макиавели. Според него, още тогава е било изключително важно човек да симулира лудост.
Това обърква винаги противниците, но още по-важното е, че може да се прилага в различни случаи, за да се извлекат максималните ползи. В историята ще открием много луди владетели, придружени от още повече управляващи. Понякога човек може да се чуди какво точно се случва с цивилизацията, след като най-големите трусове в историята са решение на нормалните хора да се борят за по-добро бъдеще, издигайки възможно най-грешният кандидат. Точно тук трябва да обърнем внимание на г-н Ричард Никсън. Американският президент, който мнозина познават с неговата филмова кариера, но както се досещаме, понякога и актьорите могат да станат президенти и макар да оставаме с впечатлението, че това е индустрия, която трябва да дава повече на изкуството и по-малко на политиката, представянето на тази личност в Белия дом е наистина пословична.
Благодарение на него имаме доста сериозна и сурова анти-политика към Съветския блок, а след това се дава свобода на един от големите скандали в американската политика – подслушването и аферата Уотъргейт. До тук добре, но какво е общото с лудостта в цялата история? След като Никсън поема пълен контрол над американската свобода, няма как да не открием, че иска да промени посоката на Виетнамската война, като негов сериозен пример е Дуайт Айзенхауър и воденето на Корейската война. Къде е ролята на Макиавели в цялата история? Неговата теория за лудостта се прилага именно от Ричард, който е на мнение, че отношенията към противниците трябва да бъдат повече от луди и агресивни, трябва да нараняват и да показват пълно неуважение, за да се изгради завесата на лудостта.
Веднъж щом тя се спусне, всеки един противник ще смята нападението над страната за чиста лудост и ще гарантира доста сериозни шансове за елиминирането на провокации. Идеята тук е да се създаде мистика, която да не позволи дори да се предскаже ответния удар. Очевидно лудостта може да бъде един много добър инструмент. Според легендата г-н Халдеман чувал от самия Никсън, че трябва да се разпространява версията за неговата лудост. Основната идея е да се напрегнат толкова отношенията, че навсякъде да се знае за безумецът. Мисията била повече от ясна, Никсън трябвало да играе ролята на откачен и върл противник срещу комунистите, който е готов на всяка цена да спре войната и също така, трябва да се използват всички средства на пропагандата, включително и употребата на ядрено оръжие.
Ако всички изиграят ролята си правилно, дори Хо Чи Мин ще иска мир в Париж и то за много кратко време. И така през 1969 г. администрацията превежда армията си в пълна бойна готовност, всеки човек с възможност да носи оръжие и да изпълни дълга си е призован, но тук не включваме доброволците. Освен това се наблюдава прегрупирането на всички военни единици, ваденето на самолети, танкове, транспортни кораби и подготовката за потегляне. За да бъде още по-безумно, американците превеждат и всички ядрени бойни глави в пълна готовност – готови за отлитане и поразяване на цел.
Бомбардировачи, в които трябва да има ядрено оръжие, също започват да летят. Истината е, че те трябвало да направят само няколко курса над САЩ, за да може руснаците да използват своите сателити и да забележат наличието им над американската територия. Малко след това се преместват опасно близо до съветските граници, но се забранява по всякакъв начин да се навлиза в това пространство. Близо до границите на Източния блок тази процедура се провежда в три последователни дни. Покерът обича блъфиращите играчи и точно те си тръгват с най-големите награди, но тук не говорим за покер, а за решаването на бъдещето на света.
Достатъчно е да включим няколко инцидента и скоро СССР напуска границите, повличайки всяка следваща територия по пътя си за война. За щастие, инцидентите не са се случили, но по-забавното е, че руснаците разбират много ясно кой стои от другата страна – чисто ненормален човек с желание за унищожение. Замислете се, нормалният е господар в света на лудите, макар и обратното да не е чак толкова вярно.
Събитията се случват без знанието на американската популация, ако жителите знаеха, най-вероятно главата на Никсън щеше да бъде изпратена в СССР като подарък и извинение. Вярвате или не, стратегията проработва. След като СССР наблюдава няколко дни това безумие, най-накрая дърпа шалтера на Северен Виетнам, отказва да предоставя повече оръжие. Истината обаче е, че още през юли Никсън е говорил с президента на Южен Виетнам – Тиею и предложил две стратегии за прекратяването на войната – едната е с ядрено оръжие, а другата е опит за коалиционна подкрепа, която автоматично ще доведе повече противници на Северен Виетнам и ще гарантира пълното заличаване.
Предложението скоро става публично и натискът над противника се засилва все повече. Споменът за края на Втората Световна война не може да избледнее толкова лесно и деморализацията на войниците се забелязва почти веднага. Все пак за какво точно може да се бори един човек, когато атомната бомба заличи всичко ценно и осакати завинаги? Междувременно не трябва да забравяме, че холивудският актьор знае и точно как да играе ролята си. Не е необходимо нещо повече от желание за малко по-добра актьорска игра и създаването на една съвършена мистика.
Тайната се пази не само от населението, но и от командването, което във всеки един момент може да се намеси и да обяви действията за нарушаване на мирните нарушения. Точно по тази причина и група самолетоносачи заминават в тайна около Северния полюс, докато бомбардировачите правят по 12-часови смени и често сменят курсовете, за да може да стресират противника. В защита на тази теория, не трябва да забравяме, че и подводницата К-19 е 10-годишната по-ранна реакция на СССР, след като е създадена, за да демонстрира адекватните мерки срещу агресорите, което се и случва, макар и малко след това самите руски моряци да я наричат „Хирошима“.
Малцина знаят за мисията на Никсън, докато останалите служители са убедени, че Америка е направила най-великата си глупост в света. Администрацията знае, че Никсън има заболяване, семейството му споделя, че се държи странно, забелязват го постоянно с чашка, макар и самият президент да е противник на алкохола, често от кухнята носили алкохол, при това количества, които биха съборили дори кон. Не е ясно колко точно е пиел президента, но само след година се забелязало по-сериозно вехнене на цветята в овалния кабинет. Може би са правили компания – никой не е сигурен.
Било известно, че Никсън също така страдал от някаква невероятно безсъние, имал предписани няколко вида сънотворни хапчета. Пред погледа на доста от своите служители, той често слагал по няколко от вид в шепата си отивал да спи. Тук има и една много сериозна подробност, никой не може да каже кога симулацията наистина се превръща в реалност. В един момент президентът получава удар, но никой не разбира, макар и щетите по-късно да са установени от лекари, в друг случай, особено около събитията в Камбоджа през 70-те години на миналия век, той страда от депресия и вече развива синдром на нестабилност.
За съжаление никой не се сеща да предложи на Никсън да спре своята актьорска игра или просто да освободи поста. Границите между ролята и истинската заплаха се размиват, като в последните няколко години става ясно, че нещо не е наред. След като скандалът Уотъргейт започва да се отразява върху Никсън, алкохолът наистина се засилва, този път повече, отколкото можем да си представим. Според някои от най-близките, положението излиза от контрол, когато взиманите лекарства, депресията и алкохолът го поставят в една много неравностойна позиция. Тук идва и един от най-големите страхове, дали следващото затваряне в кабинета няма да го накара да удари някого с ядрено оръжие, този път без опитите за лудост.
На 20 октомври 1973 г. светът става свидетел на Израело-Арабския конфликт, който все по-бързо се доближава до идеята за Ядрена война. Къде е Никсън? Пиян и припаднал в офиса си. Малко след това Никсън се опитва да изпрати оръжие на Израел по време на 6-дневната война, но дори това не може да се случи толкова лесно. Транспортните самолети са посрещнати не от армията, а от репортери, които доста бързо разкриват какви дарове са изпратили американците. Саудитска Арабия също наблюдава и бърза да постави петролно ембарго на САЩ. СССР също не почива и след като вижда какво се случва, скоро прекарва ядрено оръжие през Черно море до Средиземно море в посока Египет.
В този момент отново Никсън е потърсен за решения, но според Джеймс Жлезингер – военен министър и Бил Колби, президентът е зареден с алкохол до пръсване, следователно няма как да даде каквото и да било мнение. Това обаче помогнало на господата да преговарят и да лишат Египет от шансовете за война, което също е положителна страна. Според законодателството на САЩ, президентът може да заповяда изстрелването на ядрена бойна глава. Може да си представите какво точно са изпитвали в този момент всички подчинени. След като няма противници, поне за известно време, САЩ намира новата изкупителна жертва – Северна Корея.
По това време Никсън изпраща редица заплахи и най-вече се занимава с разузнаване. Самолетите летят денонощно над страната и се опитват да открият повод за война. Малко по-назад във времето, Северна Корея успява да свали шпионски самолет EC-121 над морето на Япония. Едва през 2010 г. става ясно от спомените на Брус Чарлз, че ВВС на САЩ трябва да изпълнят специална заръка от Рейган. Да ударят комунистите с ядрено оръжие. Чарлз трябва да седне в самолет, зареден с ядрена бомба с ударна вълна от 330 килотона.
Докато стои и очаква да започне Третата Световна война, началниците бързо му казват да се прибере обратно в хангара – заповедта е отменена. Каква е историята? Според някои източници, Никсън дава нареждането, докато е зареден здраво с алкохол. Единствено неговите съветници, против волята му, отменят заповедта, докато изтрезнее и може да разсъждава нормално. На финалът става трудно да разберем дали всичко това не е една от най-добрите му роли или просто лудостта на един народ да избере актьор, който няма никаква подготовка за световната политика.
