Смразяващата история на Чарлз Шмид, „Ловецът на плъхове от Тусон“

Чарлз Шмид е слаб, нисък и мършав и често носи крещящ грим и платформи в обувките си, за да изглежда по-внушителен, отколкото е в действителност. Шмид също така има склонност да примамва млади момичета и да ги убива.

Смразяващото му влияние над тийнейджърките в родния му град му донася прякора „Ловецът на плъхове от Тусон“. Но въпрки че прякорът му идва от герой на детска книжка, неговите престъпления са брутални, както и начинът, по който в крайна сметка ще си отиде.

Това е ужасяващата истинска история на серийния убиец Чарлз Шмид.

Дълбока несигурност

Роден на 8 юли 1942 г. от неомъжена майка, Чарлз Хауърд „Смити“ Шмид бързо е предаден за осиновяване. Семейство Шмид – Чарлз и Катрин, които притежават и управляват старчески дом в района на Тусон, Аризона – го осиновяват само ден след като се ражда.

Но той далеч не води идилично детство: Шмид постоянно се кара с баща си, докато осиновителите му в крайна сметка не се развеждат, когато е на 4 години. По-късно той се опитва да се срещне с рождената си майка, но тя го гони и му казва никога да не се връща.

Академичната му кариера е семпла, но Чарлз се отличава в спорта. През 1960 г. той стига с гимназиалния си отбор до Държавното първенство по гимнастика. Той се състезава в две дисциплини на халки и печели първо място и в двете, а на успоредка е пети. По-късно Шмид пише какво го привлича в гимнастиката:

„Нещото, което ме очарова в гимнастиката, беше, че ме плашеше. Ако се подхлъзна или падна, това може да е последният път, в който се занимавам със спорта.“

Но страхът не го увлича достатъчно, защото той напуска отбора в последната си година в гимназията. Скоро след това той е отстранен за кражба на инструменти работилницата на училището си; в крайна сметка той напуска и никога не се връща.

Без перспективи, без работа и без диплома от гимназията, Чарлз Шмид се премества в собствената си квартира в имота на майка си, като тя му дава и 300 долара месечно. В крайна сметка неговия приятел Пол Граф се премести при у тях, а двамата също се сприятели и с Джон Сондърс и Ричи Брунс.

Групата прекарва вечерите си на булевард Спийдуей, пиейки и закачайки момичета. Но Шмид далеч не е красив: нисък на ръст, той често слага в ботушите си парцали и различни предмети, за да изглежда по-висок. Също така рисува бенка на лицето си и боядисва косата си в черно, в опит да изглежда по-привлекателен – и по-конкретно да прилича повече на своя идол Елвис Пресли.

С това Шмид вярваше, че най-накрая успява да привлече жени. Но тогава нещата се обърнаха към по-лошо.

Илюстрация от „Хамелнският ловец на плъхове“, немска народна приказка

Ловецът на плъхове от Тусон

Чарлз Шмид винаги е искал да знае какво е да убиеш някого. И на 31 май 1964 г. желанието му се сбъдва.

Той уговаря гаджето си Мери Френч и своя приятел Джон Сондърс да убият 15-годишната Алийн Роу. Френч се опитва и успява да убеди Роу да дойде на „двойна среща“ с нея и Шмид – тя да се срещне със Сондърс, докато Френч се среща с Шмид.

Всички замесени обаче знаят за смразяващия план. Триото закарва Роу в пустинята, където мъжете я изнасилват и счупват черепа й с камък – през цялото време Френч чака в колата и слуша радиото. Когато деянието е извършено, те заравят тялото на място.

Чарлз Шмид в крайна сметка казва на Ричи Брунс за убийството – действие, което по-късно ще се окаже решаващо за съдбата му. Ужасяващото престъпление на Шмид е „обществена тайна“ сред приятелите му от гимназията в Тусон. „Много хора знаеха, но вече беше твърде късно. Разказването на тайната просто би било много тежко за всички“, казва негов приятел.

Само година след изчезването на Роу, 17-годишната приятелка на Шмид Гретхен Фриц – и по-малката й сестра Уенди – също изчезват. Както при първото си убийство, Шмид не можа да устои да каже на други хора, така че казва на Ричи Брунс за телата – и дори му показа къде са.

В крайна сметка Брунс започва да се страхува, че Чарлз Шмид ще убие и собствената си приятелка, затова бяга в Охайо в къщата на родителите си, където им разказва всичко, което знае за убийствата. По-късно той ще бъде ключов свидетел на обвинението, когато Шмид в крайна сметка е арестуван и съден за убийствата на трите момичета.

„Бях свидетел как той губи ума си“, пише Брунс в своята книга за убийствата. „Например, веднъж взе котката си, върза тежка връв за опашката й и започна да я блъска в стената.“

Франсис Лий Бейли

Дело и брутален край

Чарлз Шмид е съден за убийствата на Алийн Роу, Гретхен Фриц и Уенди Фриц. Франсис Лий Бейли – който е работил по случая с Бостънския удушвач, а по-късно ще стане известен с работата си по съдебния процес срещу О. Дж. Симпсън – е привлечен като консултант.

Шмид е признат за виновен през 1966 г. За убийството на Роу той получава от 50 години до доживотен затвор; за двойното убийство на сестрите Фриц той получава смъртна присъда. Когато върховният съд на Аризона отменя смъртното наказание, присъдата на Шмид е заменена с доживотен затвор.

След неуспешен опит за бягство от затвора, Шмид е намушкан многократно от своите съзатворници на 20 март 1975 г. Той губи око и бъбрек при атаката и умира 10 дни по-късно.

Но историята на Чарлз все още живее в популярната култура. Бруталният случай вдъхновява късия разказ от 1966 г. „Къде отиваш, къде си бил?“ от Джойс Карол Оутс. През 1985 г. излиза филмът „Smooth Talk“ с Трейт Уилямс в ролята на Шмид. А режисьорският дебют на Роуз Макгоуън от 2014 г. „Dawn“ разказва историята на Шмид през очите на първата му жертва, Алийн Роу (която във филма е преименувана на Даун (Зора)).