Промяната на факторите, които предсказват развод от 50-те години насам
В неотдавнашно проучване изследователите предприеха амбициозен анализ на факторите за разтрогване на брака и на тяхното развитие от 50-те години насам в САЩ. Проучването изследва дали някои фактори, които са били свързани с по-високия брой разводи, са останали постоянни или са се появили нови поради променящата се икономическа и социална картинка.
Вече разполагаме с обширен анализ, в който се изследва как се променят с течение на времето факторите, които предсказват разводите в САЩ. Преди това последно проучване последният цялостен преглед на темата е направен през 2002 г. и установява, че предикторите като цяло са били стабилни до 1995 г. Единственото значимо взаимодействие с времето, твърди проучването, е сближаването на процентите на разводите при чернокожите и белите жени.
Но от средата на 90-те години на миналия век в САЩ, както и в други страни, се наблюдава значително нарастване на икономическите различия и промени в социалните норми, в които трябва да бъдат разгледани подробно.
„От 50-те години на миналия век насам семейната система в САЩ е претърпяла исторически безпрецедентна трансформация“, пишат в своето изследване авторите Майкъл Дж. Розенфелд и Катерина Рьослер.
„Възрастта за сключване на първи брак се е повишила, образователното равнище е нараснало, междурасовите и междуетническите съюзи са по-често срещани, етническото разнообразие на Съединените щати се е увеличило, а предбрачното съжителство е станало драстично по-често срещано. С други думи, системата за избор на партньор се е разнообразила и променила в няколко важни аспекта.“
Заедно Розенфелд и Рьослер изследват данни от 10 цикъла на Националното изследване на семейния растеж (НИСР). Тези данни обхващат годините между 1973 г. и 2017 г. и се фокусират върху първите бракове на жени на възраст 15-44 години (което е разширено до 15-49 години във вълната 2015-2017 г.). Поради фокуса на Националното изследване върху двойките мъже-жени, данните се отнасяха само за браковете между мъже и жени.
„Изследваме единствено жените в първи бракове, тъй като вторите и третите се сключват на по-късен етап от живота, често извън възрастовия ни прозорец“, обяснява екипът.
Наборът от данни обхваща 47 390 жени и включва 14 236 развода, което е достатъчна информация за анализ. Използвайки регресията на Кокс с пропорционални опасности – техника, използвана за оценка на връзката между променливите и процента на преживяемост – екипът успява да отчете статичните и променящите се във времето фактори. Те включват ниво на образование, раса, предбрачно съжителство и стабилността на семейството.
Интересно е, че между 50-те и 90-те години на ХХ век процентът на разводите между чернокожите жени и нечернокожите жени се сближава. Тази тенденция се разглежда като положителен резултат от движението за граждански права, което е довело до обществен напредък, спомогнал за стабилизиране на въздействието върху браковете.
След 2000 г. обаче тенденцията отново се обръща. Тази констатация се вписва в хипотезата за „разминаващите се съдби“, която предвижда, че по-голямото неравенство, преживяно през последните десетилетия, е оказало разединяващо влияние върху стабилността на брака, особено сред чернокожите жени в неравностойно положение.
„Съществува фундаментален въпрос дали нарастващото неравенство в Съединените щати е довело до по-голямо неравенство в предикторите за развод и аз откривам, че това е така по отношение на измеренията раса, образование и възраст при сключване на брак“, казва Розенфелд.
„Разликата в броя на разводите между чернокожите и белите жени намалява след революцията за граждански права, но през 2000 г. отново се увеличава. По-големият риск от развод при сключване на брак като тийнейджър се е увеличил с течение на времето“.
Розенфелд и Рьослер установяват също така, че се увеличава разликата в броя на разводите при жените с и без висше образование. Това също потвърждава хипотезата за разминаващите се съдби, тъй като висшето образование обикновено се свързва с по-добри икономически и социални перспективи. Изглежда, че образованието остава един от защитните фактори, които могат да намалят шансовете за развод.
По същия начин при тези, които се женят млади (особено жените, които се омъжват на 18-19 години), също се наблюдава рязко намаляване на брачната стабилност през кохортите в проучването. За разлика от тях жените, които са се омъжили на 25-годишна възраст или повече, са имали тенденция да изпитват относителна брачна стабилност от 70-те години на миналия век нататък.
Авторите стигат до заключението, че „присъдата на хипотезата за разминаващите се съдби зависи отчасти от привидно произволен избор на модел. Расата и възрастта при сключване на брак са двата предиктора за разтрогване на брака, чиито промени в кохортите в най-голяма степен съответстват на хипотезата.“
„Наблюдаваме също така (в шест от деветте модела) нарастващо разминаване в процентите на брачно разтрогване между жените без бакалавърска степен и жените с бакалавърска степен.“
Проучването има някои ограничения, които трябва да се вземат предвид. Както отбелязват авторите, „ретроспективният характер на проучванията на НИСР изключва възможността за получаване на полезни данни за нагласите на изследваните лица преди сключването на брака.“
В наборите от данни също така липсва какъвто и да е измерител на доходите на субекта във времето и липсва информация за бракове и разводи, които се случват на по-късен етап от живота. Липсват и достатъчно данни за разделението на труда в домакинствата, а ключови въпроси, свързани с възрастта, на която лицето е получило бакалавърска степен, или причините за неангажираност на семейството му, също не са измервани последователно в различните вълни на НИСР.
Независимо от тези фактори проучването предлага силна представа за променящите се във времето равнища на разводите и показва колко значително влияние върху обществото оказва задълбочаващата се разлика в равенството.
