Проклятието да си богат

Перифразирайки известния учен Кристофър Уолъс – „Повече пари означават повече проблеми“. Колкото и парадоксално да изглежда това твърдение, още един известен учен от по-наскоро твърди: „Който е казал, че парите не могат да решат проблемите ви, е нямал достатъчно пари, за да ги реши“ – г-н Уолъс или Биги Смолс, както е по-известен за обществеността.

На същата общественост обаче не е толкова известно, че съществуват изключително добре платени психолози, които специализират в това да помагат на изключително богати хора да се справят с различните психически проблеми, които богатството им носи, като обикновено заплащането за услугите им варира от 450 до 1000 щатски долара на час. Тези специалисти предлагат несъмнено нишова, но все пак търсена услуга – слушат неприлично богатите хора да вентилират емоциите си.

И така, какви точно са тези проблеми, с които се борят богатите?

Оказва се, че са доста фундаментално човешки. Като начало, най-честият проблем е изолацията. Имаме резултатите от 4-годишно проучване със заглавие „Радостите и дилемите на богатството“, които показват, че богатите се чувстват изключително изолирани от своите ближни. Или както казва един от клиентите на психолозите, Робърт А. Кени, по въпроса: „Богатството може да бъде бариера за свързване с други хора“.

Има няколко причини за това. Например, един от тях е постоянното чудене дали хората около вас искат да ви бъдат приятели или партньори, защото искат нещо – все пак мнозина на този свят са напълно окей да паразитират от другите с усмивка на лице и разказването на разликата очевидно не винаги е лесно. На всичкото отгоре, както отбелязва една заможна анонимна дама за това как богатството пречи на връзките й, тя заявява, че изпитва особени затруднения, когато разкрива финансовото си състояние на мъжете, защото обикновено това ги смущава. Тя обобщава, че ролята им на „този, който изкарва хляба, е превзета от мен“.

Подобни чувства се изразяват и от заможни мъже, които смятат, че им е трудно да разберат със сигурност дали жените, от които се интересуват, наистина се интересуват от тях или само от парите им.

Един начин да се заобиколят подобни проблеми е просто да запазите в тайна факта, че сте богати. И се оказва, че много от заможните хора правят точно това – явление, което терапевтите наричат ​​“стелт богатство“. Но се оказва, че дори този метод не винаги решава въпроса със социалната изолация. Като начало скриването на различни основни аспекти от живота ви не е точно рецепта за развиване на дълбоки и интимни отношения с някого. Но още повече, независимо от това дали приятелите ви знаят или не, съществува потенциална неспособност да се свържете с ежедневния живот на хората с по-ниски финансови възможности. Очевидното решение на всичко това е просто да се свържете само с други богати хора – нещо, което по дефиниция автоматично значително ограничава потенциалните контакти около вас.

Това ни отвежда до следващия проблем – очевидно не всички богати хора са еднакво богати, но желанието да вървим в крак с обкръжението си независимо от нашия социално-икономически статус, все още работи. В книгата „Richistan“, която изследва живота на богатите пише, че около 20% от домакинствата в Съединените щати с активи от около 10 милиона долара харчат буквално всичките си приходи всяка година. Това се обяснява с факта, че голяма част от този годишен доход просто се използва от хората, за да бъдат в крак с техните дори по-богати приятели и съседи.

Пеминавайки към следващия проблем – за хората, които или не са работили за богатството си, или са работили за него, но са решили да се пенсионират изключително рано. Макар да си мислите, че живеят Рай, оказва се, че това е може би най-лошият проблем – крайната скука и липсата на чувство за пълноценност в живота си. Без структурата и усещане за цел, които носят смисъл, много богати хора изпадат в депресия, безцелност и в крайна сметка се чувстват още по-изолирани от света. Така хората (а всъщност и много видове животни оказва се) се нуждаят от чувство за цел, за да са спокойни емоционално.

Изследовател на име Джон Б Калхун прави утопия за мишки, в която на животинките им е осигурено всичко, което някога биха могли да пожелаят, и не трябва да работят за нищо. Докато първоначално популацията на мишките експлодира от 8 до 620, в рамките на една година тя започва да намаляват въпреки безкрайните ресурси и след една година всички мишки вече са мъртви. Що се отнася до причината, изследователите забелязват, че социалните връзки ефективно се разпадат и мъжките мишки, без мотивация да защитават своята територия или източник на храна (тъй като и двете са в изобилие), започват да униват и да образуват клики, които случайно се нападат помежду си без видима причина. В началото на това някои от мъжките мишки започват и непрекъснато да се чифтосват с която мишка им попадне. Много от тях също започват просто да се избиват и да се ядат, въпреки изобилието от храна. Мишките се тълпят в групи от по 50 или повече в „спалните им кутийки“, предназначени да побират 15 индивида, докато на сантиметри от тях седят абсолютно празни кутийки.

Най-интригуващото от всички обаче е малка група мъжки и женски, които се оттеглят изцяло от обществото на мишките като живеят в горните нива на заграждението. Група, която Калхун нарече „Красивите“. Тези мишки не правеха нищо друго, освен да спят, да ядат и се да поддържат (това им даваше забележително по-гладко изглеждаща козина, които заедно с липсата на белези от бой, довеждат до прякора им). В крайна сметка тези мишки привидно нямат никакъв интерес към всички значими социални връзки и отказват изобщо да взаимодействат с другите мишки, включително преставайки да се чифтосват.

В крайна сметка, богат или беден, да имаш цел или нещо, към което да се стремиш, по каквато и да е причина, изглежда още една основна необходимост за пълноценен живот.

В този ред на мисли, неспособността да се наслаждаваме на простите неща в живота е друга често срещана тема при изключително богатите, като един експерт по въпроса заявява: „Голямото богатство може да отнеме някои от основните радости на живота“. Както можете да си представите, богатите не искат да прехвърлят тези проблеми на децата си като основният им страх е, че безкрайните ресурси ще „лишат децата им от амбиция“. Неуспехът да се предотврати това е поредният психологически удар по тях като се има предвид, че основната радост в живота е да гледаш как децата ти растат в здрави и щастливи.