Пренасят ли донорските органи памет?

Сред хората, претърпели сърдечна трансплантация, е регистрирано любопитно явление. Някои от тях смятат, че при операцията са получили нещо повече от орган, тъй като съобщават за променени емоции, вкусове и дори спомени, които сякаш принадлежат на донора им.

Възможно ли е дарените органи по някакъв начин да пренасят част от личността на предишния си собственик в новия?

Този въпрос е изказван за много органи, но според преглед на 2024 г. изглежда, че е особено разпространен сред тези, които са претърпели трансплантация на сърце. Те съобщават за промяна в предпочитанията си към всичко – от храна до музика, изкуство и дори сексуална ориентация.

Някои от тези промени отразявали предпочитанията на донора, а други имали странни, на пръв поглед обусловени от смъртта отвращения (един човек развива страх от вода, след като получава орган от удавник). В един изключително интересен случай, описан подробно в „Journal Of Near-Death Studies“ през 2002 г., се разказва за наследената от един човек любов към пилешките хапки:

„Тя беше танцьорка и хореографка, която се грижеше за здравето си, но след като излезе от болницата, имаше неконтролируемо желание да отиде в KFC и да си поръча пилешки хапки – храна, която никога не беше яла. […] Интересно е, че в якето на младия мъж, когато е бил убит, са били намерени неизядени именно такива хапки от същото заведение.

Страховито…

Може ли сърцето да комуникира с мозъка?

Звучи като нещо от научната фантастика, но предвид честотата на твърденията, учените са любопитни да проучат дали съществува някакъв пропуснат механизъм, който би могъл да ги обясни. Има следните предположения:

• Клетъчна памет – идеята, че отделни клетки или мрежи от неврони също могат да формират спомени. Ако това е така, може ли въвеждането на нови клетки да доведе до появата на нова памет или нарушаването на съществуващите спомени и нагласи?
• Епигенетични модификации – силно проучен процес, чрез който се извършват обратими промени, които променят експресията на гените, без да се променя последователността на ДНК в клетъчното ядро. Възможно ли е въвеждането на нов орган да доведе до епигенетични промени, които да променят начина, по който се изразяват гените на човека след трансплантацията?
• Енергийни взаимодействия – това е свързано с възможното влияние на електромагнитното поле на сърцето върху тялото при трансплантация на нов и евентуално по-малък или по-голям орган.
• „Малкият мозък“ на сърцето – сложна невронна мрежа, която е вкоренена в сърцето и за която наскоро беше открито, че играе много по-голяма роля за сърдечната честота, отколкото се смяташе досега. Възможно ли е тя да съхранява памет или да комуникира с мозъка по начин, който все още не е познат?

Връзката сърце-мозък в миналото се е разглеждала повече конкретно за влиянието на мозъка върху сърцето, но с течение на времето открихме, че тя е по-скоро двупосочна. Сега се предполага, че сърцето може да комуникира с мозъка чрез неврологични, биохимични, биофизични и енергийни механизми. И така, възможно ли е новата помпа да оказва влияние върху главата ни?

Все още не сме открили ясен механизъм, който да обясни как и защо пациентите съобщават за нови спомени или промени в личността си след операцията, но физическото и емоционалното натоварване при преминаването на такава процедура може да е фактор, който да допринесе за това. Ако прибавим и комбинацията от най-различни лекарства, необходими за по-безпроблемното възстановяване, променливите стават още повече. Но въпросът все пак си остава интересен за изследване.

„Появяващите се доказателства сочат, че трансплантацията на сърце може да включва прехвърляне на личностните характеристики и спомените на донора към реципиента, което поставя под въпрос традиционните възгледи за паметта и идентичността“, заключават авторите на преглед на изследванията върху сърдечната памет от 2024 г. „Освен това невронната мрежа на сърцето и двупосочната комуникация с мозъка подкрепят концепцията за връзка между двата органа при паметта и личността.“

„Необходими са по-нататъшни интердисциплинарни изследвания, за да се разгадаят тънкостите на преноса на памет, невропластичността и интеграцията на органите, предлагайки прозрения както за трансплантацията, така и за по-широки аспекти на неврологията и човешката идентичност. Разбирането на тези сложни аспекти е обещаващо за подобряване на грижите за пациентите при тези сложни процедури и задълбочава разбирането ни за основните аспекти на човешката сетивност и съществуване.“

Изглежда, че все още има много въпроси, на които трябва да се отговори, когато става дума за това как и защо пациентът с трансплантация съобщава за преживяванията си, но може би има поне един, на който можем да отговорим сега: Каква храна би се крила във вашите донорски органи?