„Полярен вълк“ – затворът, където Алексей Навални беше убит

Затворът „Полярен вълк“, където умря Алексей Навални, е известен с някои много противоречиви истории. Той е създаден за хората, които се смятат за толкова опасни, че трябва да останат в прегръдките на ледената пустош, без да имат дори възможност да избягат. Въпросният затвор се намира много близо до Арктическите кръгове и е в съседство до Воркута, един доста популярен миньорски град, който в последствие е изоставен и малцина са останали да живеят там.

Алексей Навални не е имал много щастие дори да посещава килията си в затвора, тъй като преди всичко е заемал така наречения карцер „Шизо“, където човек може да седи или да стои прав, но не и да легне нормално. На 14 февруари е освободен след близо 15 дена в тази клетка, а реално вече е бил около 27 пъти в карцера, поставяйки някакъв личен рекорд. По мнението на адвокати като Ева Меркачева, защитаващи човешките права, точно тези наказания са помогнали за значителното съкращаване на живота на Навални.

Тъй като самият затвор се намира много далече от цивилизацията, за него не се знае много. Там се изпращат особено опасните хора – рожби на Руската федерация. Очевидно и Навални е смятан за точно такъв. Това е най-отвратителното място, където адвокат някога е стъпвал и мнозина са принудени, особено след като се опитват да защитават своите клиенти. Комуникацията е блокирана, но от време на време могат да бъдат изпратени различни лекари и то само по молба на самата управа.

Затворникът няма право да търси медицинска помощ. Специалният режим в този затвор е известен със своите абсурдни практики. Тъй като няма контрол и власт, която да следи за изпълнението на повечето присъди, всеки надзирател има правото да избира как да наказва своите затворници.

На същото място са установени най-различни наказания, както за безопасен труд, така и за пожарна безопасност, хигиена и други. Ситуацията в този затвор е толкова зловеща, че дори официалната власт трябва да се намеси и да предпише нови разпореждания относно правото на труд и правото на самия затворник.

Тъй като „Полярен вълк“ се намира твърде далече от цивилизацията, призоваването на медицински екипи е доста ограничено. Последният път, когато затворник наистина е успял да се оплаче от липса на помощ, е по времето на пандемията. Нито един специалист не би решил да жертва живота си, личното щастие и всички останали позитиви, за да отиде да работи в полярните кръгове. По мнението на един от активистите, панацеята в този затвор е известна само с едно лекарство – хапче за диария. Ако човек има главоболие, пие хапче за диария, ако има проблеми в белия дроб – хапче за диария, ако има друго заболяване – познахте, хапче за диария.

Следвайки основния лайт мотив на този затвор, можем да бъдем сигурни, че никога не се записват своеволията на надзирателите. Няма документирани нарушения от страна на надзирателите, това автоматично включва насилие и гавра със затворниците. Въпреки липсата на данни, бивши служители признават, че насилието е било почти ежедневие и удоволствие.

Положението е следното, нито една килия няма поставен радиатор, налични са само две тръби, по които водата се движи. Ако един затворник се оплаче от условията, вечерта неговия притък на топло вода по тръбите ще бъде спрян и температурата пада до 10 градуса по Целзий.

В килията не е позволено да се седи с яке. Ако има инспекция на затвора, то температурите се повишават до поне 25 градуса по Целзий, но тъй като всички инспекции се случват изключително рядко, температурата продължава да се поддържа до 16-18 градуса по Целзий и говорим за максималните стойности. С други думи, затворът „Полярен вълк“ е създаден за унищожаване на хора, а не за реабилитиране или възпитаване, каквото се очаква от повечето затвори.