Първият срив на стокова борса
През 1710 г. Англия изпитва значителен проблем с финансите. Различните държавни служби взимат заеми и харчат пари без особен финансов надзор. Главният секретар на касата Робърт Харли убеждава Парламента да се заеме с оправянето на кашата и една от първите стъпки, които той предприема, е да се преразгледат разрешението на Bank of England да е единственият управител на заемите на страната.
По онова време Bank of England се опитваше да финансира британските войници като продава лотарийни акции, но търсенето беше слабо. Харли дава разрешение на друго частно предприятие, компанията Hollow Sword Blade, да провежда лотария.
В края на Войната за испанското наследство Англия имаше около 10 милиона паунда дълг, който се налага да погаси, и затова се обръща към гениите от Hollow Sword Blade. Те съответно създават (и това е истинското име на компанията) Governor and Company of the Merchants of Great Britain, Trading to the South Seas and Other Parts of America, and for the Encouragement of Fishing или накратко South Sea Company през 1711 г. Срещу 6% лихва, тази компания щеше да купи неизплатения дълг на Англия в замяна на акции в компанията. Инвеститорите бяха изкушени не само от възможността да спечелят от лихвите, но и от печалбите на компанията.
Сградата на South Sea Company
В допълнение към финансирането на държавния дълг, South Sea Company трябваше да работи като търговска фирма в Южна Америка – всъщност част от устава й от Парламента включваше монопол върху търговията в цяла Южна Америка. Макар да звучи чудесно, до 1713 г. този монополен елемент е безполезен, тъй като Договорът от Утрехт спира търговията на Англия в южната част на Новия свят.
За да могат да извлекат най-голямата печалба, основателите на компанията започват една етично доста съмнителна кампания. Преди обявяването на плана на компанията за изкупуване на държавен дълг, вътрешните лица дискредитираха способността на Великобритания да се финансира сама, намалявайки стойността на този дълг. След това го взеха с почти двойно намалената ставка.
Предприятието изглежда се развиваше добре – поне до 1718 г., когато войната с Испания кара испанците в Южна Америка да вземат имуществото на компанията там. Въпреки че тя загуби част от активите си, реалната загуба идва от лошия пиар.
До 1719 г., може би виждайки накъде отиват нещата, South Sea Company започва кампания за защита на своите инвеститори. Те получиха възможност да купят акции на текущата цена. След това компанията започна поредната маркетингова кампания като изтъква висока стойност на своя монопол на Южни морета. Тъй като видни членове на правителството държаха тези акции, те разпространиха слуховете, а хората им се довериха, заради високата им позиция. Цената на акциите нарасна от около 100 паунда на акция до близо 1000 паунда и инвеститорите умножиха парите си. В своя зенит, въз основа на цената на акциите, компанията струваше около 200 милиона британски лири (по покупателна способност днес това ще бъде около 24 милиарда британски лири или 37 милиарда долара).
Както става и с манията по лалетата през 17 век в Холандия и срива на фондовата борса през 1929 г. в Америка, наивни обикновени хора нападнаха подозрително изобилния пазар. В един момент Парламентът вече не можеше да си седи на ръце и през 1720 г. приема Законът за балоните.
До юни 1720 г. цената на акциите на компанията е нараснала до 1050 паунда като много хора купуват акциите си със заеми, обезпечени от самите акциите, които купуват. Цената им след това пада рязко и до септември 1720 г. тя вече беше 150 паунда. Физически лица и компании фалираха, а възмутена нация настоява Парламентът да предприеме някакви действия.
Последвалото разследване установява редица лица, които са участвали в измама или други целенасочени действия в подкрепа на цялата финансова схема, включително крал Джордж I, две негови любовници, един от членовете на кабинета, двама ръководители на министерството и канцлера на финансите. Последният дори излежава присъда.
Въпреки всичко това, South Sea Company се задържа известно време, но вместо да извършва физическа търговия в южните морета, основно се занимава с държавен дълг до средата на 19 век.
