Папа Франциск започна да говори за мир твърде късно
След като главата на Католическата църква излезе и заяви, че трябва да има преговори за мир, светът се раздели на фракции и изказа своето мнение по най-различни начини. Скандалът, както повечето го наричат, се изразява изцяло върху няколко идеи. Думите на папа Франциск са в разрез с Белия дом, също така се различават от тези на Брюксел, а на фона на всичко това, дори италианските политици виждат желанието за война и свобода на Украйна, като единственото правилно.
Известно е на света, че една война завършва с победа на едната страна над другата, но също така има вариант, в който двете армии приключват военни действия и се договарят. Вторият сценарий идва в онези моменти, когато и двете страни са в патова ситуация.
Проблемът в тази ситуация е двустранен – от една страна имаме абсурдна атака и война, която се води на територията на Европа, познаваме я още като люлката на цивилизацията, а от другата страна имаме диктатор, който ще прибере армията си, ще я въоръжи и спокойно ще се върне след няколко години. Въпросът тук е: какъв мир иска папата?
Неговите думи са „Преговорите не са предаване. Изисква се кураж, за да не се тласне една страна към самоубийство.“. Други интересни думи в този случай бяха, че няма нищо срамно в преговорите, особено ако ситуацията може да се влоши. С други думи, когато едната страна, в този случай Украйна, е изгубила, трябва да има куража да преговаря. Въпросът е, че ако войната продължи, броят на убитите ще бъде още по-висок. Логично е, когато една война се развива, броят на жертвите никога не е малък.
Има смо един проблем в цялата ситуация, който е трудно да бъде забравен и игнориран. През последните две години станахме свидетели на редица военни престъпления, престъпления срещу човечеството, извършването на геноцид и още много други. Съмняваме се, че някой би искал да преговаря със своя душманин, който е дошъл неканен в дома му и в момента го унищожава. Папата, колкото и важна да е неговата служба, бързо се опитва да забрави фактът, че украински деца бяха изведени и отвлечени на руска територия.
След това забрави и за извършваните престъпления във всеки един град, през който минаха руски войници. Готов е дори да прости фактът, че в тази война се заличиха градове и дори майки умряха, преди да успеят да видят новородените си. Разбира се, подобни сцени от една война, не могат да трогнат толкова Католическата църква, особено след като тя не е близо до войната, не е виждала същите картини и не е преживявала това. Впрочем, историята много добре помни всички онези моменти, когато Ватикана пропуска да изиграе най-голямата си роля – на божий наместник. Други особени проблеми се крият във факта, че през всички години сме станали свидетели на много моменти, в които църквата вече е успяла да покаже своята тъмна страна.
След разследването на Boston Globe и показването на най-различни извършени престъпления, обвързани с педофилия, започваме все повече да се съмняваме в свещената форма на църквата и нейния образ. Да, папата поиска извинение за това, но същевременно цялата институция се бореше по всякакъв начин да ги скрие и най-вероятно щеше, стига да не бяха случвали на група запалени разследващи журналисти, които искат да разкрият истината.
Освен това не трябва да забравяме, че последният папа, който напусна бързо и отстъпи мястото на Франциск, предпочете да не влиза в следващите скандали, обвързани с имоти на Ватикана, проблеми с банката, които могат да се наблюдават от едно цяло десетилетие. Изведнъж се оказа, че не всеки е ориентиран повече към скромния и спокоен живот, а точно обратното.
Преди две години беше странно, че папата не говореше особено за тази война, но пък беше критичен наблюдател, цъкащ с език, като към това дори не се вълнуваше от идеята за мир. Ако мирът е бил толкова силен и необходим за него, тогава нека зададем още един въпрос. Опита ли се да потърси връзка с патриарх Кирил, главата на Руската Православна църква, опита ли се да сподели своите виждания за мир и дори да се срещне с Путин, посочвайки, че убийството не е богоугодно, дори напротив, смъртен грях е. Подозираме, че тогава патриархът е бил зает с други дейности или се е изгубил из всичките си имоти, както вече е посочено много пъти, а може би е бил на почивка в Швейцария. Все пак не трябва да забравяме, че докато неговите чада – руските, загиват на фронта, той е ангажиран с други свещени занимания.
Такиви опити за мир, при това толкова плахи, не са правени от папа Франциск, той беше ангажиран с други дела. Тъй като говорим за мир, нека се замислим за всички кръстоносни походи, инициирани именно от Ватикана. Какво се случи тогава? Нима Католическата църква не се вълнуваше от живота и факта, че такъв ще бъде жертван в името на религията? Разбира се, кои сме ние да съдим църквата? Все пак е ясно, че те са били срещу всички видове мъчения в последния XX век.
Като изключим Пий XII, който официално се представяше за борец срещу нацизма, докато немски учени не откриха преди години, че неговата основна роля е била да мълчи и да се прави на приятно разсеян, когато всяка отдалечена църква под контрола на Ватикана продължава да пита как да се процедира? Пий XII никога не обръща особено внимание, точно по тази причина продължава да се нарича „Папата на Хитлер“.
Иронично е да попитаме, но дали Франциск ще има друго прозвище, когато един ден реши да предаде трона и ще отговаря ли за думите си? Преди да заявите, че сме критични и кои точно сме, за да говорим за папата и да съдим една цяла институция, отговаряме веднага – същите миряни и част от 6-тата автокефална църква в света, но разбира се, тъй като останахме без глава на Православната църква, няма как да задаваме такива въпроси, а и нашата църква е ангажирана с други занимания.
Не разбирайте погрешно цялата идея, ние сме последната институция, която би искала да говорим за война, това е възможно най-грозното лице на човешката еволюция. Убийството в името на поредния абсурд, особено под формата на защита чрез атака или преследване на въображаеми врагове, поставя под въпрос цялото ни съществуване.
Редно е да попитаме и Ватикана дали се гордее с главата на Католическата църква, все пак преди години си спомняме, че папа Йоан Павел II беше готов да застане пред дулото на пистолет, но никога да не изневери на мотото си – свобода. След две години във война, папа Франциск реши да проговори и чак сега се сети за мир. Би било интересно да разберем неговите мотиви, най-вероятно е военен стратег или има информация, която ние нямаме, а може би следващата стъпка ще е да освещава танкове, както правят неговите руски колеги по вяра.
Фактът, че след него имаше редица интересни коментари и оправдания, започва да ни подсказва, че или ние не сме разбрали правилно или най-вероятно папата е имал друга гледна точка. Все пак е една крачка напред, неговите предшественици рекламираха едно особено вино, което по-късно беше спряно заради наличието на наркотици.
С други думи, мирът идва тогава, когато всяка една църква се бори за него, тя не говори за мир след две години във война, а говори за него преди изобщо войната да се е случила.
