Оловният бензин е причина за 150 милиона случая на психични разстройства…

…само в САЩ.

Според заключението на ново проучване добавянето на олово в бензина в САЩ е причина за 151 милиона случая на психични разстройства като депресия, тревожност и хиперактивност сред американците. Цената на същото в останалата част от света все още не е изчислена, но вероятно се нараства с нарастването на автомобилите.

През 1922 г. идеята за добавяне на олово към горивото с цел горивна ефективност и предпазване на двигателите е изглеждала гениална – нищо, че още древните римляни са знаели, че този метал (и минерал) е токсичен. Инженер-химикът Томас Миджли-младши, който е отговорен и за озоноразрушаващите хлорофлуоровъглеводороди, такива минорни подробности обаче не го касаят и комбинира силата на две от най-могъщите индустрии по онова време.

В крайна сметка през 1996 г. светът постепенно забранява оловния бензин. Но ние все още разбираме ефекта му… През 2015 г. повече от 170 милиона души – над половината от населението – са били изложени на опасни нива на олово в кръвта, докато мозъкът им все още се е развивал.

Голяма част от изследванията показват, че излагането на олово в детска възраст уврежда развиващия се мозък, което има последици както за психичното здраве на засегнатия, така и за хората около него. Установяването на степента на това въздействие, предвид необходимостта то да се отдели от многото други фактори, които могат да причинят същите проблеми, е по-трудно, но д-р Аарон Рубен от Университета Дюк все пак прави опит.

Повечето изследвания на епидемиологичните ефекти на оловния бензин са съсредоточени върху влиянието му върху престъпността. Това си остава много спорна тема, тъй като много специалисти имат други любими теории. Въпреки това е недвусмислено, че нивото на престъпността в САЩ достига своя връх точно по времето, когато хората, изложени най-много на олово във въздуха, достигат най-напредналата възраст за извършване на престъпления, и след това намалява. В много други страни се наблюдава същата картина, леко изместена, за да отрази факта, че излагането на олово обикновено започва и завършва по-късно на тези конкретни места.

Има много анализи на спада в коефициента на интелигентност и загубата на доходи, но Рубен и професорите Майкъл Макфарланд и Мат Хауер от Държавния университет на Флорида са разгледали един пренебрегван аспект – психичното здраве на изложените на олово. В някои отношения това е още по-труден въпрос за оценка чрез публични данни, тъй като въобще следенето на психичното здраве се е променило много през годините. На хората, които сега се лекуват от тревожност или депресия, някога просто им се е казвало да се вземат в ръце и така състоянието им може никога да не било регистрирано.

За да изследват този въпрос, екипът използва данни за връзката между различните нива на излагане на олово и психичните заболявания, наблюдавани в две малки, но детайлно проучени групи. Те изчисляват последствията чрез така наречените „точки на обща психопатология“. След това разширяват тези изчисления, като използват известните нива на излагане на олово в американското население. „Точно този подход сме използвали и в миналото, за да оценим вредите от този метал върху когнитивните способности и IQ на населението“, заяви Макфарланд в изявление. Предишните им проучвания стигат до извода, че население е загубило общо 824 милиона IQ точки заради добавянето на олово в бензина.

Колкото и лошо да звучи това, последиците за психичното здраве вероятно са още по-сериозни. „Наблюдавахме значителни промени в психичното здраве на различни поколения американци“, заяви Хауер. „Това означава, че много повече хора са имали психиатрични проблеми, отколкото биха имали, ако никога не бяхме добавяли олово в бензина.“

Измерените ефекти не са просто леко увеличение на тъгата или податливостта към стрес, а включват диагностицирани депресия, тревожност и състояния като шизофрения. Според авторите, има допълнителни 151 милиона такива случаи. Дори ако се предположи, че много хора страдат от повече от едно допълнително разстройство, това означава че десетки милиони хора са засегнати в диагностицируема степен.

Това обаче не означава, че на всички останали им няма нищо. Екипът изчислява, че в САЩ е имало 602 милиона допълнителни точки по скалата за психопатология. „За повечето хора въздействието на оловото би се усещало като слаба треска“, обяснява Рубен. „Няма да отидете в болница или да потърсите лечение, но ще се чувствате малко по-зле, отколкото по принцип.“

Според Макфарланд, цялата култура на нацията се е променила в посока на по-голям невротизъм и намалена добросъвестност. От друга страна, като се има предвид по-високият риск от физически заболявания като сърдечни болести и бъбречна недостатъчност, невротичността може да е оправдана.

Добрата новина е, че днес американските деца обикновено са изложени на много по-ниски нива на олово. Има обаче изключения – например, когато водата минава през оловни тръби или замърсена почва стигне отново в околната среда. От друга страна, хората, които са били най-силно изложени на обогатения бензин, сега са на около 50 години и са в пика на своите кариери, но може би страдат от допълнителни здравословни проблеми. Така дори тези, които не са били силно изложени, живеят в общество, повлияно от последствията.

Междувременно стотици милиони деца в други страни все още попадат под въздействието на токсичния метал.