Мисисипи официално премахва робството преди едва 25 години
Докато Тринадесетата поправка, която забранява робството навсякъде в Съединените щати, беше въведена в закона на 6 декември 1865 г., когато беше одобрена от необходимите 27 от 36 държави (тоест 3/4), щатът Мисисипи едва 130 години по-късно, на 16 март 1995 г., най-накрая стига до ратифицирането й. Това прави Мисисипи последният щат, който я узаконява, като дотогава последният от първоначалните 36 щати е Кентъки – през 1976 г., а преди това Делауеър – през 1901 г. И трите щата, заедно с Ню Джърси, първоначално отхвърлиха изменението през 1865 г., макар че само 9 месеца след като го отхвърля, Ню Джърси промени решението си и го ратифицира. На останалите им отнема малко повече време…
Тринадесетата поправка по-конкретно гласи:
Нито робството, нито принудителната служба, освен като наказание за престъпление, за което лицето е било надлежно осъдено, няма да съществуват в рамките на Съединените щати или на друго място, подчинено на тяхната юрисдикция.
Конгресът има право да прилага този член чрез подходящо законодателство.
Интересното е, че Тринадесетата поправка първоначално посочва точно обратното на това, което в крайна сметка казва. Няколко години преди законът за премахване на робството да бъде предложен като тринадесета поправка, през 1861 г. се предлага Поправката на Корвин, която щеше да носи този пореден номер, ако 3/4 от щатите я бяха одобрили. Тексът в нея ефективно забранява на Конгреса да приема който и да е закон, които ограничава или премахва робството. Освен това би направило незаконно и всяко въвеждане на анти-робските закони в Конституцията на САЩ. По-конкретно, там пише:
Не може да се правят изменения в Конституцията, които да разрешават или дават на Конгреса правомощието да премахва или да се намесва в политиката на който и да е щат и с вътрешните му институции, включително с тази на лицата, наети на работа или на принудителна служба по законите на тази държава.
Тази поправка на Корвин успява да премине през Парламента и Сената през март 1861 г. и след това е подписана от президента Бюканън, а по-късно Охайо, Мериленд и Илинойс я ратифицират. След като започна американската гражданска война обаче, поправката на Корвин губи всякаква сила, тъй като до голяма степен беше предложена, за да предотврати възможността именно за такава война. След началото на войната, Охайо отмени ратификацията й.
По принцип Поправката на Корвин е приета без краен срок, така че днес тя все още може да се ратифицира от щатите, ако решат. Последният опит за подобно действие е от Тексас през 1963 г., като резолюция за ратифицирането й беше изложена от републиканца Хенри Столенверк от Далас. Това действие обаче не успява да предизвика приемането на поправката и резолюцията не е взета предвид от законодателната власт.
Ако ви е любопитно, има някои изключения на тази „принудителна служба“ в тринадесетата поправка освен като „форма на наказание“. Например Върховният съд постановява през 1918 г., че военната повинност не представлява „принудителна служба“, дори и ако хората, които са привлечени, не искат да се присъединят към армията. Изглежда, че това противоречи на общоприетата правна дефиниция за „принудителна служба“, която е: „лице, принудено насила, със заплахи за насилие или заплахи за законна принуда в условия на робство – задължителна служба или труд срещу волята му.“
След приемането на Закона за призовката през 1917 г. военните трибунали съдят различни хора, които отказват да носят оръжие, да носят униформи и други подобни. По-шокиращо беше съставен борд, която да преценява така наречените „съвестни противници“. Единствените хора по това време, на които е било позволено да бъдат „съвестни противници“, са амиши, квакери и членове на Църквата на братята. Ако съветът реши, че не се правиш на някой от тези, те изправя пред съда. А присъдите никак не бяха леки – 17 души бяха осъдени на смърт, 142 бяха осъдени на доживот, а 345 бяха осъдени в наказателни лагери за различни периоди от време.
Друго потенциално изключение от тринадесетата поправка, (въпреки че може да се поспори, тъй като държавното училище е някак доброволно след определен момент), беше постановено от Апелативния съд на САЩ в делото Имедиато срещу Училище Рей Нек. Училището Рей Нек задължаваше учениците си да имат положен 40 часа общественополезен труд, за да завършат гимназията, въпреки че това няма нищо общо с учебния процес. Даниел Имедиато и неговите родители твърдят обаче, че това „налага принудителна служба на Даниел в нарушение на тринадесетата поправка; нарушава правото на родителите на Даниел според четиринадесетата поправка да насочва неговото възпитание и образование; нарушава личната свобода на Даниел; нарушава правото на Даниел на неприкосновеност на личния живот.“ Апелативният съд на САЩ постанови, че това не нарушава тринадесетата поправка, и отхвърли и останалите точки.
