Форест Фен е бивш пилот на американските ВВС.
Летял е по време на войната във Виетнам, изпълнил е 328 бойни мисии в 365 дена. Когато се пенсионира, решава да създаде цяла верига галерии, които управлява заедно със съпругата си Пеги. В тях продава най-различни индиански артефакти, картини, бронзови скулптури и други форми на изкуството, включително много добри копия на някои оригинални шедьоври. За една година се смята, че Фен е печелил близо 6 милиона долара. Охолният живот на бившия пилот продължава до 1988 г., когато лекарите съобщават лошата прогноза, че най-вероятно ще почине от рак.
Много хора преживяват тази новина доста тежко, но Фен решава да направи нещо, което много малко милионери най-вероятно правят. Фен събира цяло съкровище и го скрива в планините близо до Санта Фе. Плановете са били да направи локацията и своя гроб, а за всички почитатели на приключения трябва да се добави, че в малкото сандъче присъстват златни кюлчета, редки монети, бижута и няколко скъпоценни камъка. През 2010 г. Фен успява да оздравее и дори пише книга с историята на живота си. В книгата продължава да дава подсказки къде наистина е скрито сандъчето. В самата книга има публикувана дори поема с името „Злато и още“, която съдържа цели 9 загадки за онзи, който иска да стане милионер. С издаването на книгата много почитатели започват да търсят заровеното съкровище в Скалистите планини до Ню Мексико.
Според описаното в книгата, артефактите се оценяват на сумата от приблизително 2 милиона долара. Нещо повече, понеже критиците могат да го нарекат измамник с идеята, че с тази книга ще успее да накара публиката да купува, авторът предпочита да не вземе нито цент от нея и всичко е напълно безплатно. След публикуването на книгата идват агенти на ФБР, които конфискуват някои от артефактите в дома му, но и това минава. Форест Фен днес е на 89 години и продължава да твърди, че още никой не е открил неговото сандъче с богатства. От друга страна, някои търсачи стават жертва на природата, докато се опитват да намерят съкровището на милионера. Други успяват да ядосат пазачите на парка с причудливи идеи като копаене под паметници. И така все още никой не се е похвалил, че е открил съкровището на търговеца на изкуство.
От време на време някои американски издания пускат първоаприлската шега, че някой е успял да открие съкровището, но мнозина сякаш вече са се отказали или не могат да вникнат в подсказките, които са оставени. Добрата новина е, че колкото повече време минава, толкова по-ценно става съдържанието вътре. Така че съществува още един начин за забогатяване, но както и всички останали, изисква малко повече късмет, бистър ум и желание за приключения, както и потенциални глоби от горските рейнджъри, които вече са се изморили да гонят хора от парка с лопати. От друга страна разкопаването ще позволи на природата да се разгърне малко повече.