Кратка история на подправянето на президентските избори в САЩ

Твърденията, че американската избирателна система е подправена по някакъв начин, са в основата на президентската кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. Сега президентът изглежда предизвиква страхове за изборите през ноември 2020 г., с твърденията си, че гласуването с бюлетини по пощата би довело до „най-корумпираните избори“ в историята на САЩ. Но кои са най-корумпираните избори в историята на САЩ?

До въвеждането на така нареченото „австралийско гласуване“ в САЩ през 80-те години на 19 век, когато американците гласуват, изборът им е публично достояние. „Австралийската“ система, която прави вота таен, приета в британската колония Виктория през 1856 г., въвежда и универсална бюлетина, която се изготвя от неутрални избирателни власти. Тя заменя хаотичния електорален свят, в който самите кампании предоставят собствени бюлетини върху цветна хартия, които избирателите след това пускат в кръгли стъклени урни. Избирателите се нареждат да гласуват, докато с тях са служители на дадена партия, които ги притискат, убеждават или направо подкупват. Така да гласуваш срещу преобладаващото настроение в собствения си окръг изисква смелост, много пъти физическа. Насилието е често срещано и до известна степен прието част от процеса на гласуване.

Голяма част от измамите в история на американските избори са предизвикани от и от друг страх – че чужденци ще им повлияят негативно. Резултатите от изборите през 19 век често се оспорват, понякога в съдилищата, но по-често чрез обжалване пред съответния законодателен орган (на щатско или федерално ниво), който създава комисии за разследване на тези спорове. Изслушванията, които тези комисии провеждат, разкриват невероятни истории. Например, политическата машина Тамани Хол в Ню Йорк примамва мъже в мазе ден-два преди изборите, „обработва“ ги с алкохол и храна и след това ги завлачва в полусъзнание до урни в изборната сутрин.

Повече за Тамани Хол и нейният главен герой четете в: Крадливият политик, преборен от карикатура

Малко по-фин подход е партийните служители направо да отворят бар с уиски точно до избирателното място – практика, която е толкова обичайна, че е изобразена доброкачествено в известна поредица от картини на избори в Мисури през 50-те години на Джордж Калеб Бингам.

През 1910 г. в окръг Адамс, Охайо, съдия осъжда 1690 избиратели – 26% от целия местен електорат – за това, че продават гласовете си. Особено в градските райони политическите банди открито използваха насилие за провеждане на избори. Исая Райндърс беше известен политически шеф и лидер на Empire Club в Ню Йорк през 40-те и 50-те години, който ръководеше силно въоръжен екип от синини, разбиваше опозиционните политически срещи и патрулираше по избирателните места, за да възпира всеки, който не подкрепи кандидатите си. Но той далеч не беше сам. Също в Ню Йорк, през 1853 г., демократичният кандидат за конгрес, „Честният Джон“ Кели (прякорът беше ироничен), взе армия от докинг работници и доброволци-пожарникари в избирателна секция в изборния ден, разби масите и разкъса опозиционни бюлетини.

Кели беше ирландка. И голяма част от историята на изборната измама – или предполагаемата изборна измама – в американската история е предизвикана от страха, че „извънземни“ маси ще откраднат избори. Точно както Тръмп през 2o16 изрази широко разпространено в десния интернет обвинение, че на мигрантите без документи е позволено да гласуват, и мрачно предупреди своите поддръжници за предстояща измама във вътрешността на град Филаделфия (район с силно афро-американско население), 19-ти и в началото на 20-ти век американците изпитаха вълни от паника относно злоупотребата с избирателния процес от външни лица.

Ето защо периодите на най-остро безпокойство относно изборните измами съвпадат или с голям приток на имигранти, или с разширяване на правото на глас на афро-американците, или и двете. 50-те години на 19 век са десетилетие на високи нива на имиграция и демократите съвсем умишлено подхващат имигрантите още от корабите като се ги уговарят системата да им осигури работни места в замяна на политическа подкрепа. Това обаче предизвика огромен гняв сред роденото мнозинство.

 

Никога не е имало период, в който американците да са били доволни от своята избирателна система. Масовата политика идва с нотките на страха. В основата на този страх е прокрадващото се усещане, че прозрачността на системата е фиктивна и че някой някъде я манипулира, за да измами „истинските“ хора. Почти винаги подобни обвинения са свързани с идеята, че има група избиратели, които са толкова слаби или податливи, че ще си позволят да бъдат пионки на някой задкулисен брокер на властта.

Една карикатура, озаглавена „Искане на глас“, от изборите през 1852 г., изразява тази тревога много добре. На нея се вижда как един нещастен гласоподавател е манипулиран от четирима кандидати за президент. Няма корупция в прекия смисъл – пари не сменят ръце – но се показва общата тревога, че изборите ще бъдат определени не от морала или рационално-критичния обмен, а от комбинация от сплашване и подкуп.

 

Думата „подправена“ се използва за описване на изборите от доста скоро. Тя не се ползван през целия 19 век. Издателите на вестници наистина описват корупционни схеми, някои от които всъщност са „изфабрикувани“, за да променят изборите, но не са използвали думата в смисъла, който се използва днес.

Афро-американците протестират през 50-те и 60-те години на миналия век за това, че изборите – и системата като цяло – са подправени срещу тях. Просегрегационистът Джордж Уолъс, който се кандидатира през 1968 г. за президентски пост, се противопоставя, на Законът за правото на глас от 1965 г., който осигурява право на глас на чернокожите, с аргумента, че „подправя“ процеса срещу белите хора. Бърни Сандърс, който провежда популистка кампания срещу Хилари Клинтън в демократичните първични избори през 2016 г., също казва, че системата е „подправена“, въпреки че е по-вероятно да използва термина, за да се отнесе към цялата система отколкото към конкретно изборния процес.

Кой точно прави подправянето обаче обикновено е неуточнено – хората са оставени сами да попълнят празното място.

Универсалната уязвимостта на изборните системи по света винаги е била перспективата губещата страна да не приеме резултата. Джордж Вашингтон се тревожи, че в началото република няма да оцелее заради неблагоприятна политическа обстановка – би ли могла новосъздадената държава да задържи разнородните си интереси без обвързващата сила на постоянен монарх? През 1860 г. губещата партия е толкова неподготвена да приеме резултата от президентски избори, че се отделя и образува отделна Конфедерация .