Колко дълги са лунните ден и нощ

След краткото си възкресение японският апарат SLIM се изключи за през лунната нощ, тъй като не разполага с достатъчно батерия. Което повдига въпроса колко дълга е лунната нощ? Също така, има ли значение дали се намирате близо до екватор или до полюсите?

Как да разберете сами

Цикълът ден/нощ на Луната трае малко по-малко от един земен месец. Но ако не ни вярвате, можете и сами да проверите това. Необходим е само малък телескоп и малко търпение. Всъщност можете да го направите и без телескоп, но резултатите ще са доста груби.

Трябва само да изберете лесно разпознаваемо място на лунната повърхност, например кратер, „море“ или висока планина. Най-лесно ще бъде, ако това е някъде близо до средата на страната на Луната, която е обърната към Земята, но може да бъде и където си искате.

Трябва да знаете обаче, че когато новата Луна стане видима за първи път, избраната от вас точка няма да бъде осветена, освен ако не е близо до източния ръб. Проверявайте всяка вечер, докато не видите въпросната точка, осветена от слънчевите лъчи, след което отбележете датата. Сега на избраното от вас лунно място е зора.

Продължавайте да проверявате всяка (земна) нощ, докато петното изчезне в тъмнината, и отбележете и тази дата. Браво, току-що измерихте продължителността на деня в избраната от вас точка. Сега изчакайте, докато тя отново се освети, и отбележете и тази трета дата, за да получите продължителността на нощ и комбинирания цикъл ден/нощ.

Освен малкия телескоп, ще трябва и да ставате в странни часове през намаляващата част на лунния цикъл, когато Луната изгрява късно през нощта. Сега разбирате защо за някои хора „самостоятелното проучване“ на теми като това дали първото кацане на Луната е било реално включва да прекарат няколко часа в YouTube…

Ако изберете този подход обаче, не само ще можете да се възхитите на красотата на Луната, но и да проучите по-конкрретни въпроси.

На Земята цикълът ден/нощ е 24 часа, но не е задължително дните и нощите да са равни часове. Далеч от екватора и равноденствието денят може да бъде много по-дълъг или много по-кратък от 12 часа. На полюсите цикълът изчезва напълно и се заменя с шестмесечни периоди на светлина или тъмнина.

Методът, описан по-горе, ни позволява да проверим дали същото важи и за Луната. Много е трудно да се наблюдават лунните полюси, точно както е трудно да се забележат нещата от двете страни на обърнатото към нас лице. Със сигурност обаче можете да направите описания експеримент някъде на умерена географска ширина, например в много яркия кратер Тихо (43° южна ширина).

Пълната луна с Тихо, яркият лунен кратер близо до южния полюс, с много изпъкнали лъчи около него.

Освен ако не се приближите достатъчно близо до северния или южния полюс, така че възможността за наблюдение да бъде възпрепятствана, лунният ден и нощ ще бъдат почти равни, средно по 14 земни дни.

Това е така, защото за разлика от земната ос, която е наклонена на 23,4 градуса спрямо равнината на нашата орбита, осевият наклон на Луната е само 1,5 градуса спрямо орбитата на системата Земя-Луна около Слънцето. Което прави разликата между деня и нощта на Луната много малка.

Малкият наклон прави голяма услуга на бъдещите изследователи. Малко вероятно е заветният лед на лунните полюси да беше оцелял, ако наклонът караше Слънцето да изгрява по-високо на полюсите през лятото на лунното полукълбо. Дори и при този наклон, в края на дългия лунен ден става доста горещо, като са регистрирани температури до 121 °C.

От друга страна, през нощта те могат да паднат до -133°C, дори в равнинен терен. Полярните кратери са още по-студени, като измерванията от орбита са с по-малко от 30 градуса над абсолютната нула. В крайна сметка там няма атмосфера, която да разпределя топлината, както го правят ветровете на Земята.

Благодарение на лунната ос това означава също, че вместо да се нуждаят от достатъчно енергия от батерии, за да издържат през дългата и студена лунна нощ, бъдещите бази биха могли да получават енергия от електроцентрали, които обикалят лунния полюс, дори и през зимата.