Кои са мъжете в черно

Сигурни сме, че мнозина са гледали популярния филм с Уил Смит и Томи Лий Джоунс – „Мъже в черно“. Филмът имаше няколко части, определено впечатляваше с оригинални идеи и забавен хумор, но зад него стои и една по-сериозна и интересна история. На първо място ще открием, че истинските мъже в черно са дело на конспиративна теория, която създава цяла серия от комикси със същото заглавие.

В популярната култура ще открием, че мъжете в черно са най-често представители на правителството, които винаги носят черни костюми и ако вярваме на филмите – гонят извънземните. Не всички са на мнение, че служителите трябва да бъдат облечени в черно, терминът е ориентиран по-скоро за хора, които винаги се появяват, когато има някакви истории и легенди за хора, които са на мястото, когато има аномалии и истории за извънземни. Мнозина дори вярват, че мъжете в черно са извънземни, които са маскирани като хора.

Албърт Бендер е един от хората, които пускат тази конспирация и смятат, че точно това се случва. Мнозина смятат, че мъжете в черно и извънземните не са доброжелатели на идеята за пътуването в космоса. По мнението на Бендър, повечето извънземни работят с идеята, че трябва да скрият всички видове тайни и да се опитат да осуетят появата на истината. Бендър създава международно бюро за летящите чинии, което трупа аудитория, но само след една година, основателят го затваря и никога повече не говори по темата.

Необходими са доста години, преди да събере смелост и да говори пред публика, заявявайки, че истината е много по-различна. По негово мнение, някакви мистериозни хора с черни костюми са поговорили с него, казали са му каква точно е истината за извънземните, а след това са се постарали да превърнат живота му в кошмар. Около три години по-късно, неговият сътрудник – Грей Бейкър, заявява в своя книга, че много добре знае кои са хората в черни костюми и подчертава, че те знаят всичко за летящите чинии и за извънземните.

Мистерията на Бендър е достатъчна, за да се даде зелена светлина на конспирацията за мъжете в черно. По негово мнение, на остров Маури. Историята е публикувана от друг конспиратор, който твърди, че се е борил с извънземни на острова и е успял да избяга от тях, използвайки автомат. Въпросните извънземни са от расата на дерос, а писмото на въпросния автор – Фред Л. Крисман е признат за измамник по-късно. Баркър разказва, че мъжете в черно са организация, която работи от САЩ чак до Австралия и Нова Зеландия. Това са хората, които карат всички да мълчат за извънземните.

До края на 80-те години има твърде много легенди за този вид представители, които се появяват в изданието „The Journal of American Folklore“. Не е ясно каква е целта на същите хора, но се твърди, че те са оперирали само и единствено с една идея – да спрат останалите хора да говорят за извънземни и да не позволяват истината да бъде разкрита.

Има и друга версия, че мъжете в черно са извънземни, които се опитват да оперират и да променят ситуацията на земята. Малко след деросите и другите легенди, Бендър най-накрая проговаря и твърди, че мъжете в черно са били извънземни от планетата Казик. В много отношения се твърди, че Бендър най-вероятно е сънувал цялата история, но той винаги ще настоява, че е имало извънземни и те са комуникирали с него, изисквайки да запази пълното си мълчание.

Има и трета версия – страхът от извънземни и възможността да се привлекат враждебни НЛО-та. Джон А. Кийл поддържа точно тази история и твърди, че извънземните са ултра раса, която разглежда хората като мравки в стъклен буркан. Хората са се опитвали да видят пълната реалност, използвайки възможно най-ниската форма на възприятие, която може да се появи. В неговата книга, той описва хората като биохимични роботи, които са контролирани от външни сили и могат във всеки един момент да разрушат мозъците на онези, които най-накрая са успели да прогледнат.

Конспирациите могат да бъдат бизнес и Лоуел Кънингам вижда възможност да изгради точно това. Той прави поредица от комикси с името „Мъже в черно“ и историята разказва за мъже и извънземни, които винаги маскират всички срещи с извънземни, изтривайки паметта на свидетелите или директно занимаващи се с убиването им.

Филмовата адаптация идва около 7 години по-късно и е далеч по-забавна и лека. Това не се харесва на конспираторите, но генерално не пречи на конспираторите да продължат да търсят някакви вълнуващи форми и конспирации, с които човек да потърси следващата си позиция.