Когато Великобритания въведе двойното лятно часово време

Концепцията за време интригува  човечеството още от периода на мезолита (Среднокаменната епоха) преди около 10 000 години.

Бенджамин Франклин е първият човек, акредитиран за въвеждането на някакво подобие на това, което днес наричаме лятно часово време. Когато Бенджамин е американски пратеник в Париж през 1784 г., една сутрин е събуден рано от лятното слънце, след което пише сатиричен коментар, твърдейки, че парижани ще спестят цяло състояние от свещи, като просто се събудят по-рано. Той дори предлага данък върху капаците на прозорците и да се бият камбани сутрин, за да се събудят хората.

Съществуват обаче различни възгледи относно това кой трябва да бъде акредитиран за цялостната концепция и въвеждането й. Някои казват, че Джордж Хъдсън, новозеландски ентомолог, е предложил тази идея в края на 19 век, защото човекът работи на смени и иска да има повече дневна светлина за хобито си да изучава насекоми.

Други хора изтъкват Уилям Уилет, за който се твърди, че получава идеята, докато язди коня си близо до Лондон и предлага часовниците да бъдат преместени напред от април до октомври, за да се възползват хората от продължителния период на слънчева светлина. Той се бори за идеята си в продължение на много години раздавайки брошурата си „Разхищението на дневната светлина“.

Порт Артур в Канада е първото място на Земята, което въвежда лятното часово време на 1 юли 1908 г. Германската империя и Австро-Унгарската империя са първите нации, приели „лятно време“ или „Sommerzeit“, през 30 април 1916 г. Целта е да се спестят въглища по време на Първата световна война. Великобритания и повечето други европейски нации скоро последваха примера. САЩ чакат до 1918 г. да сменят часовниците си през лятото. Повечето нации обаче изоставят лятното часово време скоро след войната. Великобритания, Канада, Франция и САЩ са по-забележителните изключения – те продължават да сменят часовниците си през пролетта и есента. Точният ден и процес варира, но обикновено през пролетта часовниците се придвижват напред, а през есента стандартното време се приема отново и часовниците се връщат.

И докато Първата световна война стимулира всенародното приемане на тази манипулация, с Втората световна война се въвежда „двойно лятно часово време“ във Великобритания.

Уинстън Чърчил твърди, че лятното часово време „разширява възможностите за здраве и щастие сред милионите хора, които живеят в тази страна“. Той е голям поддръжник на концепцията, което ще докаже, след като заема високия си политически пост. За да се приведе по-добре британската индустрия към нуждите на страната по време на войната, премиерът инициира постепенното изместване на часовниците. Идеята е, че когато британското лятно часово време приключи през 1940 г., часовниците не са отместени с час назад, а остават така. На следващата година, през пролетта, часовниците се преместват за лятно часово време и така то става „двойно“. По този начин Великобритания спечели допълнителни два часа дневна светлина и ръководството на Обединеното кралство вярва, че този ход ще увеличи съществено промишлено производство на военно оборудване.

Освен това така се пести гориво за осветление, а жителите на страната разполагат с достатъчно време, за да се приберат по време на немския Блиц. Под въпрос е дали двойното лятно часово време има пряко въздействие върху нивата на промишленото производство в Обединеното кралство – то се увеличава многократно от 1940 до 1945 г., но това може да се очаква, тъй като цялата икономика от мирно време преминава към икономика във военно време.

Например, годишното производство на самолети във Великобритания се е увеличило от 16 000 броя през 1940 г. на 31 000 в своя пик през 1943 г. Въпреки това, сглобяването на самолети вече се удвоява веднъж от 1939 до 1940 г. преди въвеждането на двойно лятно часово време.

Двойното лятно часово време в крайна сметка е прекратено през 1947 г., когато старата система е въведена отново. Въпреки това британското правителство при Харолд Уилсън го въвежда отново за три години от 1968 до 1971 г. и го наричат „британско стандартно време“.

Отначало експериментът е широко популярен, но въпреки това, тъй като сутрин през зимата е по-тъмно, особено в Шотландия, има повече смъртни случаи по пътищата сред децата на път за училище.

Новините за тези инциденти пръскат вестниците и скоро променят общественото мнение срещу системата. Освен това земеделските производители се оплакват, че трябва да работят в почти пълен мрак чак до 9:30 сутринта.

* * *

Темата е възобновена отново във Великобритания по-наскоро, когато премиерът Дейвид Камерън предлага да се възстанови старото двойно лятно часово време през 2011 г. Идеята със сигурност има своите плюсове: най-северният край на Шотландия, Турсо, ще се радва на дълги летни вечери, които продължават до 23:27 ч. на 21 юни 2011 г. Слънцето във Великобритания щеше да залязва около 22:00 часа. От друга страна обаче страната е далеч по-мрачна, и места като Шотландия ще останат в тъмнина през зимата чак до 10:00 сутринта в най-краткия ден.