Как трима лекари спасяваха евреи с измислена пандемия
Пандемията е нещо, което промени завинаги животът ни през последните две години, но понякога може да изиграе и положителна роля. За целта ще върнем лентата малко по-назад, за да ви запознаем с д-р Джовани Боромео и неговата брилянтна идея за спасяването на евреи в окупирана Италия. Според информацията, около 8546 италиански евреи са депортирани през септември 1943 г. Мнозина знаят, че папата продължава да затваря очите си и не говори по никакъв начин за случващото се на територията на страната, както и в Европа и дълго време ще отрича за подобни събития. Любопитен факт е, че именно немските учени доказват неговата вина и бялата тишина, с която се е преструвал на приятно разсеян.
Добрата новина е, че когато има едно зло, властващо на територията на страната, няма как да останем и без малко добро. За целта ви запознаваме с този лекар. Роден в семейство на лекари, той също следва това признание и на 22 години получава своята диплома. През 1931 г. е поканен да бъде директор на болницата „Ospedali Riuntiti di Roma“. Гонят го бързо от позицията, защото дори и след многократните покани отказва да стане член на Фашистката партия. През 1934 г. е назначен за доктор на болница Ospedale Fatebenefratelli. Това е лечебно заведение с история и е закупена още през 1892 г. от Кралство Италия, за да бъде част от световно известна верига болници. Именно там открива и двама доктора, които ще му помогнат в бъдещите планове.
Виторио Емануеле Сачердоти и Адриано Осичини. Сачердоти е бели евреин, докато Осичини е католик и антифашист. Вторият е посещавал затворите няколко пъти за неподчинение. По време на войната, болницата се занимава с оказване на медицинска помощ на партизани, макар и никога да не водят записки и да се опитват да скрият всеки един човек, който е потърсил медицинска помощ. Сачердоти знаел, че винаги е бил в опасност, но след като така или иначе можели да го депортират, предпочитал да даде последните си дни в помощ на партизаните и точно по тази причина обикалял горите с медицинската си чанта, за да помогне на всеки нуждаещ се. Той обикаля и еврейското гето, за да помага на хора в нужда.
След като Мусолини успява да избяга, а немците поемат контрол над Рим, депортацията на евреи започва да се случва. В хода на цялата лудост, тримата лекари в малката болница решават, че трябва да се намесят и да спасят колкото се може повече хора. Самият Боромео винаги имал радио в мазето на сградата и поддържал връзка с партизаните. Останалите лекари, на които не може да се има доверие, дори не подозирали какво точно се случва.
Около 16 октомври 1943 г. тримата лекари решават, че могат да спасяват хора, като си измислят по-сериозно заболяване, с което да държат нацистите на страна. В болницата влизат 27 евреи, които попадат под карантина, а в картоните им се вписва диагноза „К синдром“. Евреите започват да идват един след друг, а самите нацисти отказват да влизат в болницата, след като лекарите им споделят, че болестта е заразна и не може да се контролира. Опитите за депортация също ще бъдат пагубни за военния персонал, а точно в този момент всеки войник е струвал повече от злато.
Джовани Боромео
Болницата бързо се преоборудва като лечебно заведение в карантинно. Самият синдром изпълнява и още една роля, лекарите много добре се разбират без думи и осъзнават, че просто приемат още един здрав евреин, като той не подлежи на лечение по никакъв начин, но ще отиде в карантинното отделение и ще заеме още едно легло. По план всички трябвало да се правят на болни, ако все пак някой дойде за проверка, но както казахме и по-рано нито един немец не посмял да влезе в болницата.
На входа на всяко отделение пишело „Висок риск от заразяване“. При едно от всички посещение, инструктираните заболели трябвало да кашлят колкото се може по-силно, да кихат и да вият от болка. Колкото по-реално е положението, толкова по-високи са шансовете им за оцеляване. Тримата лекари вдигали рамене и обяснявали, че това заболяване е достатъчно опасно и свирепо, за да охлади шансовете на всеки един немец да прекрачи прага. Защо обаче се говори за Синдром К? Лекарите използвали за вдъхновение немския командир Кеселринг, който в този момент отговарял за депортацията и окупацията на Италия.
Повечето вярвали, че това е някаква нова форма на туберколоза, но в хода на окупацията се говорило, че това заболяване може да е рак, така или иначе всички избягали колкото се може по-далече и забранявали на всички останали войници дори да се въртят близо до болницата. В този момент лечебното заведение се превърнало в малък и защитен рай. Никой не можел да каже с точност колко точно хора са спасени, но според записките на Яд Вашем, болницата приемала пациенти и през зимата, като най-често избирала семейства с деца.
За жалост пространството не било толкова голямо, за да се допуснат повече хора. Осичини по-късно е награден за действията си, но споделя, че не е работил от лични интереси, а се е ръководил от принципите си за един по-добър свят. Днес господата се наричат „Тихите герои на Италия“ и има защо. По-важното е, че никога не са поискали и стотинка за тези си действия, макар и някои спекулации да се появяват през годините с твърдение, че диагнозата се измервала в злато. Нито един от лекарите не бил съгласен с тази история, а малко по-късно и показанията посочват същото. Това, което трябва да запомним е, че науката може да победи абсолютно всеки, достатъчно е да се добави и щипка въображение.
