Как работят икономическите санкции
На 21 февруари 2022 г. Владимир Путин представи своята реч пред света и официално призна независимостта на Донецк и Луганск – части от Източна Украйна. Отрече суверенитета на Украйна като страна, в която живеят близо 44 милиона души. Основната идея на руският първи е, че Украйна е била отцепена от картата на СССР, когато е била проектирана от самия Владимир Ленин. По думите на Путин, Украйна съществувала единствено от падението на СССР.
Интересно, но ако това е логиката, то трябва да приемем, че Украйна трябва да е виновна за падането на СССР, което обаче се оркестрира от самите ръководители на един от най-абсурдните съюзи в света. Путин разглежда Украйна като особена територия, обвързана с тяхната история, култура и духовност. Войниците на двете нови територии се смятали изцяло за миротворци, макар и от анексирането на Крим, до този момент, историята да продължава да е особено цветна и неофициални битки да се водят доста дълго и сериозно.
С появата и на амбиции за пълна инвазия, Владимир Путин започна много да превърта историята и да показва, че спомените от Втората Световна война са на път да се повторят. И все пак, след вече почти 2 години от военните действия, започваме да обръщаме внимание и на други елементи, които по един или друг начин се отразяват върху всекидневния руснак – санкциите.
Санкциите най-често са икономическата версия на бомбите и куршумите, които имат за цел да създадат сериозен натиск върху друга страна и най-вече върху режима на лидерите, които са ги изградили. Те са начин за влияние върху негативна страна, която влияе върху другите. Обикновено се обръща внимание на капиталите на дадена цел, които включват фондове в банки, жилища и други. Подобни практики се случват в САЩ, където ако има подобни подозрения, финансовите институции започват да работят.
В по-мащабен план, тяхната основна цел е да прекъснат международната търговия, да спрат търговията с оръжия през граница и други. Същите често се използват до части в индустрията, които се доставят от трети страни. Както САЩ, така и други страни могат да използват Международния Икономически силов акт от 1977 г. и да работят в тази посока. Конгресът приема и законът Магнитски през 2012 г. и с него налага санкции на Русия.
Името е повече от ясно – Сергей Магнитски е адвокат, който се опитва да защити правата на чужд инвеститор в Русия, но накрая се оказва, че е играл за грешната страна, защото е убит в затвора. По време на инвазията през 2014 г. в Украйна, конгресът отново обръща внимание на икономическите санкции, но те не са в такъв ефект. В началото на войната стана ясно, че Байдън официално ще изисква от всяка една американска финансова институция да спре да обработва транзакции на руската банка ВЕБ. Това официално означава, че същата няма да може да използва долари, за да се разплаща. Санкциите са елемент, който се използва за охлаждането на страстите, преди да се стигне до въоръжен конфликт.
Всяка една държава има правото да налага санкции, не е задължително да бъде само САЩ. Най-честата практика е свързана с обединяването на няколко държави върху един и същ вид санкции. Съществуват икономически санкции, санкции за търговия с оръжие, санкции за пътуване и затваряне на граници. От 1966 г. ще открием, че ОН е наложили санкции около 30 пъти на страни в Южна Африка, както и в Северна Корея.
Следващият любим въпрос е: работят ли?
Преди всичко е редно да се установят някакви приоритети. Ако идеята е обвързана с наказание, то мерките трябва да бъдат сведени до икономически болки и върху други страни, които евентуално биха подпомагали провинилата се страна. Ако целта е да се промени изцяло положението в една страна, тогава се използват други величини. Ако някоя страна има ресурсите да издържи една санкция, то трябва да се наложи друга. След като САЩ налага санкции на Куба, единственият ѝ търговски път е със СССР. Куба продава захарта си около 5-6 пъти по-скъпо, отколкото е възможно по принцип.
Санкциите често се отразяват и върху хората, които могат да бъдат лоста на едно правителсво. Има и така наречените умни санкции, които се фокусират върху политически лидери, но не и върху хората. По този начин все още ще има достъп до лекарства и други стоки от първа необходимост, но няма да има особени радости като посещения на курортни селища, специални луксозни доставки и други. Преди да текне дори и газът за Германия по новия поток от Русия, Германия трябва да го лицензира и легализира, а на този етап просто не го прави. Със сигурност можем да признаем, че това са едни от най-суровите икономически санкции, които са налагани.
