Изследванията, проведени върху по-рано неразглеждани от нацистката епоха, които са специално насочени към разбиране на работата, извършвана от лекарите по време на Втората световна война, разкриват някои обезпокоителни нови доказателства за дейността на професор Ханс Аспергер. Днес името на професор Аспергер се свързва с вид високофункционален аутизъм. Но също така то е свързано и с убийството на стотици деца с увреждания по време на Втората световна война.
Заповедта на Хитлер за начало на Акция Т4
Ново проучване, направено от австрийски историк, специалист по медицинска история, Хервиг Чех, от Медицинския университет във Виена, открива доказателства, че професор Аспергер работи с нацисткия режим и е замесен абсолютно съзнателно в изпращането на стотици деца, особено такива, които са с психически или физически увреждания, към смъртта им.
Тези деца са изпращани в клиниката Spiegelgrund във Виена. Известно е, че тази клиника е изпратила „осъдила“ на смърт 789 деца, обикновено чрез обгазяване, летални инжекции, болест, глад или ужасяващи медицински експерименти, по нацистка програма, известна като Акция Т4.
Акция Т4 е ужасяваща програма, която е разрешена лично от Адолф Хитлер (с документа от снимката по-горе) и има за цел да унищожи всички деца, които са умствено или физически увредени или неизлечимо болни. Намерението е да се премахнат техния „лош генетичен материал“ от генофонда и е по нея са избити 300 000 души от Полша, Германия, Австрия и Чехия между 1939 и 1945 г.
Един конкретен случай включва 3-годишното момиченце, Херта Шрайбер, за която Аспергер отбелязва, че страда от тежко разстройство на личността и най-вероятно е в тежест за майка си, която вече си има други пет здрави деца, за които да се грижи. Той съответно препоръча детето да бъде настанено за постоянно в клиниката Spiegelgrund. Тя почина малко след третия си рожден ден от пневмония. Пневмонията е често срещана причина за смърт, причинена от продължителната употреба на барбитурати (група вещества, които потискат централната нервна система).
Чех описва Аспергер като политически консервативен и неактивен в политически смисъл, но той всеки случай е част от комисия, която е свикана, за да класифицира над 200 деца, които живеят в психиатрична болница. Основната задача на тази комисията трябва да идентифицира потенциала на децата за бъдещо развитие.
От изследваните 35 са идентифицирани като безнадеждни и неподлежащи на обучение, следователно потенциално неработоспособни. Този етикет всъщност е смъртна присъда за тези деца и въпреки че няма доказателства, които да показват какво се е случило с тях конкретно, повечето деца, определени като такива, ще бъдат умъртвени със смъртоносна инжекция или газ. Човек би очаквал, че педиатърът би положил някакви усилия да гарантира, че малките няма да бъдат осъдени на смърт, само защото имат някаква форма на умствено увреждане.
Тази нова информация неизбежно ще накърни репутацията на лекаря, чието име се използва за идентифициране на специфичния синдром. Директорът в Центъра за аутизъм на Националното аутистично общество Карол Поуви заявява в интервю за The Independent, че Обществото очаква тази нова информация да причини известна тъга сред хората, които се идентифицират с термина „Аспергер“ в рамките на 700 000 аутисти пациенти и техните семейства в Обединеното кралство.
Г-жа Пови отделя време, за да обясни, че Обществото ще следи емоционалното състояние на своите членове относно това как гледат на тази новина и ще се ръководи от тях какъв език биха искали да използват, за да опишат тази конкретна форма на аутизъм. Обществото в никакъв случай не би искало хората, диагностицирани със синдром на Аспергер, да се чувстват принизени от това откритие.
Синдромът на Аспергер се идентифицира при пациенти със средна или по-висока от средната интелигентност, но с лоша способност да взаимодействат социално с другите. През 1944 г. професор Аспергер използва термина „аутистична психопатия“, за да опише четири деца, които са под негова грижа, и проявяват тези специфични симптоми. Името на диагнозата – „Синдром на Аспергер“ – е измислено през 1981 г. от Лорна Уинг, британски психиатър, в чест на професор Аспергер.