Как Кеплер спаси майка си от обвинения във вещерство

Около 73 000 души са осъдени за магьосничество и 40–50 000 от тях са екзекутирани в Европа между 1500 и 1700 г. Повече от половината от всички жертви, около 22 000, са екзекутирани в германските земи от 1560 г. и три от всеки четири вещици, екзекутирани в разгара на лова в Европа, говори на някакъв немски диалект. Повече от 75% от обвинените са жени.

Това са забележителни цифри. За сравнение, испанската, португалската и римската инквизиция, провеждат 300 000 процеса срещу всякакви ереси през целия период на своята дейност и екзекутират около 13 860 души. Това означава, че много повече хора са убити в Германия като вещици, отколкото са губят живота си в инквизициите.

Една от осъдените жени е Катарина Кеплер, 68-годишната неграмотна майка на известния астроном Йохан Кеплер, която е обвинена в югозападния германски град Леонберг през 1615 г. Тя яростно отрича обвинението и семейството й също е силно възмутено, но все пак са необходими 6 години, за да бъде оправдана като по това време тя вече е толкова крехка и изтощена, че почива в рамките на месеци.

Необичайно е, че цялото досие на процеса в държавния архив на Вюртемберг изглежда пълно – архивистите дори запазват писмото на Йохан, в което той протестира срещу плащанията, които трябва да прави, за затвора на майка си.

Като дете Кеплер вижда Голямата комета (1577)

Той е на върха на кариерата си през този период. Процесът срещу майката му обаче заплашва неговите амбициите, защото обвинението по подразбиране повдигна въпроса дали вкъщи е възпитаван да се кланя на Бог или на Дявола. Майка му не е толкова отдалечена от неговия свят, както бихме предположили. Както тoой сам си спомня, веднъж, когато е на 6 годинки (1577), майка му го извежда на върха на един хълм, за да гледа зрелищното преминаване на комета в небето – което ясно показва интерес към делата на космоса. Освен това, едно от обвиненията, повдигнати на Катарина по време на процеса, е, че тя моли местния гробар да изкопае черепа на баща й, за да го обкове в сребро и да го прати в Прага, където Йохан служи на Рудолф II като математик.

Статуя на Кеплер в Линц

Така в основата на процеса за Йохан Кеплер има един неудобен въпрос, който засяга в най-важната си книга „Хармонията на света“ (1619): До каква степен той е като майка си?

В четвърта книга, глава седма, Кеплер посочва колко различни са те, въпреки факта, че са родени под почти идентично астрологично съзвездие и споделят една и съща физическа конституция. Той обяснява, че Катарина няма възможност да получи каквото и да е официално образование, но докато е бременна, се възхищава на свекърва си и нейния баща, които са популярни лечители.

Следователно поведението на Катарина трябва да бъде обяснено с нейната женска природа – чрез обстоятелства, но и с нейния особен темперамент, който Йохан преценява като „със сигурност много неспокоен“. И обобщава: тя „смущава целия град и е автор собственото си жалко нещастие“. Кеплер явно се чувства недоволен от майка си, но все пак той прави всичко възможно да я защити и е малко вероятно тя да оцелее, ако не бяха неговите усилия.

На 9 ноември 1619 г. в 8 часа сутринта свидетели се събират в кметството на Леонберг. Един учител казва, че Катарина постоянно го тормози да й прочете писма от или да изпрати поздрави на Йохан. Той твърди, че един ден тя с магия е влязла в къщата му през заключените врати, докато той и съпругата му вечерят, и иска да й напише писмо, което да изпрати до Линц.

По същия начин, 10 години по-рано, Катарина моли учителя да дойде в дома й и да й прочете няколко писма. Денят е неделя и той иска да отиде на църква, но все пак Катарина го задържа като го притиска да изпие малко от хубавото вино, което има в избата си, за да му благодари. Тъй като не е жаден, той само отпива от чашата, но Катарина продължава да му налага да пие още. Друга жена се присъединява към тях и когато поглъща по-голямата част от виното си, й става толкова лошо, че по-късно умира. Учителят започва да чувства болка в бедрата на следващия ден и скоро той може да ходи само с бастун. Сега е почти куц.

Други свидетели твърдят, че в полунощ Катарина става от леглото си и „обикаля“ основната стая на къщата си като се чуди не би ли й харесало да стане вещица заради разврата „над всякаква мярка“.

На 7 август 1620 г. Катарина е затворена в Щутгарт, а след това е отведена в Леонберг за официалното наказателно производство. Всички молби на семейството са напразни. Най-малкият й син, Кристоф, местен касиер, е в ужас. Той си представя ясно как пазач взима 73-годишната вече почти беззъба, малка, белокоса жена от затворническата кули на Леонберг и я отвежда на вериги или въже до кметството на пазарския площад.

Кратерът Кеплер 

Правната защита на Кеплер първо атакува способността на много от разпитаните свидетели да свидетелстват надеждно; те са твърде млади, за да разчитат на нещо друго освен слуховете за репутацията на майка му. Има строго законово изискване лошата репутация да бъде добре установена, преди да може да бъде повдигнато обвинение. За да добие фактически доказателства за своята защита от мъже свидетели (мъжете са по-доверени), Кеплер се позовава на показанията на стария Ханс Бейтелсбахер и седларя Михаел Щал – и двамата уважавани членове на съда и достатъчно възрастни, за да познават Катарина през по-голямата част от живота си. Никой от тях не я мисли за лоша жена.

Освен това, твърди Кеплер, едно е да влизаш в домовете на хората (както в случая с немския учител), а съвсем друго е да бъдеш вещица. Всяка връзка между тези две неща би направила всяка стара, капризна и често нехаресвана жена уязвима към подобно надуто обвинение. Всъщност жените, за които се смята, че се държат странно, не трябва автоматично да бъдат заподозрени в магьосничество, казва още той.

След това Кеплер излага защо е от първостепенно значение да се прави разлика между естествени и неестествени заболявания и влиза в значителни медицински подробности, за да направи изявлението си възможно най-авторитетно. Неговото гениално вникване в подробности, които след това окончателно отхвърля (като несъответствия в датите или пристрастност на свидетелите), правят защитата му шедьовър на реториката. Всички тези магически мистериозни заболявания, твърди Йохан, могат да бъдат обяснени чрез медицина и здрав разум. Той не изключва, че магьосничеството може да причини вреда, но казва, че в тези случаи болката е незабавна и силна от самото начало, вместо да се увеличава постепенно.

Кеплер наистина вярва в магията, но въпреки това се опитва да използва превъзходните си аналитични умения, за да свали обвиненията срещу майка си. Когато тя е окончателно оправдана, той е напълно изтощен и месеци наред не кореспондира дори с най-близките си приятели. Кеплер никога не публикува защитата си, нито се опитва да защити друга жена, обвинена в магьосничество.