Как Чърчил обвини индийците, че се размножават като зайци и причини 3-милионен геноцид
Ако в последните няколко години сте забелязали движението към Великобритания и обвиненията за расизъм, може би се чудите какво точно са направили те? Все пак и до днес Великобритания продължава да твърди, че е победител във втория глобален конфликт, но руснаците също имат една голяма заслуга. Използвайки старата максима – победителите не се съдят, можем да открием, че британците много успешно успяват да избегнат една подробност.
Най-вероятно не сте чували за Бенгалския геноцид, който се извършва изцяло от англичаните. До днес не сме чували за извинение, а отговорникът за постигането на тази катастрофа, отнела живота на милиони невинни хора е именно Уинстън Чърчил. Благодарение на една специално въведена полица, индийците се оказват в неизгодна позиция.
Истината е, че по това време британците работят по всякакъв начин, за да спрат или поне да неутрализират японската инвазия в Азия. Битката на този фронт успява да хвърли мирното население в една безкрайна трагедия. Благодарение на специално въведени полици, армията трябва да разпределя ресурси като храна и вода, като за свой основен приоритет поставя войниците, помощния персонал и едва тогава обръща повече внимание на населението. Бихте казали, че това е война, но когато защитниците се превърнат в злодеи, има ли значение коя точно страна ще се опитва да завладява територията?
С пристигането на британците, вносът на ориз е спрян, а без него, трагедията започва да се усеща. Много години по-късно самите индийски учени ще обърнат внимание на влажността на региона от 1870 до 2016 г. Изчисленията показват, че този регион е в пряка зависимост от влагата и природата. Самият Бенгалски глад започва през 1943 г. и понеже Индия е страна, която не обича да размахва пръсти, без да бъде категорична в действията си, можем да открием, че изследователите правят всичко възможно, за да стигнат до заключението и истината относно случилото се.
И докато това не е първият период на суша в страната, не трябва да забравяме, че точно този е изкуствено създаден – с други думи, можел е да се избегне много лесно и бързо, но при желанието за печелене на война, жертвите не са чак толкова важни. До днес официално британците говорят за сушата като фактор, но след като в този период индийците обясняват, че са имали точно 5 такива проблема, последният от 1943 г. не е обвързан точно със сушата. Досещате се, че в средата на XX век механиката и технологията е била достатъчно развита, за да изпомпва подпочвени води и да позволи на земеделците да обработват своята земя. Единственият проблем е, че по време на войната няма електричество и помпите са иззети за други цели. Какво се случва, когато един регион няма никаква друга индустрия? Отговорът се крие в жертви между 2-3 милиона.
Тъжната истина, която индийците откриват, сравнявайки поведението на природата е, че между 1935-1945 г. регионът се е радвал на достатъчно важели, следователно климатът е позволявал не само бързата обработка на земя, но и гарантирал нейното плодородие. Въпреки това виждаме, че и до днес не се говори за този случай. С оглед на политиката и желанието за протести, можем да бъдем категорични, че Индия е в правото си да изисква репарации за причинените загуби. Нещо повече, липсата на мерки срещу маларията, гладът или недохранването, никога не са приписани на британците, които така или иначе имат контрол над територията, макар и официално да се твърди, че Индия е на страната на съюзниците в този период. Поне можем да бъдем категорични, че когато геноцид се извърши от чужда страна, той е ефективен.
По време на гладът от 1873-1874 г. има засегнати около 25 милиона души, но въпреки това, смъртността е ниска. В този период Индия се стреми да достави колкото се може повече храна от Бурма, като след това обещава да изплати дълга си, а протекторат оказват именно британците. По това време губернатор Ричърд Темпъл не само доставя храна и пари на пострадалите, но практически се смята и за един изключителен спасител на региона. За жалост, той не е сред живите, когато идва следващата трагедия. През 1874 г. се наблюдава падането на 17% по-малко дъжд. Засегнатите не са малко, но губернаторът смята, че трябва да направи нещо, за да спаси хората и дори приема критиките на короната, че е харчил много повече, отколкото трябва. В същия период около 30 милиона души са засегнати пряко. Глобално Индия губи между 6-10 милиона души, но Бенгалският регион не е засегнат, защото някой все пак е взел правилните мерки, за останалите можем отново да се замислим кой точно е взел това решение.
Губернаторът просто нарежда да се разпределя храната правилно, да се наемат хора, които да преминават по-дългите планински маршрути и още много други малки детайли, които да спестят истинските трагедии. Какво обаче се случва през Втората Световна война. Япония окупира Бурма през 1942 г. и храната рязко спира. Транспортният и пазарният вече са напълно разрушени, а британците имат война за печелене, следователно тяхната задача не е да мислят за хората, а за армията. Всичките останали хранителни запаси се дават именно там с един сериозен приоритет. В началото на 40-те години ще забележим, че вестниците в Източна Индия започват да пускат снимки от улиците на Калкута, където хора умират по улиците. Британската администрация се опитва да скрие подобни кадри и дори санкционира някои от медиите, но духът вече е пуснат от бутилката. Това обаче е само началото, през 1943 г. адът официално е отворил своите врати.
Напомняме обаче и още един забавен факт, дъждът е повече, отколкото през предишните. До днес индийците са убедени и знаят кой точно е виновен, докато обаче не открием някои носители на Нобелова награда по икономика – Амартия Сен, която през 1981 г. твърди, че е имало достатъчно храна за всички, просто местното население се е постарало да изкупи всичко, да се възползва от военната инфлация, да се спекулира с цените и разбира се, да има презапасяване.
Комбинацията от всичко това се стоварва именно върху най-бедните бенгалски жители. Икономиката обаче пропуска полиците на кабинета на Чърчил, които не могат да бъдат пропуснати. Истината е, че презапасяването наистина е фактор, но не се извършва от местните жители, а от самите британци. Това доказват последните документи, които индийците продължават да вадят години по-късно, както и един архив, в който става ясно, че Великобритания е предупреждавана многократно за резултата от изчерпването на индийските ресурси в опит да се спечели войната.
Чърчил никога не променя решението си и резултатът е налице. Оризовите запаси продължават да се изнасят и въпреки многократното искане за помощ, около 1 милион тона от дълбоките резерви са изпратени на фронта като помощ. Единственото, което се чува от Уинстън по тази тема е, че индийците се размножавали като зайци и точно по тази причина се е стигнал до глада, защото самите те не могат да се изхранват. И ако имало толкова много загуби под формата на хранителни запаси, как така Ганди бил все още жив.
Не трябва да забравяме, че когато армията пристига, лодките на повечето рибари в региона са конфискувани. Идеята била, че ако Япония продължи напред, няма да има възможност да изхранва своята армия. С други думи, вторият най-важен ресурс – рибата, също не може да се доставя на пострадалия регион. Днес Индия има много по-ефективни методи, за да се справя с изхранването на своята популация, макар и да наблюдаваме какви точно са щетите от коронавируса в момента.
Тук трябва да допълним, че когато индийците тръгват на протест и искат да защитят правото си на живот, получават сериозна съпротива. Британски войници са тези, които започват да стрелят по мирното население. При първите протести успяват да задържат близо 66 000 души, а в хода на други протести жертвите достигат до 2500 протестиращи. Опитите да се фиксира една цена и да позволи на хората да купуват, е пълен провал.
Търговците просто използват черните пазари да продават с по-висока надценка, защото така или иначе не искат да работят на загуба. Едва през 1944 г., след като жертвите започват да се повишават, Чърчил иска от Рузвелт да изпрати помощи, но по това време корабите не могат да тръгнат от Австралия за Бенгал, поради висока опасност от нападение. Помощите идват, но много по-късно, като в лицето на короната остава един доста сериозен грях, за който и до днес се смята, че е бил в името на една победа, но каква победа може да е това, след като има толкова много жертви?
Снимки: Wikipedia
