Как „Анонимните“ преследваха изнасилвачи в Охайо – дигиталните бели рицари докараха адът след себе си
Спомняте ли си „Анонимните“? Онази група хакери, които не затваряха очи пред нито една несправедливост в света. Маскираните дигитални войни на доброто направиха фурор в интернет и доказаха, че технологията може да бъде оръжие. Има много легенди за тайната организация, повечето идват директно от архивите на ФБР. Дигиталните инспектори не веднъж бяха жилени от тази организация и често се озоваваха в най-различни интернет страници. Все още няма точно изчисление на нанесените щети, но е сигурно, че появата на такава организация успя да вдъхнови и много други да последват този пример.
Властите приемаха това явление като сдружение на пакостници, чиято единствена цел е да създава нови и нови главоболия. Истината е малко по-различна – анонимните винаги преследваха определена цел. Сред жертвите им попадаха педофили, крадци и най-различни „светли“ възпитаници на американското общество. Не са малко и политиците с оставка, принудени да изчезнат и да забравят, че някога ще имат по-добра кариера. Сред някои от най-известните случаи ще открием и случаят на Джейн Доу.
Някъде в средата на август 2012 г. в малко градче в Охайо ще се проведе поредната сбирка на тийнейджъри. Джейн още не подозира, че животът ѝ ще се обърне на 360 градуса. На самата сбирка присъстват и футболисти от местната гимназия, чийто хормони могат да повдигнат покрива на къщата. Джейн ще бъде приета почти веднага в компанията на батковците. Малко повече алкохол в чашата ѝ ще позволи на героите да я изнасилят и след това да я влачат от парти на парти, където и други участници да се възползват от възможността за лесен секс. Жертвата не помни кога точно е изгубила съзнание, но на следващата сутрин ще осъзнае, че животът ѝ никога повече няма да бъде същият.
Целият град ще запази мълчание и ще покровителства звездите от гимназиалния тим. Подигравките ще продължат, придружени с голите ѝ снимки, порно клипове и други „красиви“ подробности от вечерта. Унищожението на една тийнейджърка е факт, но интернет е голям и освен огромният брой изроди, от време на време се появяват и по-светни хора.
В навечерието на Коледа, жителите на Стюбенвил все още отварят подаръците, родителите разглеждат новите статии на New York Times и дори не подозират, че операция „#OpRollRedRoll“ вече е започнала.
Сайтът на футболния отбор е хакнат, а там една мистична фигура с електронен глас и маска ще се включи в тайната на града. Тук е моментът да напомним, че самият сайт е хакнат, защото паролата за достъп е „RollRedRoll“. Нека си спомним за „Москва 1-2-3-4“.
Говорителят на анонимните ще заплаши всеки, който се опита да разпространи още от един клип на Джейн с пускането на неговата лична информация. Нежно се напомня, че вече е много късно за чистка на дигиталното пространство, тъй като повечето автори са открити и техните най-съкровени тайни ще лъснат с пълен блясък във всеки един сайт на града. Извършителите са поканени любезно да се разкрият и най-накрая да признаят за изнасилването, а след това да се извинят и да очакват своята присъда. Заплахата на хакерите включва пускането на най-съкровените тайни от социалните мрежи, по-лични снимки, адреси и номера на всеки, който е разпространявал, участвал и покривал инцидента.
Гневът на хакерите ще бъде последната снежинка на лавината и скоро ще напусне границите на градчето и щата Охайо.
Първите показания идват от Брендън Садлър. Той отива в полицията и разказва, че знае коя е жертвата и знае какво се е случило. Не знае защо никой не говори, но веднага след видеото на хакерите ще поиска да помогне или да се изповяда. Пред полицията ще признае, че момичето е било упоено и не е било в състояние дори да се защитава. Садлър също мразил другия отбор в града – стилът им на тормоз и превъзходство е познат на всички. Мълчанието и отказът за действие също не може да бъде игнориран. Джено Аткинс е бивш играч на футболния отбор и също си спомня, че никой не говори, сякаш цялата история не се е случвала.
Коледните празници са запълнени с игри, филми и почивка, но не и за футболистите, които сега трябва да приемат, че са намерили много специален опонент. Сблъсъците на стадиона носят тъпа и жестока болка, спомените за тежката среща ще утихнат след няколко седмици, но дигиталната следа и най-мръсните и черни тайни ще останат завинаги. Помислете си усещането, че през цялото време сте наблюдавани, някой знае всички малки тайни, мисли, мечти и страхове. Щипка паника за цвят и неуязвимите атлети ще започнат да си прерязват гърлата сами.
В зората на Facebook е трудно да се разпознае вредата и влиянието на един хакер, а какво да говорим за цяла група? Мнозина дори няма да знаят за хакването на футболния сайт – интернет за възрастните не е някакво свещено пространство, повечето ще продължат да го използват като източник на музика и филми. Проблемът е, че това не е първият такъв случай. В миналото и други жени са разбрали, че полицията не се интересува от такива случаи. Показанията се записват и изчезват в архива за мишките.
Разследващите ще признаят, че сякаш има култура на изнасилванията и всичко се приема за нещо нормално. Всеки преживял подобна гавра се смята за човек – второ качество и винаги трябва да мълчи и да се пази от клюки, подигравки и други травмиращи преживявания. Целият град приема идеята, че е по-добре да се мълчи и да се продължи напред. Властите и извършителите живеят в симбиоза и не си създават проблеми, срастват се без никакви усилия в един малък Содом. Шефът на полицията се смята за шеф на така наречения „Rape city“ – градът на изнасилванията.
Любезната покана на хакерите ще мотивира полицията, съдът и много други участници да започнат да говорят. Кошерът е полят с вода и сега осите ще бързат да търсят отмъщение. Полицията дори създава уебсайт, където да се събира информация, защото няма достатъчно хора за събиране на показания. За възрастните аналогови хора, това е зов за справедливост. Сякаш интернет ще се спусне като някаква нова форма на ад и ще изгори до основи бардакът с име на град. Даден е срок за изповед – виновниците ще говорят пред полицията и само тя ще знае за случилото се или ще станат известни в цяла Америка.
Датата е 1 януари и мнозина очакват с интерес реакцията. Междувременно родителите на засегнатите ще се постараят да говорят и да замазват истината. Дават пресконференция, виждат конспирация в опита на външни лица да дискредитират тяхната спортна слава. Трябва да разберем, че Стюбенвил е бивш миньорски град. Финансовите кризи успяват да унищожат и крехките опити да се развива или разраства, следователно футболът остава единственият източник на радост и забавление. Статутът им на свещена индийска крава в границите на града може да се забележи навсякъде.
Анонимните знаят как да създават страх. Черният плащ и бялата безлика маска са достатъчни за създаването на драматичен ефект, а страхът от неизвестното преследва навсякъде. Интернет е пристан за онези, чийто имена трябва да бъдат забравени. За разлика от океанът, който не пази спомени, уеб пространството разполага със слонска памет. Не случайно тази организация се смята за хаотична, но безмилостна срещу общ враг.
Дерик Лостутер се разкрива, когато лидерите на организацията са открити от ФБР, но споделя и как работи цялата тази идея. Хакерът е бил малтретиран в училище, става свидетел на домашно насилие в собствения си дом и в един момент приема идеята, че може да бъде отмъстител – време е да даде реванш за не толкова щастливото му детство. Първата му задача е да се изправи срещу местните училища в Кентъки. Като програмист и инженер по сигурността ще има лесната задача да разгледа всички училищни фондове, а след това да публикува страничните забавления на директорите и неправомерното усвояване на фондовете. Той винаги се шегува, че за цялото включване в организацията е имал нужда от черен плащ и маска на Гай Фокс.
Резултатът от неговата дейност води до уволняването на директори и училищно настоятелство. Градските организации не спират с протестите и накрая подпалват чергата на покварените директори. Именно той изпраща посланието на градчето в Охайо. Не е някакъв европейски хакер, а ловец на пуйки в Кентъки. Неговата заплаха в интернет се приема като гневът на милиони хакери, но реално стои само един човек – Дерик. Сега той е на път да влезе в Охайо на своя дигитален кон и да доведе правосъдието със себе си. За него това е персонална и лична битка и както се досещате, готов е да я спечели.
Първата му задача е да изпрати данни на ФБР за администратора на футболния отбор. Има достатъчно от неговите дигитални следи, за да докаже, че въпросният мъж разполага с детско порно, както и поддържа други интересни сайтове в интернет. Спазвайки основната си уговорка, той не публикува нищо друго на публиката, оставя властите да говорят сами. Очаква реакция от полицията и наблюдава общественото мнение. Фактът, че никой не е говорил цяло лято, започва да дразни мнозина. В клипа си, Дерик показва и някои от заснетите кадри на футболистите, показва и какво е отношението към жертвата. Изрежда всички подигравки и залага онлайн капани почти навсякъде. Общественото мнение не закъснява.
Налични са протести пред полицията, пред гимназията, пред съда. Интересът към маската на Гай Фокс се повишава драстично и скоро белите лица започват да искат справедливост. За изненада на присъстващите, медии от САЩ започват да пристигат една след друга. CNN застава пред протеста, за да слуша изповеди на жени, които споделят, че са били изнасилвани и полицията никога не им е помогнала. Някои са предпочели да мълчат, защото така или иначе няма никаква реакция. Въпросите към полицията не спират, шерифът търси всякакъв начин да успокои страстите и да отговори на въпросите на медиите, докато пред официалния вход поредната жертва заявява, че е потърсила помощ и никога не я е получила.
Местните жители продължават да твърдят, че са добри хора и такова покровителстване не е съществувало. Проблемът е, че съществува, но докато действията изискват усилия, амнезията се оказва далеч по-привлекателна и красива. Човекът зад маската чака търпеливо и накрая решава, че е време да отвърне удара. В утрото на 1 януари, докато градът изтрезнява от новогодишната вечер и никой не е проговорил, ново видео се появява в интернет.
На него са лицата на двама футболисти, които коментират колко добре са изкарали, докато поредният нерез се възползва. Усещането, че героите на вечерта са постигнали бляскав успех, арогантността им и тупането в гърдите тепърва ще им излезе през носа. Самото видео започва да се разпространява със скоростта на светлината. Имената са известни, лицата са видими и сега целият щат Охайо иска да види справедливост.
Покровителствената златна кокошка е заклана, а главните герои са Трент Мейс и Малик Ричмънд. В хода на разследването става ясно, че и двамата са я заплашвали, че ще ѝ се случи нещо много по-лошо, ако изобщо си отвори устата. Пред съда, момичето ще заяви, че на сутринта се събужда в мазето на Мейс. Около нея има и други момчета, тя няма бельо, нито обувки, телефон или обеци – някой се е постарал да ги вземе.
При конфискуването на мобилни телефони и таблети, полицията започва разследване и потвърждава имената на всички замесени. Те получават далеч по-леки присъди, докато дигиталните сутеньори ще се подготвят за престой в затвор за непълнолетни. След прочитането на присъдата, Малик пада в ръцете на адвоката си и по-късно признава, че никой няма да го иска повече в отбора си.
Освен присъда от 2 години за двамата, съдът добавя и по още една година за заснемане и разпространяване на детска порнография, но не допълва дали смята да добави младежите в списъка на изнасилвачи и педофили. Законът в САЩ изисква всеки един престъпник да се регистрира в полицията и да съобщава на съседите си, че е имал такава присъда.
Веднага след тях на съдебната скамейка застават хората от училището, които може да са възпрепятствали правосъдието. Уилям Ринаман е IT директорът на гимназията и е обвинен за манипулация на доказателства, възпрепятстване на правосъдието и лъжесвидетелстване. Признава се за виновен и лежи 90 дни в затвора с допълнителна година без правото да използва компютър. В края на 2013 г. ще се появи още едно дело на тийнейджърка, която ще посочи Майкъл Маквей за виновен. неговата присъда за педофилия е много по-тежка, но води до присъди и на директора на училището, треньорите, както и на други кадри.
Гневът идва директно от щатския сенатор на Охайо. Заканата му, че ще гори Содом и Гомор се осъществява. Следват и много други оставки. Що се отнася до Дерик Лостутер, той ще бъде осъден след 5 години за нелегално атакуване на компютърни системи по този случай. 29-годишният хакер се признава за виновен през ноември и признава, че е предоставил информация за изнасилването, както и за участниците от въпросната гимназия. В съдът ще се твърди, че Дерик не е помогнал на никого, а само е пречил. Хакерът ще признае, че отново би постъпил така, ако се наложи, стига да има някаква справедливост.
