Как Адлай Стивънсън спря руската намеса в президентските избори на САЩ

Една от темите в публичното пространство след последните американски избори за президент и наближаващите нови избори намесата и влиянието на Русия в надпреварата чрез хакерски атаки и кампании социални медии. Докато тези истории продължават да се развиват, би било уместно да не забравяме, че това не е първият път, в който Русия се меси така в американски избори. По време на Съветският съюз, също има такива опити.

Адлай Стивънсън II

Адлай Стивънсън II е популярен губернатор на Илинойс между 1949 и 1953 г., известен като остроумен човек, добър оратор и умен политик. Той е кандидат на Демократичната партия за президент през 1952 и 1956 г., но и два пъти губи от кандидата на Републиканската партия Дуайт Д. Айзенхауер. По време на кампанията от 1956 г. той се застъпва за забрана на тестването на водородни бомби – позиция, която доведе до обвиненията към Стивънсън, че е „мек“ по въпросите за националната сигурност.

Това също така кара Съюза да смята, че той може би е човек, с когото могат да работят. Стивънсън публично заявява, че няма да преследва кандидатурата отново през 1960 г. Но съветският посланик Михаил А. Меншиков се надява той да промени мнението си. На 16 януари 1960 г. Меншиков кани Стивънсън в посолството на хайвер и напитки, за да му благодари за това, че е помогнал за преговорите при посещението на съветския премиер Никита Хрушчов в САЩ. Но срещата има скрита цел. В един момент Меншиков вади бележка от джоба си и прочита на Стивънсън съобщение, за което твърди, че идва директно от шефа му, като го насърчава сериозно да преобмисли отказа си от кандидатура за президент. В меморандум, продиктуван седмица по-късно, Стивънсън разказа речта на Меншиков:

Преди да се завърне миналата седмица от Москва, той [Меншиков] беше прекарал значително време сам с премиера Хрушчов. Той [Хрушчов] ме накара [Меншиков] да предам следното: Когато се срещнахте в Москва през август 1958 г., той [Хрушчов] ви каза, че е гласувал за вас в сърцето си през 1956 г. Той казва сега, че ще гласува за вас отново в сърцето си през 1960 г. Ние дадохме начало със срещата на президента Айзенхауер и Хрушчов в Америка на по-добри отношения, но това е само начало. Загрижени сме за бъдещето и за това Америка да има правилния президент. Всички държави са загрижени за американските избори. Не е възможно да не сме загрижени за бъдещето си и за американското председателство, което е толкова важно за всички навсякъде.

В Русия добре познаваме господин Стивънсън и неговите възгледи относно разоръжаването, ядрените изпитания, мирното съвместно съществуване и условията на мирния свят. Той казва много трезви и коректни неща по време на посещението си в Москва и в своите писания и речи. Когато сравняваме всички възможни кандидати в Съединените щати, смятаме, че г-н Стивънсън е най-добрият за взаимно разбиране и напредък към мира. Това са възгледите не само на мен – Хрушчов – но и на Президиума. Вярваме, че г-н Стивънсън е по-реалист от другите и вероятно ще разбере съветските тревоги и цели. Приятелските отношения и сътрудничеството между нашите държави са наложителни за всички. Трезвеният реализъм и разумните разговори са необходими за разрешаването на международните проблеми. Само въз основа на съвместното съществуване можем да се надяваме наистина да намерим правилни решения на многобройните си проблеми.

Съветският съюз иска да развива отношенията със Съединените щати на база, която завинаги ще изключи възможността за конфликт. Вярваме, че нашата система е най-добра и ще надделее. Вие, мистър Стивънсън, мислите същото за вашата. И двамата казваме, нека конкуренцията да продължи, но без всякаква възможност за конфликт.

Тъй като ние знаем идеите на господин Стивънсън, в сърцето си всички ние го подкрепяме. А вие посланик Меншиков трябва да го попитате по какъв начин бихме могли да бъдем от помощ на онези сили в Съединените щати, които благоприятстват приятелските отношения. Не знаем как можем да помогнем за подобряването на отношенията и да помогнем да постигнат успех в политическия живот тези, които желаят по-добри отношения и повече увереност. Може ли съветската преса да помогне за личния успех на г-н Стивънсън? Как? Трябва ли пресата да го хвали и ако да, за какво? Трябва ли да го критикува и, ако да, за какво? (Винаги можем да намерим много неща, за които да критикуваме г-н Стивънсън, защото той е казал много сурови и критични неща за Съветския съюз и комунизма!) Господин Стивънсън ще знае най-добре какво би му помогнало.

Посланикът даде да се разбере, че руснаците не са фенове на вероятния републикански кандидат, вицепрезидента Ричард Никсън, особено след така наречения Кухненски дебат между Хрушчов и Никсън през юли 1959 г.

Стивънсън е потресен от разговора, макар че учтиво отказва предложението за помощ и повтаря, че няма да се кандидатира за президент.

Политикът не обсъжда публично диалога и той е представен пред обществеността, чак когато е описан подробно в книга от 1977 г., 12 години след смъртта на Стивънсън. Той обаче обсъжда инцидента с шефа на бюрото на New York Times във Вашингтон Джеймс Рестън, който публикува статия, в която се казва, че руснаците са заинтересовани от изборите и че Меншиков разгласява мнението на комунистите за кандидатите.

Той също така посочва, че последният посланик, който публично подкрепя кандидат за президент, е бил изритан. Президентът Гроувър Кливланд експулсира британския посланик сър Лионел Саквил-Уест по време на изборите през 1888 г. в САЩ заради публично оповестено писмо, в което той заявява, че Кливланд трябва да е анти-британец по време на кампанията, но ще бъде по-дружелюбен след изборите. Всъщност писмото е част от политически капан, поставен от републиканците, които използваха анти-английски ирландски имигранти. Кливланд гони посланика за разпространението на слуховете, че ще промени позицията си, но все пак губи изборите от Бенджамин Харисън.

Комунистите спират да разгласяват мненията си за изборите след публикуването на материала на Рестън.

След време Стивънсън отново се изправя срещу Съюза, но този път не е толкова любезен. След като става посланик на ООН при президента Кенеди, победител в изборите през 1960 г., Стивънсън е натоварен със задачата да представи на света доказателства, че СССР са поставили ядрено оръжие в Куба по време на Кубинската ракетна криза през 1962 г. Неговото спор със съветския посланик Зорин е един от ключовите моменти от Студената война. След като пита посланика директно дали Русия има ракети в Куба, той натиска още повече въпроса, когато посланикът се колебае как да отговори, казвайки: „Готов съм да чакам отговор, докато Ада замръзне, ако така решите“.