Как 12 души се справиха със спартански гарнизон
Необходима е малко мотивация и подготовка за постигането на големите успехи. Дори в стратегията на войната можем да открием пълководци, които с удоволствие приемат многобройното предизвикателство и доказват, че понякога е важно качеството, отколкото количеството. През далечната 382 г. пр. Хр. спартанският командир Фобидас поема контрола над крепостта Тиха или Кадмея, както е била известна тогава. Спартанците са били поканени, за да помогнат на политическа фракция в града, която искала да спечели значително повече контрол, спрямо конкурентите и точно това да бъде отпорната точка за налагането на новата политическа воля.
Практиката показва, че всичко се случва значително по-успешно, когато спартанците са наблизо и мотивират аудиторията с присъствието си. Фобидас няма нищо против да помогне и дори приветствал идеята за окупиране на крепостта. Единственият проблем е, че приемането на тази задача идва без разрешението на Спартанската власт. Когато вестоносците заявили, че бойците им се намират в крепостта, владетелите бързо се произнесли и разжалвали капитана от неговата популярна власт. Фобидас изгубил правото си да командва своите войници, но крепостта така и не била върната. Спартанците виждали много сериозна конкуренция в лицето на този регион и вместо да оставят гърците да прокарват своята собствена политика, решили да съборят единствената си конкуренция отвътре.
И това може да бъде постигнато с помощта на така нареченото измамно правителство. Атиняните изобщо не се интересували от друга политика, тяхната им била предостатъчна, докато жителите на град Тиха се оказвали потенциални бъдещи врагове, но след като това време още не дошло, спартанците преценили да се разправят с проблема, преди да се превърне в по-тежък проблем. Точно по тази причина започват серия интересни тактики. Първо намерили всички свои привърженици в страната и започнали да ги подкупват. С тяхна помощ се открили всички врагове, които или получават последна покана да напуснат града или просто са убивани. Един от изгонените се оказва Пелопидас. След като изгубил всичките си пари, предпочел да замине за Атина и да се установи сред своите останали бойни другари.
Снимка: By Weston, W H; Plutarch; Rainey, W – Plutarch's lives for boys and girls : being selected lives freely retold, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65153569
За разлика от обезверените, Пелопидас имал идея, с която щал да върне територията и да прогони неканените гости. Като бивш политик, уважаван атлет и заможен гражданин, той продължавал да има своето реноме, дори и след като е изгонен. Нещо още по-важно е, че името му позволявало да се използва с особена сила и класа, която пък от своя страна гарантира печеленето на аудитория. Лека полека с външно влияние, отлъченият започва да печели симпатии и бързо да налага своята воля дистанционно. Изборът за преврат е денят на Афродита. Обикновено водещите политчески фигури се събират на голям банкет. В същия ден Пелопидас разполага с едва 12 човека със себе си.
Странно е как дори са имали надеждата, че могат да се изправят срещу истинските бойци на Спарта, но се оказва, че смелостта дава абсолютно всичко необходимо за противодействие. Не трябва да забравяме, че господата тръгват от Атина, преоблечени като ловци, за да не бъдат разкрити и обити при опит да влязат в града. При влизане в града, спартанците получават многократно информация, че отлъченият се е завърнал, но повечето са заети с приготовлението и празника. Някои дори доставили писменните заповеди на потенциално подготвения преврат, но мнозина отказали да повярват. Главният ръководител на празненството, както и почетен гост бил човек на име Аркаяс.
Докато е добре почерпен на масата, той получава писменно предупреждение, че срещу него се готви покушение. Пред погледна на изумения вестоносец, той отвърнал, че с тези належащи проблеми ще се занимава утре, днес бил ден за празник. Междувременно Пелопидас чакал всички да се почерпят достатъчно добре, охраната да бъде разпусната и в малките часове на нощта се разходил през всички ръководни постове в града, оставяйки кървавите си следи. След като нямало кой да спре установения режим, сигналът за преврат бил даден. Спартанският гарнизон така и не получил команди какво да прави с тълпата и евентуално е обезоръжен и принуден да напусне града.
Пелопидас продължава да управлява града значително дълго, докато най-накрая не влиза в открит конфликт с македонците и става жертва на редица предателства.
Заглавна снимка: By Weston, W H; Plutarch; Rainey, W – Plutarch's lives for boys and girls : being selected lives freely retold, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65153598
