Йерусалимски синдром: Едно необичайно психиатрично състояние сред посетителите на „Свещения град“

40-годишeн турист от САЩ е арестуван след като – според твърдения – унищожава две статуи от II век в Израелския музей, една от които е на богинята Атина. След разпита израелската полиция заявява, че мъжът е счупил статуите, тъй като те са „идолопоклоннически и противоречат на Тората“. Адвокатите на защитата твърдят, че по време на инцидента мъжът е изпитвал т. нар. йерусалимски синдром.

Йерусалимският синдром дефинира набор от психотични симптоми на религиозна тематика, изпитвани от хора, които посещават свещения за последователите на исляма, юдаизма и християнството град.

Въпреки че не е самостоятелно признато състояние в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, достатъчно пациенти са се представили със симптоми, които отговарят на синдрома, за да има специално заведение в Йерусалим – Центъра за психично здраве „Кфар Шаул“ – което специализира в лечението и изследването на състоянието. Между 1980 г. и 1993 г. 1200 туристи са били приети в този център.

Йерусалимският синдром обхваща редица симптоми и поведения, документирани през 2018 г.: обикновено (макар и не във всички случаи) пациентите имат предшестващо психиатрично състояние, какъвто е случаят с друг американски турист, който започва да се идентифицира с библейската фигура Самсон.

„В крайна сметка той бил обзет от желанието да дойде в Израел, за да премести един от гигантските каменни блокове, които изграждат Стената на плача, който според него не бил на правилното място. И след като пристига при Стената, той действително се опитва да премести един от камъните“, пише в рецензията на екипа от психиатри. „Действията му предизвикват ужасна суматоха, която завършва с намесата на полицията и настаняването му в болницата на Центъра за психично здраве Кфар Шаул.“

След като оспорват самоличността му – противно на обичайните съвети за отношение с пациенти – той чупи прозорец и бяга през него, като се върнал едва след като една медицинска сестра го открила на автобусна спирка и му казала, че е доказал, че има качествата на Самсон. След курс на лечение с антипсихотични медикаменти мъжът успява да се върне у дома.

Стената на плача пред Купола на Скалата в Йерусалим

Понякога страдащите пристигат като част от религиозна група („знаем за три групи, които в момента се опитват да „създадат“ рижа телица въз основа на писания в Стария завет“, се отбелязва в прегледа), но по-често те са пристигнали сами или със семейството си.

В най-странната форма на синдрома посетители, които не са имали никакви предишни психиатрични заболявания, пристигат в Йерусалим (или другаде в Израел) и получават психотичен епизод, след което се възстановяват спонтанно и се връщат към обичайния си живот. В тези случаи религиозните пациенти обикновено се отделят от групата или семейството си, развиват мания за чистота и си правят сами дрехи, „най-вече от бялото спалното бельо в хотела, от което си правят дълга до глезена тога“.

Често срещани са виковете и пеенето на религиозни текстове, както и посещението на свети места и декламирането на проповеди там. При тази разновидност на синдрома, развита от 42 пациенти в периода 1980-1993 г., халюцинациите са редки и хората си спомнят собствената си самоличност, а не вярват, че са религиозни фигури. Лечението ѝ обикновено се състои в отдалечаване на пациента от Йерусалим и връщането му при семейството. За съжаление обаче, пациентите често не желаят (или се притесняват) да говорят за епизода си, след като излязат от него. Въпреки това лекарите, които се занимават с лечението на състоянието, имат теория за него, подобна в известен смисъл на „Парижкия синдром“.

„Тези, които се поддават на тип III на йерусалимския синдром, не са в състояние да се справят с конкретната реалност на днешен Йерусалим – появява се разминаване между подсъзнателния им идеалистичен образ на града и града, както изглежда в действителност“, пише екипът. „Човек би могъл да разглежда психотичното им състояние и по-специално необходимостта да проповядват посланието си като опит да се преодолее пропастта между тези две представи за Йерусалим.“