Историята на Франция в протести – най-дълговластващото забавление от Френската революция насам
Франция е страна, в която си заслужава да живеете, особено ако сте почитатели на протести. Разбира се, такива имаме е тук, но французите са съвсем друго вино. По някаква причина, когато има един недоволен, цялата страна се активира и започва да беснее, неутрализирайки всичко по пътя си. И точно това е впечатляващото, един протест може да обърне изцяло политиката с хастара навън, да помогне за някое друго убийство и бързо да покаже от какво точно имат нужда френските жители.
И може би всичко започва с брилянтната френска революция и прокарва тенденцията за бързо изразяване на недоволство. Франция може да се превърне в страна, която да чете лекции относно изпълнението на протести. А ако търсите тема и си мислите, че нямаме достатъчно, то обърнете внимание на следващите поводи, за които французите са готови да извадят гилотината и да решат кардинално проблемите. Признаваме, че Франция може да бъде за пример, особено в това свещено дело. Ето само малка част от причините да се извадят жълтите жилетки и да се започне голямото забавление:
След като френските производители на вино отказват да произвеждат или да доставят своята продукция, докато Испания кара стока на далеч по-ниски цени. Производителите започват да недоволстват и искат справедливост. Преди обаче да получат възмездие, особено след като потребителят няма нищо против да плаща по-малко, но и да се радва на приблизително същото качество.
Винопроизводители излизат на главните пътища и изпразват цели цистерни на пътя. Френската полиция пристига, но решава, че ще позволи на протестиращите да завършат своята дейност. Това обаче не е единственото производство, което ще свърши на земята. В Северна Франция производителите на млечни продукти излизат на улицата и изсипват няколко тона мляко, след като така или иначе не се изкупува. Понеже никой не им обръща внимание, през 2009 г. правят още едно млечно кръщене, като този път напояват нива с мляко в Западна Франция.
Недоволства има почти навсякъде. Служителите на компанията „MyFerryLink“, блокират железопътните линии на Евростар канала и след това започват да рушат пластмасови бариери, да се опитват да повредят релсите и още много други. Служителите потрошават дори фериботите на компанията, преди да ги предоставят обратно на френските власти. Влаковете в двете посоки също спират работа. През 2014 г. фермерите също не са доволни от управлението и бързат да доставят около 100 тона тор и гнили зеленчуци в центъра на Шартър. Когато производителите на яйца започват да работят на загуба, искат правителството да повиши цената на продуктите им. Не получават отговор, затова пристигат с около 200 000 яйца и започват една от най-забавните и дори интересни битки.
И докато Убер в България остана мит, като дори премина като лека буря, то във Франция се стига до масови безредици и дори насилие. В Париж нито един таксиметров шофьор не пропуска възможността да обръща коли, да пали возила с логото на Убер, а група ентусиасти дори успяват да хвърлят кола в реката. Обикновено практиката показва, че френските шофьори предпочитат да карат достатъчно бавно, за да побъркат всеки участник в движението. В други случаи блокират летища и гари и не позволяват на нито един пътник да се транспортира до избрано място. За съжаление, когато Убер идват, за да се намесят в тяхната индустрия, насилието е гарантирано. А може би един от най-страшните кошмари за редовия френски политик е работническата реформа. В този случай няма никакви закони и недоволните могат да правят всичко от палене на коли до ръкопашна битка с полицаите.
До последното рядко се стига, защото самите полицаи също подкрепят бесовете на своите съграждани. В такива моменти именно застрахователите страдат най-много. Нека обаче не пропускаме фермерите, които винаги намират за какво да недоволстват. След като за пореден път искат промяна на цените, бързо барикадират своите фабрики с гуми и продукция, която всеки може да си вземе даром. След няколко дена са отпуснати 600 милиона евро за субсидии, но това не помага и някои фермери отказват да вдигнат блокадите. Празните магазини продължават да показват своето скромно портфолио от стоки, но французите не се притесняват, около 86% от нацията подкрепя тази дейност. Хавиер Бросета не харесва протестите, но също така не харесва повече и протестиращите, които не приемат новия план за реконструкция на Air France.
Мнозина дори не знаят какъв е планът, но веднага се събират пред кабинета на бедния Хавиер. Той успява да избяга, но протестиращите го настигат, за да изразят своята любов и между другото да скъсат ризата му. Плановете за топли отношения са били и по-дръзки, но Хавиер успява да избяга, този път. И ако имаме протести за вдигане на цени, познайте какво се случва, когато французите разберат, че цени ще се понижават. Производителите на месни продукти разбират, че цената за килограм месо ще бъде намалено на фона на приток за храна. Техният метод за изразяване на недоволство е оригинален. Доставят малки прасенца в магазините, пълнят ги със слама и ги пускат свободно.
Освен това спират доставките на всякакво друго месо, докато страната не премахне конкуренцията и не остави само французите да произвеждат. Когато нямат отговор и полицията пристига, за да изведе добитъка, фермерите започват да ги обстрелват със слама. За протокола отбелязваме, че понякога сламата е била хвърляна в шепи, а друг път като цяла бала. В един момент решават, че толкова оригинални протести не са достатъчни и затова избират главни пътни артерии, затварят ги, правят пожари, блокират ги с тежка техника и създават щастлива социална среда за всички останали хора, които пътуват. Протести се правят дори и за панаири, когато някои градове са принудени да отделят територия извън града за този вид забавления.
Зелените жилетки са извадени и започват нови блокади и ново горене – Грета Тунберг не е очарована. Работите във Франция и не сте доволни от началника си? Отвлечете го! Това също е част от правилата на играта. Повечето работнически съюзи спокойно могат да се съберат и да отведат началника, от когото не са доволни. Обикновено няма насилие и след някой друг ден го пускат, докато приеме основните изисквания на протестиращите. Морис Петит – HR на Caterpillar знае това и през 2009 г. е заложник на протестиращи служители. Морис обаче е късметлия, защото историята помни и други приятни случаи. Джордж Бисе заема директорската позиция на Renault през 1985 г. Заявява, че ще направи компанията печеливша и го постига точно след 2 месеца работа.
Успехите в Renault са възможни, след като се освобождават около 21 000 работници. Бисе дори премахва някои от основните американски партньори и инвеститори в компанията, които на този етап не могат да помогнат с нищо. Средства се отделят за модернизация на автомобилите и доставянето на нови части, но проблемите и недоволството на неговите бивши колеги не са никак малко. Затова през ноември 1986 г. е посрещнат от неизвестна група, която вади пистолети и го прострелва 4 до 6 пъти. Един от куршумите попада в главата му и е фатален. Само 3 месеца по-късно една военна организация ще поеме отговорност за неговото убийство и ще посочи, че уволнението на толкова много хора е и смъртната му присъда. И това не важи само за работниците. Сякаш редовият французин просто търси причина, с която да излее гнева си.
След повишаването на цените на горивата и заплащането на милиарди долари под формата на санкции, французите веднага разбират и сигнала. Първо излизат на протест, а след това решават, че е най-добре да потрошат скъпите автомобили, които срещат по улицата. Всичко започва с решението на Макрон да повиши таксите за дизелови автомобили и да накара хората да започнат да купуват електромобили.
Според статистиката, голяма част от френските возила са на дизелово гориво, но това не пречи на шофьори, семейства и редовни вандали да се включат в основните занимания. Според протестиращите, таксите трябва да се въведат за богатите. Ето защо и на протеста има няколко обърнати Porsche-та и Mercedes-a. В същата година до 31 декември, парижани поставят рекорд по унищожени коли в протест – 650 за година.
Членове от жилетките също така не харесват идеята за редуциране на скоростта на основни пътища. Шофьорите имат нова цел – всички камери за скорост. Първият им протест успява да унищожи около 60% от камерите. Няколко години по-късно се въвеждат еко такси и тол системи за тираджии във Франция, тогава са унищожени всички налични камери по пътната артерия. Камерите го отнасят и през 2019 г. след повторен опит за интегрирането на тол системи. За протестиращите, камерата е само устройство, което трябва да обира бедните. Присъдата е окончателна, като обаче са унищожени около 3200 от поставените нови камери.
Според някои статистики, Франция не е страната с най-много протести в света, но минава средното ниво на всяка друга европейска държава. От 1947 г. се поставя първата стачка на железничарите и в следващите 72 години ще върви без пропусната година. Според изчисления на министерството на труда между 2005 и 2017 г. са пропуснати около 118 работни дни и са засегнати около 1000 частни сектора. Всеки един от засегнатите ще е причина за поне още един протест в този период. Междувременно Франция се намира на второ място по протести, първенци остават Кипър.
Експертите смятат, че французите не вярват на своето правителство и точно по тази причина при всяка една реформа започват да издирват капаните. Понякога дори не чакат да ги открият, а директно действат. Освен това не се притесняват, че ще изгубят работата си, напротив, готови са да го направят, а и френските закони им позволяват протеста като начин на изразяване.
