Испанският Титаник пренася 11 тона злато, които изчезват завинаги, заедно с кораба

Ако ви попитаме за най-популярния и легендарен кораб, превърнал се в трагедия, с няколко филмови адаптации, то веднага ще си спомните за Титаник. Истината е, че в началото на XX век, корабоплаването изобщо не е толкова близо до безпроблемната технология. Ливърпулското творение се оказва наистина впечатляващо, но години след него ще има още един кораб, който ще влезе във вечерните новини. Историята на океанския лайнер може да носи доста въпроси, като един от всички е обвързан с товара му. Популярният Принц на Aстурия и до днес остава с много легенди.

Испанският кораб тръгва от бреговете на Европа и се насочва към Бразилия. Целта му е популярния карнавал в Рио. Силес Пена може да разкаже много, но най-вече защото е имал възможност да преживее целия кошмар и да разкаже в детайли какво наистина се случва. Пена работи като електротехник на борда и си спомня, че някога дори е бил търсен за работа на борда на Титаник, който потегля на 14 април 1912 г.

Избягвайки тази оферта за работа, Пена получава покана за Северния Атлантически океан и правото да бъде на борда на гордостта на Испанския търговски флот. Поръчката е направена в Шотландия и отплаването е планирано от Барселона на 17 февруари 1916 г. Това е първият и последният път, когато някой ще го види. Около век по-късно историята е известна като Испанския Титаник, а в Южна Америка ще го наричат – Бразилският Титаник. Останките на този кораб продължават да са смъртоносни за мнозина и през годините са помогнали за отнемането на живота на редица авантюристи.

На 5 март 1916 г. е записана датата на Карнавала, който ще бъде последната спирка в Бразилия. Пасажерите от първа класа се наслаждават на празненството, танцуват и се радват на специално поканения оркестър на борда. Корабът е с дължина от 150 метра и разполага с бална зала, предлага на някои от заможните гости посещение на библиотеката, време за сауната, място за пушене на пури. Регистрирани са 654 пасажера и 193 души екипаж. Според историците, на борда има още около 1000 души, които придружават основните европейски гости. Налични са и бежанци, които се опитват да избягат по-далече от фронта на Първата Световна война, който по това време започва да се разраства драстично. Има достатъчно хора от Европа, които търсят новия живот в Южна Америка.

Щом корабът започва да потъва, Силес Пена скача от борда и успява да се задържи върху дървен сандък, докато не е изхвърлен на брега на остров Илхадела, част от Бразилия. Чака около една седмица, преди да бъде спасен. Гратисчиите никога не са включени в официалният брой на жертвите. Спасени са 143-ма души. Според бразилските власти, катастрофата е една от най-големите в последните години, когато са регистрирани близо 2000 потънали кораба.

Тук идва и един от най-важните въпроси, които може да потърсите: защо този кораб е потънал. До днес това е комбинация от факта и исторически данни, смесени с някои недоказани теории. Присъстват няколко книги, които са издадени и на двата континента. Разследване е направено преди повече от 106 години. Застрахователната компания Лойд не може да открие причина за потъването на кораба. Всичко е една добре пазена енигма, която най-вероятно няма да бъде разкрита. А ако има хора, които знаят какво точно се е случило, то най-вероятно вече не са между живите.

Нощта, в която лайнерът потъва, повечето пасажери се наслаждават на партито. Това е пиршество, устроено за пристигането в Сао Пауло. Два дни по-късно останалите гости ще слязат на брега на Монтевидео. На 3-я ден се очаква да стигнат и до Буенос Айрес. Нощта не е толкова спокойна, има буря, която носи тежки дъждове и мъгла, която не позволява фарът Понта до Бой да се види в далечината. Капитанът отклонява кораба близо до бреговата линия.

Около четири часа сутринта следва удар, последван от огромна дупка в трюма. Парният двигател експлоадира. Необходими са около 5 минути, за цялото потъване. Екипажът няма никакво време дори да спусне спасителните лодки. На борда има една от най-съвременните технологии и един от най-модерните телеграфи, но няма време да се изпрати сигнал за помощ.

Пътуващите от Барселона за Бразилия ще продължават да твърдят, че на борда има около 40 милиона паунда в злато – заплащане на британското правителство за Аржентина, като това е таксата, която ще трябва да се предостави за храната, изпратена по време на войната. Изпратени са и около хиляди писма с международна поща, запаси от френски алкохол и 8 статуи на испански колонизатори, които да се вдигнат в аржентинската столица. Според Силес, на борда има и втора пратка, която не е регистрирана – злато. Чистата форма достига тегло от 11 тона, което е напуснало испанската банка и трябва да стигне до Аржентина.

За него, това е бил сериозен атентат и някой просто се е опитал да вземе толкова ценната пратка. В нощта на трагедията, някои си спомнят един много странен инцидент. По време на бурята, един малък товарен кораб се появява пред лайнера и няколко сандъка с неизвестен товар са свалени и натоварени на борда. Има и още един интересен елемент в цялото уравнение.

Капитан Хосе Лотина е изчезнал малко преди да се случи експлозията. Той никога повече не е открит, тялото му липсва и никой от оцелелите не знае къде е. Катастрофата е на всяка първа страница на вестниците. Посочени са имената на всички оцелели, историята продължава да обикаля половината свят. Малко след това ще започнат да се разказват най-различни диви истории, които ще продължат да изненадват всички.

Ще се твърди, че капитанът се е самоубил, възможно е корабът да е ударен от немско торпедо. Не са малко и наследниците, които ще отидат да изследват кораба и ще се гмуркат, за да търсят още следи и злато. Водолазите никога не искат да бъдат интервюирани, дори и след като се спуснат на дъното. Мнозина ще твърдят, че точно този регион около Бразилия може да е съвсем ново копие на Бермудския триъгълник.

На точно това място и до днес компасите започват да се объркат, следователно и това може да се разглежда като една зловеща гробница за кораби. Някои водолази успяват да извадят статуите и да ги подарят на аржентинския морски музей. Властите се опитват да спрат разграбването и опитите на случайни водолази да отмъкнат други ценни  артефакти, които да излязат на онлайн борсите. Какво наистина се е случило, никой не знае, но ако е имало  злато на борда на този кораб, някой най-вероятно може вече да го е открил.