Исландия съществува единствено заради секс робини
Исландия може да се похвали с интересна история от началото на съществуването си до наши дни. За съжаление в част от нея присъстват великите викинги и понеже Исландия не се гордее особено много с тях, Националният исторически музей се опитва да се въздържа от разкриването на една интересна и черна статистика. След анализ на ДНК-то на съвременните жители, учените добиват сериозна представа за колонизаторите. Около 80% от мъжете са норвежци, които бягат от Скандинавските страни. До тук добре, но според по-подробен анализ на митохондриалното ДНК, което се наследява най-често от жените, показва наличието на келтки.
Това означава, че дамите в Исландия са роднини на жителите на Ирландия, Шотландия и северните острови на Великобритания. С други думи, Исландия взима впечатляващи гени от двете крайности – келти и викинги. Страховите викингски племена са известни с това, че често използвали услугите на роби. В архивите на Великобритания може да се говори за робство, а имайки предвид местното население на Исландия, учените подозират, че жените са докарани насилествено. В историята си, викингите често предпочитали робите пред всеки друг вид плячка, а големите им пътешествия през Европа го доказват.
До някаква степен можем да открием организация, която много напомня на спартанската – мъжете се бият и пируват, докато жените са отдадени изцяло на работа. Средно статистическата келтска жена трябвало да върши домакинската работа и да се грижи за селото – обърнете внимание, че говорим за цялото село. Нещо повече, ако някой иска да обиди викинг, той трябва да му се присмее за факта, че сам ще дои собствените си крави, вместо да изпрати робите да свършат тази работа. Нито един свободен викинг нямал право да извършва каквато и да е домакинска работа. Робите, от друга страна, могат да се похвалят с много по-тъжна и тежка съдба.
Насилието е един от най-добрите видове наказания, а причина може да се измисли винаги. Най-често келтските робини са били малтретирани заради своята религия. Смъртта на един се превръщала в перфектен пример за останалите. Най-ценни били младите робини. Всеки поход на викингите завършва с плячкосване на млади момичета, чийто живот ще присъства всякаква форма на насилие. През IX век Великобритания се превръща в основен източник на робини.
Историците смятат, че именно нежния пол мотивирал викингките към насилие. Полигамията в някои общества била известна и често вождовете можели да имат редица съпруги, оставяйки минималното количество за останалите мъже. Обезверени и ограбени от шанса да създадат семейства, повечето млади мъже бързо тръгнали към морето, за да променят демографския статус. Съдбата на мъжете в нападнатите региони била повече от ясна – такива имало безброй в Исландия, следователно смъртта е най-добрата им награда.
Съществува хипотеза, че в течение на времето, повечето робини се превърнали в съпруги и служили като такива. Една от причините е, че нито една не можела да издържи на всички видове мъчения и се смята, че били необходими години, преди мнозина да стигнат до това заключение. Мирогледът се променя, особено с желанието за щастлива къща и добра съпруга. В архивите присъстват и истории за жени, които доброволно тръгвали с новите робовладелци, за да могат да бъдат близо до своите роднини, които така или иначе вече били отвлечени.
В случай, че се чудите – колонозирането на Исландия е било възможно с докарването на жени, в противен случай тази малка страна можело никога да не присъства на картата. В аналите на Улстър е записано как през 821 г. викингите пристигнали в Дъблин, изклали всички, но пощадили жените и старците. Архивите на северноевропейските манастири също не пропуска да впише тази несправедливост, а след като нападателите не уважавали чуждата религия е повече от сигурно, че подобни действия ще бъдат отразени първо там. Според Ибн Хаукуал и неговите записки от 977 г., търговията с роби успяла да се разпространи в Средиземноморието, а много скоро се появили пазари в Испания и Египет.
Други хъбове на търговия били Бирка (Швеция) и Хедеби (Дания). Жената можела да се разменя дори за стоки. Ако вярваме на историята, тя най-вероятно би обяснила и защо повечето викинги са често изобразявани с червени бради. Робините често били търгувани и за един по-специален ресурс – дървесина. През IX век стотици кораби започват да плават, но в Исландия можем да забележим сравнително по-скромната липса на дървесина, следователно освен нуждата от хора, които да строят, новите морски вълци имали нужда и от материалите за построяването. ДНК анализът показва, че мъжете в Исландия имат Гелски произход (произлизащ или от Ирландия или от Шотландия).
Не трябва да забравяме, че жената има още една специална дарба – може да шие, а в общество, където мъжете са мнозинство, никой не можел да вникне толкова дълбоко в създаването на топли дрехи. Робите най-често се погребвали с господарите си. Починалият господар често взимал своите роби със себе си в отвъдното, защото се вярвало, че така ще бъде силен и в следващия си живот. Сред масовите гробове се откриват и доспехите на боеца, неговите най-ценни скъпоценности и други. И до днес историците се изнендават от факта, че присъствието на робство в Исландия, както и в другите скандинавски страни се разглежда като нещо мистично и почти невъзможно да се случи. Фактът обаче е добре картотекиран и показва точно обратното.
