Греховете на СССР към Казахстан и фитилът, който Горбачов запали за декемврийските протести
Перестройката на Горбачов обещаваше по-добро бъдеще и по-голяма сигурност, както и стабилна икономика, но тази реклама вече беше позната на всички. През 1986 г. Казахстан реши, че повече няма да обслужва чужди интереси и след като няколко пъти напомни, че иска да бъде независима територия. На около 4000 километра разстояние започва един бунт, който ще успее да разтресе основите на СССР – последното, за което хората от Кремъл са подготвени.
Демонстрацията през 1986 г. няма да се размине безнаказано, особено след като Казахстан започва да се превръща в пример за всички останали. Причината за гнева на казахстанците е елементарна – бързата смяна на лидери в съветския сателит. Като една от 15-те републики на СССР, тя също усеща вятъра на промяната, който очевидно се превръща в буря.
Горбачов прави това, което е полезно до някаква степен – премахването на вградените в системата партийци, които отдавна злоупотребяват с властта. За всички местни, това прилича на последното разместване на картите. Съветските апаратичци са свикнали с тази практика, с идването на нов лидър са готови да прекъснат гръбнака си от стойки и чупки, за да вземат мястото на началника. В Казахстан има един комунистически лидер, който управлява цели две десетилетия и той очевидно ще се смени с Генади Колбин, бивш регионален партиец на Съветска Русия.
И до днес никой не може да разбере какво точно е щукнало в главите на Кремъл, подмяната на казахстански управник с руски е нещо прекалено. Следователно за тях това е поредното спускане на парашутист. Мнозина не харесват казахстанския първи Динмухамед Кунаяев, но все пак, той поне е от същата страна. Още със създаването на СССР ще има усещане, че Казахстан се третира като страна от втория свят, както и самите жители.
Да заявите на една страна, че техният владетел практически не е компетентен и трябва да се смени с друг, може да бъде открито отдавна в историята на Руската империя, по-късно на СССР и в последствие на самата Руска федерация. Инициативата за протести е подготвена от Дос Кушим – млад преподавател и един от видните бъдещи лидери на страната. Той ще постави онова стръкче слама, което ще счупи гърба на камилата. По негови думи, напражението и омразата към СССР се е акумулира във всеки един гражданин. Очевидно е, че сега режимът не иска просто тяхната територия, а дори настоява за душите им.
През декември вече няма много търпение, дискриминацията от страна на руснаци спрямо казахстанци се е повишила значително. Подмяната на държавния апарат е в пълен ход. Резултатът е демонстрации и протести, може би някои от най-кървавите в страната. Полиция, жандармерия и дори армия е мобилизирана, за да „успокоява“ напрежението, използва се и оръжие, дори и след като Горбачов заявява, че стремежът е да се постигне политическо размразяване и да предостави някаква форма на свобода.
Желтоксанското въстание (желтоксан е думата за декември на казахстански език) оставя един травматичен белег върху държавата, националната идентичност и амбициозното бъдеще. Днес Казахстан празнува този празник и го смята за един от необходимите за постигането на независимост. След падането на СССР е ясно, че някои неудобни моменти от историята ще бъдат деликатно премахнати. Новият владетел е Нурсултан Назарбаев – бивш съветски апаратчик и един от основателите на днешното президентство в Казахстан.
През 80-те години на миналия век има засилено славянско присъствие в Казахстан, което датира от цели четири века. Казаците на юг от Сибир правят своя военен гарнизон през 1584 г. и днес въпросната локация е известна като град Уралск или Урал, както го наричат местните. До средата на 80-те години по-голямата част от страната е под руско колониално владение, продължило повече от 250 години, докато някои западни казашки племена се кълнат във вярност на Москва през 1731 г. Отнема на руснаците още век, преди да успеят да се наложат изцяло в земите на казахстанските номади, където племената рядко успяват да се обединят дори и под кханството. До средата на XIX век вече ще бъдат изцяло под влиянието на Кремъл.
Колониалните сили ще доведат една нова популация от заселници. В миналото Руската империя ще предлага насилствени туристически разходки за всеки един враг на народа. Повече от 24 милиона души пристигат от Русия между 1907 и 1912 г. Това е мнението на казахстанските историци. По време на революцията от 1917 г. 45 милиона хектара от най-добрата земя за обработка е предоставена на славянските заселници. Това поставя номадите в много неизгодна позиция и следващата стъпка е отново насилие. Атаките над различни села и царски територии ще продължи дори през Първата Световна война, когато изгонените от Русия ще продължават да се жалват от лошото състояние и липсата на каквато и да е помощ от страна на империята.
Колонизацията на Русия поставя номадите в немилост. Съветските закони ще довършат започнатото и този път ще гарантират една бърза трансформация. Сталин ще бъде готов да оркестрира един азиатски холодомор, като казахстанците ще го изпитат до най-голяма степен през 30-те и 40-те години на миналия век. Някогашният народ сега ще бъде малцинство в собствената си територия, която векове наред е наричал дом.
Първият незабравим казахстански глад идва през 30-те години на миналия век, когато цялата страна трябва да предостави своите хранителни запаси на Русия. Същото се случва и в Украйна. Колективизирането на земите е идея на Сталин. Селяните са прогонени от собствените си ферми, складовете се разграбват и блъскането за една цяла година остава в историята. Храна практически няма. От Украйна се взима хляба, а Казахстан предоставя месото. Очакването за урбанизация и разработка на нови индустриални територии ще закъснее с поне още едно десетилетие. Много казахстанци губят живота си, някои умират от глад, други се превръщат във вечерята.
Още през 1937 г. стоманеният човек ще се постарае бързо да затрие архивите и никога да не остави спомена за смъртта от глад и смърт. Казахстанските архиваторите все пак си спомнят как документите са били взимани и изгаряни, а в тях се крие историята им от цели десетилетия. Консервативната цифра на смъртта в този случай е около 2.1 милиона души. Макаш Татимов остава с това мнение и е трудно някой да го обори, особено след като може да покаже интересни факти. Нещо друго много важно е и фактът, че това 1/3 от населението – тогава те са около 6.2 милиона души. Освен високата смъртност, повече от 1 милион души напускат страната и се заселват в различни точки на СССР, както и Турция, Иран и Китай. Възможно е около 400 хиляди да са се върнали след това.
Украинският глад е по-известен от казахстанския. Освен това е и много по-сериозно политизиран. За някои историци от Украйна, това е първия сериозен пример за геноцид и избиване на населението. По мнение на много други, това е бил опит за унищожаването на страната. Москва и до днес не приема никаква отговорност за извършването на подобни престъпления.
Онези, които започват да се отказват от московските корени ще разберат и следващия интересен бич – депортацията им. Изпратени са в Централна Азия и Сибир. Москва експериментира с най-различни лагери и силови премествания през 20-те години. Избира така наречените кулаци (най-богатите селяни в страната), които да изпрати в Сибир за наказание, особено ако са укривали своята храна. По време и след Втората Световна война, депортациите продължават смело напред. Около 1.4 милиона души в СССР ще се смятат за поддръжници на нацистите и ще бъдат местени от една точка в друга. Повечето се озовават в Казахстан. Сред тях са чеченци, българи, корейци, кюрди, германци, гърци, поляци, турци, украинци и други. Това още повече разклаща и тяхната идентичност, жителите на тази територия бавно и сигурно започват да се превръщат в малцинство.
През 1939 г. точно този факт вече е ясен. Те са едва 38% от цялото население на страната, след като преди това са били около 60%. Руснаци и други изпратени перманентни гости ще успеят да прескочат 50%-та батерия. След около 50 години по-късно, когато идва време за протест, Казахстан е единствената Съветска република, която може да протестира и да се смята за малцинство. Дори и днес да има изравняване на силите, влиянието на Руската федерация продължава да се отразява. Руският език продължава да е вторият най-говорен в страната. Другите щети също са ясни, по време на СССР е задължително да се изучава руски език, следователно днес около 1/3 от населението дори не може да говори родния си език.
Съветското правителство успява да нанесе достатъчно сериозни щети на социалния свят и да постави така наречената „Дружба на народите“ като един от най-важните елементи за перфектна хармония. Няма как да липсва хармония, след като така или иначе няма местно население. За съжаление отново става ясно, че Русия ще бъде една от най-равните спрямо всички останали.
През 80-те години става ясно, че вече нищо не може да се издържа. Държавата е лишена от езика си, от земята си, постоянно е подлагана на унижения и сега трябва да приеме нов лидер от СССР, който да командва парада. Протестите са просто голямото начало на промяната – кръвта изобщо не може да ги притесни. Около 22% от населението на Алма-Ата е казахстанско – притеснителен резултат за столица. Навсякъде не се препоръчва на местните да използват своя език, който е по-известен като маймунски, както повечето нови заселници и самите апаратчици го наричат.
До средата на 80-те години, тази страна вече е успяла да се превърне в тенджъра под налягане. През декември 1986 г. капакът избухва, малко след Чернобил и то в момент, когато СССР се клати като развален зъб. 25-тата годишнина беше празнувана през 2011 г. Някои хора ще запомнят, че са дали живота си за свободата на страната, като централният площад още пази спомените за кървавата битка. Новините за уволняването на Кунаяев и назначаването на Генади Колбин ще накарат всеки съветски казахстанец да се обърне срещу своята „обичана“ Русия.
Всички крещят най-различни обиди, мнозина използват „маймунския си език“, за да питат как така човек, който никога не е чувал за тях. Зад всичко това стои именно Михаил Горбачов. Наследил е потъващия кораб и сега трябва да мисли варианти, с които да запълва дупките и да се задържи малко над повърхността, предишните лидери вече са успели да разграбят всичко, което има стойност и с това да приключат съществуването на СССР. В главата на Горбачов се ражда идеята за „Съветска пролет“.
Най-важното е да се премахнат някои от старите кучета, които дълги години са успели да се внедрят и да не пускат кокала. Малко след това стартира и така наречената перестройка, която ще даде малко по-голяма свобода. Всичко звучи наистина прекрасно, но с една малка подробност, подмяната на лидерите и поставянето на една по-нормална политика. Реформите започват да се усещат в Казахстан през 1986 г.
Единственият въпрос е, че мнозина се чудят след старта на перестройката, защо демокрацията все още липсва. Това са и въпросите на протестиращите. По това време дори централния площад носи името „Леонид Брежнев“. Той е бил първият генерален секретар на Казахстан, преди да успее да стигне до върховете на партията. За първи път младите ще са готови да отвърнат на удара и този път няма да чакат ленивото развитие, вече искат да бъдат свободни и да открият една нова посока. Съветските граждани изпадат в паника, защото за първи път забелязват, че не са на върха на копието и тълпата няма никакво намерение да им слуша глупостите.
Отговорът на Москва не изневерява на традицията. Операция Метел ще включи активирането на 8000 полицая, военни и казахстанските въоръжени сили, които трябва да се подготвят за един класически бой. Протестиращите взимат лопати, вили, палки и всичко, което може да се използва и издейства. Работниците във фабриките се събират веднага на различни бойни групи. Повечето нямат никаква военна подготовка, но имат голяма амбиция за свобода. Полицията пуска кучета, започва да налага всеки, до когото се докопа и за няколко часа няма места в арестите.
Масата е ударена с водни оръдия, битите също са полети, за да останат на хладно в студените зимни вечери, най-вероятно това ще помогне за раните и синините. 20-годишният студент Кайрат Рускулбеков ще бъде последен. 20-годишният студент е арестуван, обвинен в убийство на руски полицай. Студентът признава всичко след нова порция бой, но по-късно отхвърля показанията си. Под натиска на КГБ ще признае повторно и ще бъде осъден на смърт. Осъден е на смърт, но малко след това присъдата е намалена на 20 години затвор. Били са необходими само четири години, за да оцелее и да се радва на свободата, но вместо това е бил малтретиран и тормозен, а накрая изпратен в руски затворнически лагер.
Там следите му се губят. Последната информация е, че е бил открит обесен в своята килия. Според всички, това е самоубийство. Целият СССР ще разказва легендата за група холигани и анти-социалистически елементи – другото име на фашизма – които са се опитвали да свалят страната и да използват опасни западни техники, с които да влошат приятелството на народите. Около 8500 души са били разпитани по време на протестите. 900 са обвинение за различни престъпления, докато стотици губят своя живот.
Казахстанският поет Мукхтар Шакханов ще се срещне с Горбачов няколко години по-късно и ще го попита как е възможно официалният доклад да гласи, че смъртните случаи са около 1400. Всички знаят, че има смъртни случаи, но никой няма да ги признае, сякаш това никога не се е случвало. Комунистическата власт бързо се заема с прикриване. Едва през 1987 г. ще открием, че журналист от запад ще посети Казасхтан и ще запише историята на очевидци. Ще премине и през официалните архиви, за да види новите цифри – 2-ма убити и около 200 ранени.
През 1989 г. след видните протести на Нурсултан Назарбаяев, който многократно ще изрази своето силно недоволство и ще продължи да протестира за лъжата. В отговор на това ще получи правото да управлява страната, като назначението ще бъде лично от Горбачов. Само две години по-късно той ще води демократичен Казахстан към първите избори. Позицията му продължава да стои и до днес около 27 години по-късно.
