Голямата древна цивилизация в Африка, която всички забравиха

Открити са доказателства за съществуването на град преди 5400-4900 години в днешно Мароко, за който откривателите му твърдят, че е бил най-големият в Африка извън басейна на Нил. Съществуват признаци, че регионът е имал широки търговски връзки със селища от другата страна на Гибралтарския проток в Иберия, а влиянието му може да се е разпростряло много по-далеч около Средиземно море.

В Мароко се намират, според някои хора, най-старите вкаменелости на нашия вид, хомо сапиенс, както и най-старите мъниста от раковини. Магреб, регионът, който обединява Мароко и областите на изток до Либия, е бил дом на Картаген – силата, която най-много е застрашавала Римската република.

Въпреки това, между 6000 и 3000 години има огромна дупка в познанията ни за това място. Разположен между пустинята Сахара и Средиземно море, Магреб може да бъде пренебрегнат, ако се предположи, че крайбрежната ивица временно е станала твърде суха, за да може да изхрани голямо количество хора. Професор Киприан Брудбанк от университета в Кеймбридж обаче дълго време се противопоставя на тази идея.

„Повече от 30 години съм убеден, че средиземноморската археология е пропуснала нещо фундаментално в късната праисторическа Северна Африка“, казва Брудбанк в свое изявление. „Сега най-сетне знаем, че съм бил прав, и можем да започнем да мислим по нов начин, който признава динамичния принос на африканците за възникването и взаимодействията на ранните средиземноморски общества.“

Магреб

Брудбанк провежда разкопки на обекта, известен като Оуед Бехт, заедно с изследователи от марокански и европейски институции. Сега те съобщават, че през около 3000 г. пр. н. е. това е бил град, подобен по размери на Троя по време на пика на бронзовата епоха.

„Понастоящем това е най-ранният и най-големият селскостопански комплекс в Африка отвъд коридора на река Нил“, пишат авторите.

Освен много от предметите, познати от други неолитни цивилизации, археолозите са разкопали ями, подобни на тези, открити в днешна Испания, за които се смята, че са използвани или за съхранение на храна, или за изхвърляне на отпадъци. Испанските ями вече са дали сериозни сведения, че жителите от епохата са имали африкански търговски партньор заради слоновата кост и щраусовите яйца, нито едно от които не са могли да добият на място.

Река Бехт

Оуед Бехт се намира на едноименната река на около 100 км навътре в сушата от Рабат. Атлантическият океан е бил сравнително достъпен надолу по течението, но достигането до Средиземно море, освен чрез преминаване през пролива, е изисквало прекосяване на Атласките планини, което може би е възпрепятствало взаимодействието с по-голямата част от древния свят. Въпреки това приликите с иберийските обекти от същата епоха правят вероятно наличието на значителен обмен, което може би показва развитието на кораби, способни да плават надеждно в открити води.

През 30-те години на ХХ век в Оуед Бехт са открити много каменни брадви и останки от каменни стени, а оттогава там са намерени още над хиляда брадви. Въпреки това трябва да минат 70 години, за да започне систематична археологическа работа в района.

Сега тя разкрива изобилие от керамични съдове – някои от тях силно украсени – и каменни инструменти, които нямат аналог в Африка извън долината на Нил. Намерени са и следи от опитомени кози, овце, говеда и свине. Не са открити инструменти за събиране на реколтата, но авторите смятат, че това показва по-скоро, че тази работа се е извършвала с голи ръце, отколкото, че е нямало зърнопроизводство, като се имат предвид големите мелнични камъни, които са открити.

Преобладаващата част от предметите датират от период от 500 години, което предполага много по-слабо интензивно използване на обекта преди и след това.

„Ето защо е от решаващо значение да разглеждаме Оуед Бехт в една по-широка рамка, която обхваща народите от двете страни на Средиземноморско-атлантическата врата през късното четвърто и третото хилядолетие пр. н. е.“, пишат авторите.