Фалшивата екзекуция на Достоевски

На 22 декември 1849 г. членове на руската интелектуална литературна група, известна като Кръга на Петрашевски, са изпратени на площад Семенов, за да бъдат убити – смърт чрез разстрел. Стрелците са насочили пушките си, а пръстите им са на спусъка, когато пратеник на царя идва с много важно съобщение. Като в холивудския филм, в последния момент той заявява, че е носи официално помилване от руския цар Николай I.

Това е „фалшива екзекуция“ и измежду нейните жертви е известният руски автор на Фьодор Достоевски. Как обаче се озовава там?

Фьодор Достоевски

Когато е на 18 години, и двамата му родители вече са починали: майка му от туберкулоза, а баща му при по-загадъчни обстоятелства. Лекарите казват, че е умрял от инсулт, но съседите му се заклеват, че е бил убит от крепостните си селяни, които го завързват за стол и го удавят с водка.

През 1846 г. Достоевски публикува първата си творба, „Бедни хора“ – новела за живота на бедните руснаци и отношенията им с богатите. Тя е възхвалена от критици, вестници и широката литературна общност. Дори големият руски критик Висарион Белински хвали романа за това, че е социално осъзнат и написан с голямо майсторство. След като взема Достоевски под крилото си, той го запознава с редица руски писатели, поети и художници. Един от биографите на Достоевски обаче смята, че това не е нещо хубаво. Дмитрий Григорович казва: „Уверен съм, че успехът на „Бедни хора“, както и възхищението на Белински определено имаха отрицателно влияние върху Достоевски.“ И нататък Григорович разказва как Достоевски става арогантен, нетърпим и твърде уверен в себе си.

Само 15 дни по-късно излиза разказът му „Двойникът“. Няколко седмици по-късно разказът вече е развит във втория роман, само пет седмици след първия. Този обаче не е приет добре и репутацията му почти веднага се срива. Както се казва в една неотдавнашна статия в Guardian: „Не просто разкритикувана, книгата е изцяло отхвърлена, а Достоевски вече е обект на присмех.“

Михаил Петрашевски

До голяма степен заради отрицателната реакция, Достоевски развива здравословни и финансови проблеми. Това го принуждава да разчита на Белински и неговата група приятели-социалисти. Често събота и неделя писателят прекарва в резиденцията на Михаил Петрашевски, който е привърженик на утопичния социализъм. Там те обсъждат времената и критикуват крепостничеството. Тази група стана известна като Кръга на Петрашевски.

Рисунка от истинската фалшива екзекуция на Кръга на Петрашевски

Освен Петрашевски, Достоевски и Белински, кръгът е съставен от личности като писателя Михаил Салтиков-Щедрин, поетът Алексей Плешчеев и художника Тарас Шевченко – все добре познати и социалистически настроени руски творци. Освен крепостничество, те обсъждат и соц политика, тяхното собствено противопоставяне на цар Николай I и четат забранена литература. Всичко това рязко спира на 23 април 1849, когато са арестувани 35 от членовете на кръга. Има бележка до полицаи, която призовава арестуването на Достоевски, изрично назовавайки го по име:

Съгласно върховната заповед на царя, заповядвам ви да арестувате младшия лейтенант и литературен деец Фьодор Достоевски в четири часа сутринта… да запечатате всичките му документи, ръкописи и книги и незабавно да ги изпратите, заедно с Достоевски, в Трети участък на Кралската полиция на Негово Величество… ако Достоевски твърди, че някои документи принадлежат на други хора, игнорирайте тези твърдения.

Групата е пратена в затвора на крепостта „Св. Петър и Павел“, където са били държани най-лошите престъпници. След месеци наред там те са осъдени за разпространение на писма със „злонамерени бележки към Православната църква и правителството“ и заговор за публикуване на „антиправителствена пропаганда“. За това те sа осъдени на смърт чрез разстрел.

На 22 декември те са изведени със завързани очи до площад Семенов в Санкт Петербург. По-късно Достоевски ще пише на брат си:

На площада смъртната присъдата ни беше прочетена на всички, казаха ни да целуваме кръста и мечовете ни бяха счупени над главите. Тогава трима от нас бяха вързани за стълбовете за екзекуция. Аз бях шести. По трима наведнъж бяха извиквани; аз бях във втората група и не ми оставаше повече от минута да живея.

В романа си „Идиот“ той също може би хвърли малко светлина върху мислите си, докато му оставаше тази минута да живее:

… Но нека ви кажа за друг мъж, когото срещнах миналата година… този човек беше изведен заедно с други хора на площада и смъртната му присъда чрез разстрел за политически престъпления му беше прочетена… той ще умре на 27 години, здрав и силен… казва, че в този момент нищо не е било по-страшно от мисълта: „Ами ако не умра!.. всяка минута бих превърнала във век, нищо нямаше да се пропилее, всяка минута щеше да бъде оползотворена…

Както отрядът насочва оръжията си към тримата, завързани за стълбовете, и се подготвя да стреля, появява се пратеникът на цар Николай I. Изкрещя се „Да живее царят“, хората бяха отвързани и всички, включително Достоевски, се просълзиха. Те бяха спасени, но това помилване всъщност не е в последната секунда, а е уговорено още предния ден като заповедта трябва да бъде обявена в последната секунда.

Фалшивите екзекуции са често изтезание като целта им, разбира се, е да се причини страх и съответно благодарност към онези, които са ги „спасили“ – в този случай царят. Тя се използва и в съвремието – доклад на телевизия ABC казва, че Ислямска държава е правила фалшиви екзекуции върху американски и японски заложници.